Барозу – добър, но не изключителен лидер

Ролята на председателя на Европейската комисия е странна смесица от функции на министър-председател и на най-висш държавен служител. Това е и една от най-трудните международни служби. Висок политически пост, но е също и пост, който често изисква от онзи, който го заема, съзнателно да подтиска политическите си убеждения. Председателят на ЕК трябва да защитава европейските институции срещу често пъти неудържимия натиск на националните интереси. Той трябва да се опита да обедини и сплоти няколкото големи страни членки на ЕС, като Германия, Франция и главно Великобритания, склонни да пренебрегват интересите на многобройните по-малки държави. Накратко, работата на председател на ЕК съвсем не е безоблачна.

През последните пет години Жозе Мануел Барозу се показа като компетентен, търсещ консенсус председател на ЕК. Той се прояви и като добър оратор и събеседник, но не и като изключително далновиден или динамичен лидер. По време на най-трудните моменти - той пое поста, когато ЕС беше разделен относно Ирак и приключва мандата си във време на дълбока икономическа криза - Барозу успя да направи така, че “шоуто да продължи”. Той наследи лидерския пост на една институция, чийто имидж доста пострада от оставката на екипа на Жак Сантер през 1999 година и който после - по време на председателството на Романо Проди - така и не беше утвърден.

Барозу беше непоколебим защитник на един отворен ЕС, предан на принципите на свободната търговия и на отворените граници. Той се постара да намали бюрокрацията и устоя на протекционистките призиви на онези, които се страхуваха от ефектите на глобализацията. Барозу председателстваше ЕК във време на преход, когато ЕС се разшири от 15 на 27 членове. Но френското и холандското “не” на Договора за европейската конституция и ирланското “не” на Лисабонския договор подкопаха усилията му да постигне съгласие за нов институционален договор на ЕС. Евроскептицизмът се разпространи, разширяването се превърна в непопулярна политика.

Сега Барозу ще оправдае своето почти сигурно преизбиране на поста, като се изправи твърдо срещу опасността европейските институции и правосъдие да тръгнат назад. Настоящата криза представлява истинска заплаха за единния пазар. При такава заплаха Барозу има правото да потърси подкрепата на страните членки.

Тъй като самият той е бивш министър-председател, Барозу се опитваше да се съобразява с позициите на бившите си колеги в Европейския съвет. Най-силните председатели на ЕС парадоксално обаче си остават Жак Делор и Рой Дженкинс, които никога не са били премиери в своите страни.

Европейският съвет ще трябва да се произнесе солидарно в подкрепа на кандидатурата на Барозу за втори председателски мандат на ЕК на срещата си на върха следващата седмица, за да предотврати опитите най-вече на големите страни членки да упражняват натиск върху него, когато той съставя екипа си. Барозу си остава консенсусен кандидат, но не и кандидат, който поражда въодушевление. По време на последния си мандат, освободен от нуждата да лобира за преизбирането си, той може би най-после ще се почувства свободен да застане твърдо зад европейската идея.

По БТА