In memoriam Енчо Мутафов

И Енчо стигна прага, към който всички вървим - като блудни синове към родния си дом, остави тояжката си до стобора, отвори портата и влезе вътре. Чакаше го Биньо с пълна чаша, разпилял подире си куп недописани стихотворения, и Господ, който прелистваше стари броеве на в. "Демокрация".

Той да те прости, Енчо - макар че на други има какво да прощава, не на теб - и да стои до дясното ти рамо, когато се представяш пред светлината. А пътьом - понеже поезията е най-дългата нишка, която ни свързва с този все по-грешен и все по-оредяващ свят, ти провождаме няколко стиха от Къци Пастухов, да си спомняш понякога и за нас, грешните, които оставаме тук - дето не ни е мястото.

Е.С.

  На Радко Дишлиев и Енчо Мутафов
 
 
                                        Един
                                         след
                                         друг
                                отиват си приятелите
                                          Там
                                            и
                                         Егото
                                  ми се страхува
                                              че няма кой
         по улиците да ми се
                  усмихне

   вместо некролозите.
                                
                                               КРЪСТЮ ПАСТУХОВ