Кой всъщност е командира?

Благодарение на прякото предаване на телевизия RE : TV от Брюксел се почувствах точно такъв какъвто съм: журналист, който присъства на пресконференция, но не може да задава въпроси.

Видях поредния самохвален монолог за високата оценка на ЕС за неговото управление, което така прекрасно действало, че в последните си дни получава отдавна забавените ( пак заради същото това управление като наказателна мярка) европейски фондове за транспортни проекти. Но не чух нито едно признание за основателността на европейските критики, които карат световните медии да наричат България „най-корумпираната и най-бедната страната в ЕС”.

Българските медии са друга работа. Те имаха свои представители, чиито въпроси бяха посрещани или с искрени благодарности от Станишев ( познайте защо!), или пък с упреци, че питащият не познава европейските реалности, ако не му изнася питащият или дори самото издание, от чието име е зададен „неправилният въпрос”.

Това отношение към смълчаните журналисти не е новина- Станишев отдавна си и извоювал правото да нарича българските журналисти глупаци, призовавайки ги да не му задават „глупави въпроси”. И в този случай остана верен на този маниер. На въпрос на в. „Дневник” отвърна, че питащата журналистка не ги разбира тези работи ( европейските).

Това е надменно и презрително отношение, което няма нищо общо с „европейските работи” във взаимодействието на властта с медиите при една демокрация, ако тя е такава.

А на въпрос на самата телевизия, която излъчваше пряко, как да разбираме подкрепата му за консерватора Барозу начело на ЕК, при съпротивата срещу нея на европейските социалисти, Станишев…просто не отговори. Като и се направи, че не разбира въпроса за това как българките социалистически пратеници в Европейския парламент ще се погаждат с европейските си другари по фракция след този ход, чиято цена така и не благоволиха да ни съобщят.

Както пише листите си, така и сключва съюзите си в задкулисната търговия на влияние на международния фронт – еднолично и без много обяснения за простосмъртните. Ако към картината добавим и господарското му поведение към медиите, явно си имаме работа с „командира”- но не онзи, на малката опозиционна формация, а истинския, на държавата.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/