Щенията на европейската левица

БСП да бъде първа политическа сила – и да спечели изборите и за европейски, и за национален парламент: това си пожела Сергей Станишев на поредния партиен пленум. И обоснова тази си воля с думите: "Дълбоко съм убеден, че победа на БСП е нужна и полезна не само за българите, но и за нашите приятели от ЕС".

Същите тези приятели от ЕС дадоха и най-категоричната характеристика за неговото управление – като стопираха стотици милиони евро от присъединителните фондове – и като отнеха адкредитацията на две от държавните агенции, които ги разпределяха. Мярка, която не е прилагана спрямо нито една от членуващите в ЕС страни – и която лепна върху България позорното клеймо на най-корумпираната държава в Европа. Кой ти гледа обаче! Нужна е победа – и с нея ще зарадваме Брюксел, където днес вероятно се чудят каква вратичка да намерят в договора за присъединяване, за да замразят не само европарите ни, но и членството ни изобщо – додето най-сетне този народ се научи да не избира за свои управници безочливи популисти и крадливи лицемери.

Има безкрайна наглост в това да поискаш да управляваш отново след дългата серия гафове и золуми, свързани със сегашното правителство. След като твоя кабинет е абсолютен рекордьор по рейтинга на недоверие, гласуван му от избралите го преди по-малко от четири години българи. След като си се закичил с един единствен случаен успех – членството в ЕС, чиито ценности и общи интереси си започнал веднага да саботираш в полза на Русия. След като въпреки всичките ти метани и въпреки личните ти хождения до Кремъл тази същата тази Русия най-безцеремонно ни врътна кранчето и ни остави на студено, без да й мигне окото. След като управляваното от теб правителство гъмжи от откровено корумпирани министри, а в пространството около тях щъкат от разни батковци, братковци и прочее тъмни балкански субекти. След като си свалял предизборно звезди от небето, а след това не си изпълнил нито едно от обещанията си. След като си правил и пак се готвиш да правиш откровени предизборни флиртове с парите на българските данъкоплатци, спестени под формата на “бюджетен излишък”.

Кой в Европа, кой в цивилизования свят би се зарадвал на такава победа; кой би искал да се партнира с хора, които не държат на думата си и проявяват неизкоренима склонност към подмяна на делата с думи, на реалността с фасада, на истината с лъжа? Оказа се – имало кой. Гост на същия този пленум бе председателят на групата на Партитята на европейските социалисти в Европейския парламент Мартин Шулц. Същият заяви, че наказателните мерки на европейската комисия спрямо България са погрешни. По неговите думи: "в Европа не трябва да има двоен стандарт и като чета критиките на Еврокомисията към България, се чудя защо такива мерки не бяха прилагани по отношение на други страни”.

Тези думи да ви напомнят нещо? Да – точно за “двойните стандарти” на Европа говореха и Станишев, и президентът Първанов, и придворните им клакьори от “четвъртата власт” след прилагането на безпрецедентните мерки спрямо България – в една ситуация, която изискваше не приказки, а оставки. Логиката на подобен тип говорене, в което истината е само глина за грънчарското колело на идеологията, следва очевидно и социалист № 1 в европарламента. В интервю пред “Панорама” Шулц допълни, че трябвало да се гордеем с правителството, което имаме. Той самият очевидно не се гордееше с с институцията, към която принадлежи, и в който се парламентарен лидер. И не се поколеба да каже защо – защото левите били в малцинство: в парламента, в комисиите, в европейските правителства.

И изглежда точно малцинството на левите е факторът, който предизвиква щедрите похвали за калпави леви кабинети като този на Станишев – защото, както кази и самият Шулц, "искаме повече социалисти – ръководители на правителства в Европа, в България имаме такъв и това трябва да остане така и занапред". Трябва? Сигурно – след като социалистическите премиери в Европа са само седем – срещу деветнадесет консерватори и либерали. Въпреки кризата, въпреки всички приказки за “края на капитализма” и въпреки печалния факт, че, както изглежда, и в Европа левите са по същия начин морално безразлични – както познатите ни левичари в България. Вероятно единствената разлика е, че европейското ляво вече е пратило Маркс на боклука и не се свени да определя “Капиталът” като “една безкрайно скучна книга”, докато българското ляво още се свени да го направи – защото никак не се знае как ще реагират пенсионерите – и дали техно-купоните на Буздлуджа ще са им достатъчни.