Бягството на Архимед

Като разбра, че в касата няма мангизи, премиерът привика на разпит членовете си.

-Защо така? – строго запита той.

-Частният бизнес ни прави сечено заради кризата – натопи уплашен министър последните живи българи, които не бяха пенсионери, безработни, чиновници и цигани. – Манкират, г-н премиер! Много им идвало: лицензи, патенти, такси, данъци, глоби, осигуровки, застраховки, мита, акцизи, особени залози, налози и рози…

-Е, и?! – прекъсна тирадата му премиерът. – С перце ли да ги галя? Да не са ставали частници! По цял свят е така. Особено при криза…

-Трябват ни нови нормативни лостове – заяви друг член, - чрез които да ги принудим да внасят пари в кацата, пардон – касата…

-Бе не мое ли направо с щангите или манивелите, бе?! – развика се таен цивилен съветник на премиера от силово ведомство със спортно образование и манталитет на техник.

-Не ме разбрахте правилно – нацупи се членът. – Говоря за управленски лостове, които да предразположат бизнеса… - почна да обяснява той, но не успя.

-Познавам човек, който може да ни помогне – безцеремонно го прекъсна най-ученият член.

Без да губи време, правителството потегли на път.

Завариха Архимед чисто гол във ваната, но безцеремонно го изкараха от там и го принудиха да им покаже разработките си.

-Дайте ми опорна точка и достатъчно дълъг лост – изфука се той – и сам ще преместя земята!

-Не ми е това зорът в момента – скастри го премиерът. – Земята си е добре, както си е!

-Да ви покажа ли лост от втори род?

-Слушай, дядка – скара му се стара, но добре запазена членка. – Няма значение от кой род е, стига да върши работа. Още утре да си го изобретил и да напишеш съответната инструкция за безопасност на труда!

-А как се пише род, с „т”, или с „д”, за да не стане грешка - попита невинно Архимед като всеки древен перфекционалист.

-Все едно – отвърна му културният член. – Ние сме по глобалните решения, правописът ни е последна грижа.

На другия ден, след като научиха, че Архимед е избягал зад граница, членовете се разбесняха.

-Докога ще изтичат мозъци от тая страна?! – закрещяха те в хор срещу западната ни граница.

-Продажници! Да ги подпукаме с щангите и това е!

И членовете се засмяха радостно, защото ръцете ги скърбяха за истинска, мъжка работа…

Блогът Бщност на свободните хора - http://www.desnite.eu/