Иво ИнджевВ името на н.в. Властта управляващите другари са готови на всичко. Почти всичко- като раздяла с някои свидни кадри, нещо като рязане на опашката на гущера, с цел оцеляване. Тя опашката ( т.е. корупцията) пак ще си порасне.
Изглежда такъв е случаят с подхвърлянето на прокуратурата в последните дни на управлението на един заместник-министър на вътрешните работи от квотата на ДПС. Сега натам изглежда се запътва и преписка срещу самата Емилия Масларова.
Като министър на труда и социалните грижи тази луксозна на вид другарка, която не можа да сдържи в името на партията демонстрацията на вкуса си към скъпите дрешки, коли, бижута и пътувания в чужбина, беше по-скоро социален дразнител. Ако се потвърдят сведенията, че е в последния момент от своето безконтролно управление чрез далавера с частни лица на практика им е подарила ( интересно срещу какво) апетитен имот на министерството край Варна, това ще се окаже „достоен” финал на скандалното й министерстване.
Понеже е трудно за вярване, че от обвинението ще произтече нещо по –различно от опитите да бъде търсена съдебна отговорност на други министри, като вътрешният Румен Петков ( т.е. едно нищо), по-интересен е въпросът как изобщо управляващите са допуснали името на такава видна другарка да бъде замесено в корупционен сандал на ръба на самите избори.
Очевидно залогът е голям – пред Брюксел и пред избирателите. Какво са си говорили Станишев и Барозу не знаем. Но знаем, че желанието на Станишев да получи подкрепа от ЕС е неистово. А от Брюксел най-много искат да видят това, което желаят всъщност и българските избиратели: някакъв жест на справедливо възмездие за ширещата се корупция.
Така че явно „борбата е безмилостно жестока”, както е казал пролетарският поет Вапцаров. Или както пък се казва на жаргон „няма пет шест”. А дали няма да се окаже цялата работа „пет за четири”, ще видим.
Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/