Взривяването на кораби, клишета и държави

"България се е качила на "Титаник" и вече виждам оня айсберг", казва мой приятел, докато разглежда снимка от посрещането на "братя Галеви" в Дупница. На нея: ликуващ народ, ухилен до ушите кмет и червендалест поп, който благославя поотслабналите в арестантските килии кандидат-депутати от ПЛАМ (Партията на либералната алтернатива и мира).

Мен обаче ме подразни не толкова снимката, колкото фактът, че един умен човек изтърси такава баналност. И веднага се заядох, че сме на "Титаник" тъкмо заради клишетата. "Щом и ти не се напрягаш, драги ми Леонардо ди Каприо, заслужаваме да се сблъскаме с айсберга!" - отвърнах... прибързано.Да, беше прибързано, защото

"Титаник" е най-българската метафора

В такава я превърна Рей Бостън, а той е сериозен човек. В продължение на повече от 20 години Бостън проучваше обстоятелствата около катастрофата на презокенския лайнер и накрая доказа, че корабът се е самовзривил. Още по-интересното - "Титаник" се е самовзривявал мно-о-го бавно. Със знанието на собственика и капитана, че е обречен да избухне, да се сблъска с айсберг или да се случат и двете едновременно...

Версията на Бостън, която преди година беше публикувана в "Индипендънт", предизвика спорове в научните среди. Но по ирония на съдбата описа българското "плаване" съвсем правдоподобно:

Фаталният сблъсък с ледената планина е провокиран от пожар в един от въглищните трюмове на кораба. "Титаник" се движи с пълна пара през потенциално опасните води на Атлантика, тъй като никой не е в състояние да овладее огъня.

А ето и най-любопитното: пожарът избухва още при скоростните изпитания на лайнера в Белфаст... десет дни преди да започне презокеанският му курс. Собственикът на "Титаник" Джон Пиърпонт Морган обаче решава да не отменя първото му плаване, надявайки се, че пожарът ще спре от само себе си. Самият той се досеща какво би могло да се случи и в последния момент не се качва на лайнера. Вместо това Пиърпонт нарежда на капитана да пресече океана с максимална скорост, така че да стигне до Ню Йорк преди възможния взрив.

Рей Бостън има и друга версия - за липсата на достатъчно спасителни лодки. По план са предвидени 32, въпреки че капацитетът е за общо 1178. Корабостроителницата в Белфаст обаче отклонява част от сумата, отпусната от компанията "Уайт стар лайн", и качва на "Титаник" само 20 лодки. Половината, разбира се, не отговарят на стандарта, а собственикът Морган се вбесява от наглата кражба и решава да намали надниците на работниците. Последните, разбира се, му го връщат, като не просто

не си дават труда да изгасят тлеещите въглища в трюма

но и свиват парите за... бинокли.

А, да, за малко да пропусна нещо важно! В нощта на катастрофата (14 април 1912 г.) дежурен оператор е най-големият некадърник в екипа - Джон Филипс. В 22 часа той получава 6 предупреждения за плаващи айсберги, но не показва шифрограмите на капитан Смит, тъй като не може да ги разчете. Едва в 23.40 ч. първи офицер Мърдок, вече много пиян, съзира ледената планина и, таралянкайки се, хуква да предупреди капитана. Но вече е късно. "Титаник", както уточних, се движи с бясна скорост. Няма време за маневри. Няма шансове за спасение. Само след 37 секунди айсбергът ще се вреже в кораба и ще разцепи корпуса му на две.

Останалото си го знаем. Потъването продължава 2 часа и 20 минути. Всички са в паника. Пътниците в трета класа са заключени, за да нямат достъп до спасителните лодки. А оркестърът не спира да свири "Към тебе, Боже, се обръщаме за помощ"...

Дано "драги ми Леонардо ди Каприо" не ми е сърдит. И дано още пази онази снимка от Дупница, защото на нея беше тъкмо "Титаник" малко преди неговото самоунищожение. Много ясно например се виждаха въглените, които са оставени да тлеят с години (ама много правилно са кръстили партията си ПЛАМ, нали?). Виждаше се и това, че пожарът е стигнал до палубата, но никой вече не е в състояние да го изгаси. Но най-добре се виждаше насилената радост на посрещачите - все хора от третата класа, които нямат достъп до спасителните лодки и са обречени да "изгорят" преди всички останали. Те знаят това и отдавна са се примирили да бъдат такива.

Има обаче и една съществена разлика. Собствениците (или по-скоро тези, които си присвоиха българския "Титаник") не се надяват този пожар да утихне от само себе си. Нито е вярно, че са неспособни да разчетат шифрограмите за опасност или че отклоняваха средства от спасителни лодки и бинокли единствено от свръхталант за крадене.

Не, "взривяването" на държавата няма да се дължи на случайност, защото е провокирано. Не, и "братя Галеви" не са оставени да "тлеят" просто ей така, понеже "галевизацията" (по Гергана Паси) е умело контролирана. Не, и Румен Овчаров не говори празни приказки, че коалиционното правителство трябва да е готово далеч преди изборите - той само осветлява циничната завера зад гърба на "пътниците", каквито сме аз, ти, драги ми Леонардо ди Каприо, ние и вие...

Те, собствениците (или по-скоро тези, които си присвоиха българския "Титаник"), възнамеряват да останат "на сушата" по възможно най-безскрупулния начин. С пълното съзнание, че

обричат кораба на катастрофа:

Първо, вълната от обвиняеми, напиращи за парламента, за да се сдобият с кандидатдепутатски имунитет, е на път да им осигури онзи хаос и онази размитост, които ще блокират или най-малкото ще усложнят съставянето на независимо от тях правителство.

И, второ, дори да не стане така, тази вълна ВЕЧЕ работи за Джон Пиърпонт Морган, осигурявайки му хаоса и размитостта, зад които той ще замете греховете си.

Ако не вярвате, ето един пример. Докато всички сме се вторачили в "снимката от Дупница", делото срещу бизнесмена Марио Николов, свързан с президентския спонсор Людмил Стойков, беше спряно за неопределено време. Софийският градски съд - същият, който шест месеца бави регистрацията на новото ръководство на СДС, го спря за броени минути заради имунитета на някой си Иван Иванов.

И тук тъкмо малките подробности са особено важни: Иванов, който е съподсъдим с Николов и още осем души за източването на 7.5 млн. евро по програма САПАРД, е попаднал в листите на партия ЛИДЕР. В същите листи е и Никифор Вангелов, разследван за данъчни престъпления в особено големи размери в рамките на делото срещу приближения на партията бизнесмен Христо Ковачки. Ковачки от своя страна е близък на президента Първанов (това стана повече от очевидно, когато двамата играха в един отбор за повторното отваряне на трети и четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй" по време на газовата криза през януари) и на ДПС (което също стана повече от очевидно на евроизборите, когато ДПС преля гласове на партия ЛИДЕР).

Наистина от ЛИДЕР се кълнат, че Иван Иванов ги бил излъгал. Самият Ковачки пък не се кандидатира за депутат, за да избегне наказателно производство. Можем да приемем за случайност и съвпадението, че "Козлодуй" се стопанисва от Ковачки, че президентът защитава АЕЦ спорадично, че Станишев подкрепи втория мандат на председателя на ЕК Барозу и в спешен порядък му бе върнат жестът под формата на обещани още 300 милиона евро като компенсация за "Козлодуй"...

Всеки обаче има правото да се съмнява. Особено в айсбергите. Рей Бостън го направи, изкуших се да го направя и аз. И с риск да стана досадна пак ще повторя: лъжат с "братя Галеви".

Скандалът е друг, но не толкова очевиден.

Отвличат вниманието с два тлеещи въглена, докато изливат туби с бензин върху истинското огнище. Спасяват себе си, докато ние пътуваме с бясна скорост към дъното. Взривяват нормалността и дори фасадната демокрация, зад която потъвахме 20 години.

Впрочем преди няколко дни Академичният ансамбъл за песни и танци при МВР на Руската федерация изнесе концерт с участието на Йосиф Кобзон. Не съм била там. Но все ми се струва, че оркестърът не спира да свири.
От: http://dnevnik.bg/