Интервю с Ана Караиванова, главен инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ВСС)

Водещ: Ана Караиванова, главен инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет. Здравейте, най-напред.
Ана Караиванова: Здравейте.
Водещ: Слушахте ли политиците, дебата преди малко?
Ана Караиванова: В края.
Водещ: За „Борилски” ви похвалиха много /.../.
Ана Караиванова: Благодаря им.
Водещ: Вие всъщност завършихте там проверката.
Ана Караиванова: Ние всъщност направихме една проверка само по движението на делото, тъй като беше висящо.
Водещ: Между Търново и Шумен.
Ана Караиванова: Да.
Водещ: Между Варна, Шумен и Търново.
Ана Караиванова: Да, именно. Защото делото е висящо и не можехме, така, да оказваме, ако се смята, някакъв вид въздействие върху Върховния съд.
Водещ: И какво точно констатирахте по движението?
Ана Караиванова: Констатирахме, че делото много дълго се е гледало на първа инстанция – пет години. Могло е да се съкрати разглеждането му, но то неслучайно ние написахме накрая едно изречение, че вместо съдът всъщност защитата е ръководила процеса, като съдът е, така, угаждал, нека го кажа, на всички нейни капризи. В същото време аз бях изумена, нека го кажа, да не прозвучи много силно, че две инстанции подред могат да не прочетат изцяло делото, особено първата, при която то се е намирало пет години, и да не обсъдят доказателства, които се намират в кориците на делото. Нямах, така, не възможност, нямах право да го кажа това, тъй като делото беше висящо, но Върховният съд прочете това дело и написа за първи път едни блестящи мотиви. И веднага връзвам това с заседанието в четвъртък на Висшия съдебен съвет, където минаваше рутинно атестацията на докладчиците от апелативната инстанция и там, както...
Водещ: Във Велико Търново.
Ана Караиванова: Във Велико Търново.
Водещ: Съдията Здравко...
Ана Караиванова: Трифонов.
Водещ: Трифонов.
Ана Караиванова: Както рутинно е прието във Висшия съдебен съвет, написана е оценката „много добра”, предложено е от Комисията по атестации...
Водещ: Тя /.../ „отличен”.
Ана Караиванова: Не, най-високото е „много добра”.
Водещ: А, на този съдия му пишат, че е най-добрият съдия?
Ана Караиванова: Така. Като първата част от атестациите още, така както е посочено в закона – брой, вид, сложност на делата, добре мотивиране, излагане, обосновани мотиви. Ами, по това дело всички бяха свидетели...
Водещ: То цяла Европа говори за това дело.
Ана Караиванова: Цяла Европа говори за това дело, че не е мотивирано. Да не говорим, че да не обсъдиш всички доказателства, които са вътре и които не се свързват с екзотичната теза на подсъдимите и тяхната защита. Аз приемам по-благоприятното – че просто не са си прочели делото, въпреки че аз за осем часа го четох и видях това, тази кредитна карта на убитото момче в кървавия панталон на един от подсъдимите, който е оставен там. На този факт никой от двете инстанции не беше дал обяснение. Той просто го беше подминал, все едно това доказателство го няма по делото.
Водещ: Добре, но от това, което казвате със случая в четвъртък, човек може да си направи извода, че вие каквото и да пишете във вашия инспекторат, те си правят с copy/paste атестациите и много добър, добър, което изглежда формално.
Ана Караиванова: Стремим се да променим този стил на работа и това естествено ни създава конфликти. Както виждате, когато взех думата и се противопоставих механично да се одобри оценката на този магистрат, съветът взе предвид и я намали в следващата степен добра.
Водещ: Това удовлетворява ли ви?
Ана Караиванова: Донякъде.
Водещ: Че сте успяла да промените нещо.
Ана Караиванова: Да, в последния момент.
Водещ: Но как изглеждаме в очите на тия парижки магистрати, които четат нашето решение, след това се обаждат на френския посланик, идва, вие се срещахте с аналогичния орган от Париж, който контролира техния...
Ана Караиванова: Да, френският инспекторат.
Водещ: Да, техният инспекторат, как изглеждаме, като, хайде, няма да е шестица, ще му пишем петица на тоя, дето така е написал това решение?
Ана Караиванова: Не изглеждаме добре. Магистратите, инспекторатът не се намеси в този конкретен случай. Други, и френският посланик, и други лица, които са присъствали през цялото време на разглеждането на делото както в Шумен, така и във Велико Търново, са стояли да слушат как се провежда един такъв процес. Но не е важното дали по това конкретно дело изглеждаме зле в очите на французите, или сега чакаме какво ще каже докладът, поредният, на европейските експерти. Ние изглеждаме зле и в очите и на собственото си общество. Само от последната седмица прегледайте пресата и ще видите, че всеки ден има материали за съдебната система, включително един, така, в доста ироничен, но доста верен тон на Радомир Чолаков от последната седмица завършваше с един послеслов най-после да ни слагат предпазната клауза, а в същото време ние обсъждаме дали холандският министър на европейските въпроси е предложил такава. Значи, най-напред ние трябва, съдебната система да завоюва отново доверието на българските граждани, включително и на представителите на медиите. Тя малко несправедливо понякога като цяло е критикувана, но все пак има и основание за това.
Водещ: Какви са последиците от вашите констатации, разбира се, вие ще кажете кои са и най-често констатираните нарушения, но какво се случва със случаи, които вече са отшумели, констатациите са направени? Вие дадохте няколко интервюта, в които ги обяснихте, например, костинбродска престъпна група за придобиване на движими имоти, предварително обезпечаване по сметките на ДЗИ банк, които са фрапиращи примери за не непознаване на закона, не изкривяването му, ами откровеното му престъпно използване. Какво се случва, след като вие ги констатирате най-честно тия неща?
Ана Караиванова: Аз мисля, че ако искаме да направим добра съдебна система, не вече тук, както политиците чух да говорят, трябва политическа воля, а трябва вече съдебна воля. Нашите констатации трябва да намерят продължението и реализацията си в други органи. Случаите, които споменахте, основно е прокуратурата. Ще се отклоня за момент да кажа, че наскоро слушах един американски съдия от апелативен съд, който отговарял и за корупцията, и каза: Имахме случай, когато съдия, делата на един определен адвокат все при него се случваше да попадат и по делата на този адвокат той прилагаше различно закона, отколкото за другите граждани; хванахме ги, осъдихме ги. Казвам, за съжаление, и при нас има такива случаи. Само последното не правим – не ги осъждаме. Та и за случаите за запорите на ДЗИ съвсем наскоро бях при главния прокурор, без да викам камери, и едно решение, което не ме удовлетворяваше, той постави резолюция. Да се надяваме, че най-после прокуратурата ще види същността на нещата, въпреки че за съжаление единият от участващите в тази схема адвокат си отиде по нелеп начин, т.е. с поредното убийство, вместо да седне и да се разплете този случай, които... Ние сме написали точно въпроси по този случай, които не намират обяснение в едно редовно правосъдие.
Водещ: Кой са най-честите нарушения?
Ана Караиванова: Най-честите нарушения, ако трябва да говорим, това е ненавременното изписване на делата, т.е. в процесуалните закони са поставени срокове, 30 дни обикновено...
Водещ: И те казват: ние сме много натоварени.
Ана Караиванова: Да, в наказателните – 15. Това не е вярно.
Водещ: Разговаряли сме в това студио с председатели на съдилища. Те казват, дават бройките, средните, които излизат и излиза, че то наистина трябва да седиш да пишеш от сутрин до вечер и то без много-много да четеш делата.
Ана Караиванова: Така, те дават бройките, но никога не ги разграничават. В тези бройки дела, примерно, и влизат и разрешенията за теглене на влог на непълнолетно дете от родителите. Мислите ли, че това са сложни дела и трябва да стоят денонощно? Наскоро констатираха в един съд, няма да го оглася още, защото чакам да се завърне инспекторката, която извърши проверка и аз й четях предварителните констатации, че бройките, които са отчетени тук в статистиката, въобще не са верни в сравнение с това, което е видяла налице, изчислявала, а са няколко пъти завишени. Така че и френските инспектори, които бяха тук, казват, че на място проверяват дали статистиката, която отчитат, е вярна. Правят се кухи обеми от дела. Най-различни, съвсем, така, как да ви кажа, леки случаи на обикновена съдебна администрация се образуват като дела, за да може да се отчитат големи бройки. На нашите магистрати натовареността не е толкова голяма, колкото са свикнали да ни казват. Това също е наша работа и ние го правим. И по този начин мисля, че ще отпадне оправданието „ние сме много натоварени”. Освен това, както писахме в нашия анализ за дисциплинарната практика, когато в Страсбург осъждат държавата ни в Европейския съд по правата на човека за гледане на делото в неразумни срокове, въобще не питат колко е натоварен конкретният магистрат. И едно дело да е разгледал в неразумни срокове, държавата плаща. Досега е платила милиони евро. А ние се оправдаваме с натовареност. Работа на административните ръководители, за които има страшно много кандидати виждате сега, е да намерят най-адекватните форми, за да създадат една нормална натовареност на магистратите.
Водещ: Друг проблем е компетентността. Какво е всъщност обобщението, което бихте направили след тези проверки? Общо взето през всичките тези години след 1989 г. съдиите и прокурорите твърдяха, че техните решения не трябва да се обсъждат и че каквото са решили, това е.
Ана Караиванова: Никога не съм била съгласна с този довод. Вярно е, че когато е влязло в сила, то решението трябва да се изпълни – този случай, който чух, че разисквахте в дебата. Но от друга страна...
Водещ: Имате предвид за Асеновград случаят.
Ана Караиванова: Да.
Водещ: Не. То там проблемът не беше дали трябва да се изпълни или да не се изпълни решението, то трябва да се изпълни, но не теглейки дете, което крещи: „Помощ!”
Ана Караиванова: Да... така... Но не може, да не обсъждаме безобразни решения така, както обсъждаме делото „Борилски”. Добре е това, че сега са поставени, качени всичките решения на интернет, и всеки може да си изтегли и да види дали този магистрат, особено в съда, си мотивира така блестящо решенията. Мотивите трябва да се и в синхрон с обикновената човешка логика. И оттам се вижда. Всеки може да види, особено юристът. Второ, не трябва да отминаваме случаите на, както казвам понякога, изумителна неграмотност. Коментираше се сред колеги един случай на прокурор, който е отказал да образува досъдебно производство за лъжесвидетелстване за това, че според него в гражданските дела не може да има лъжесвидетелстване, а само свидетелите по наказателни дела носят такава отговорност. И ако, изчислявам, продължаваме така да правим атестациите по точки, този прокурор сигурно ще получи и той много добрата оценка и ще кандидатства за Върховния съд, какъвто случай имаше миналата година за Търговската колегия например, след като е само заместник-районен прокурор. И ако оглеждаме тези кадри, които постановяват такива безумни актове, които нямат нищо общо с правото, ама ги оглеждаме така, както е залегнала идеята в закона, и на периодичните атестации, и преди да им дадем статут на несменяемост, тоест 5 години, и когато кандидатстват за повишаване, аз мисля, че ще си свършим така дълго продължилата съдебна реформа. В това е също и нашата роля. Макар че формално погледнато ние тук се движим някак си по границите на нашите правомощия да се произнасяме и по качеството на самите съдебни актове. Но не можем да го отминем, той е решено делото.
Водещ: Добре, но това от гледна точка на страните... несправедливо осъдените... губят.
Ана Караиванова: Да, вярно е. Затова и при нас толкова много е работата.
Водещ: Вашата цел е обаче да спрете...
Ана Караиванова: Да.
Водещ: ... да се спре тоя съдия...
Ана Караиванова: Да спрем този формализъм.
Водещ: ... дето пише такива решения.
Ана Караиванова: Да, да пише такива решения. Да го посочим, че той не става за повишаване, за оценката много добра, и други механизми да ползва за повишението си, а не работата, не да се изявява по професионалните си качества.
Водещ: Как избирате кого да проверявате?
Ана Караиванова: Как избираме... Ние първо правим в началото на годината годишна програма. Изпращаме я на Висшия съдебен съвет...
Водещ: Тя е качена и в интернет?
Ана Караиванова: Да. Качена е в интернет. След това, когато имаме сигнали, ние сме затрупани със сигнали от гражданите.
Водещ: Колко сигнала имате – годишно или... на каквато база ви е известно...
Ана Караиванова: Миналата година бяха около 1600, тази година двойно се движат.
Водещ: Ама това хора... който е загубил делото и ви пише...
Ана Караиванова: Да, загубил делото и ни пише...
Водещ: „Загубих, защото тоя е корумпиран или защото е некадърен.”
Ана Караиванова: Да. И около 90% от сигналите са неоснователни
Водещ: Вярно са си ги загубили. Обаче 10...
Ана Караиванова: 10 обаче...
Водещ: Като обаче ги хващате, че е прав човекът.
Ана Караиванова: Да. И тогава отиваме на проверка, в случая в Дупница примерно.
Водещ: Какво беше там в Дупница?
Ана Караиванова: Дойде сигнал за дребното хулиганство...
Водещ: На братя Галеви ли е нещо?
Ана Караиванова: Един гражданин каза... Не.
Водещ: А, друго е това.
Ана Караиванова: Да. „Как ме осъдиха, аз знам, че отидоха да си проверявам нещо и казват: имаш да плащаш глоба. Ама каква глоба, защо? - Осъден си за дребно хулиганство.” Казва: „Аз знам, че ги водят в съда, мен не ме водиха в съд.” Как така? „Вярно, че полицията нещо ме задържа.” И казва: „Интуицията на нашия инспектор, и дългогодишният му опит казват – нещо сочи, че това не е единичен случай и практика, я да отидем на място да видим другите съдии...”
Водещ: И какво - в Дупница ги съдят без да ги водят в съда?
Ана Караиванова: Да. Без да ги водят в съда съдиите слагат резолюция, не правят протокол, не изслушват обясненията на уличения.
Водещ: Ама така са си... В цяла Дупница така решават?
Ана Караиванова: Така си е, да. В Дупница така решават. И те се оправдават, че години наред това било практика, защото в събота и неделя съдът не работел. Казва: „Ами те прилагат закона за делник и за празник.” Нали...
Водещ: Добре, а сами сезирате ли се?
Ана Караиванова: Сезираме се, разбира се.
Водещ: Като напишат във вестниците и вие...
Ана Караиванова: Когато сигналът е достатъчно конкретен, даваш повод да се мисли, че тук има нещо, тогава... В пресата пишат и доста...
Водещ: А самият Висш съдебен съвет сезира ли ви? Вие сте такъв силен инструмент.
Ана Караиванова: Сезира ни, естествено. Конкретни случай не мога да си спомня, но... Примерно беше подадено в Комисията по дисциплинарни производства, в които участва нашият инспектор, беше постъпило предложение за наказание от административен ръководител на съдия. Но нарушенията сочеха на доста по-тежко, отколкото той беше предложил или наложил за... Нашият инспектор отиде на място и разкри много тежки нарушения, водещи до много тежко наказание, което предложи.
Водещ: Кой проверява проверяващите? Защото то в България става една огромна снежна топка, че като се разбереш пък с инспектора, който те проверява...
Ана Караиванова: Ами, да... Сега... Аз затова казвам, че не са ни нужни правомощия по-скоро в тази посока, в която ни предлагат ние да налагаме наказанието. И затова колкото и несъгласие и различно тълкуване да имаме с Висшия съдебен съвет, ние подаваме фактите, нарушенията, които според нас са извършени.
Водещ: В колко случая съветът се е съобразил с вас и е наложил наказанията?
Ана Караиванова: В по-големия брой от случаите се е съобразил.
Водещ: А има ли фрапиращ случай, който смятате, че неправилно не се е съгласил с вас?
Ана Караиванова: Има... в този случай напоследък той предлага за Дупница, Висшият съдебен съвет в две решения на състави, вече и Висшият съдебен съвет като тяло го приема, че наказанието, което ние сме предложили, което е от компетентност на Висшия съдебен съвет – намаляване на възнаграждението, е прекалено тежко за тези нарушения.
Водещ: За тия, дето са съдили без да съдените?
Ана Караиванова: Да. И ги изпраща да ги накаже административния ръководител с по-лекото. Но тъй като административния ръководител също сме го предложили за наказание, на мен интересно ми е как той ще наложи на подчинените си и какво ще направи.
Водещ: А накрая да ви попитам – какви са личните гаранции за вас... Впрочем, аз ви познавам от години. Вие самата сте била в трудни времена заместник-градски прокурор на София... Хайде, за вас лично – не, ама тия хора, с които работите, инспекторите, дето ходят и се набъркват в такива грозни далавери, за тях какви гаранции има, че ако не успеят да ги купят, няма да ги плашат?
Ана Караиванова: Вижте, досега разчитаме на личния им професионализъм, съвест, морал, но интересно беше при срещата с френските инспектори, за която вие споменахте...
Водещ: Инспекторатът на съдебните служби...
Ана Караиванова: Да, на съдебните служби...
Водещ: ... към Министерство на правосъдието.
Ана Караиванова: Министерство на правосъдието. Както беше и при нас до миналата година. Ние сме взаимствали навремето преди 130 години техния модел. Главният инспектор Андре Рид заяви, че при тях понеже работата на инспекторите е конфликтна, когато... досега те нямат мандат, но средно около 5-6 години продължават, когато приключват работата си им предлагат на по-високо място в съдебната йерархия да се завърнат, защото след това и колегите ще бъдат към тях... в доста случаи – недобронамерени. А особено като се има предвид и нашият български манталитет. Може би, наближавайки към края на мандата, на нас като първи орган, трябва да се помисли в тази насока за някаква гаранция.
Водещ: Да се даде бъдеще...
Ана Караиванова: Да се даде бъдеще.
Водещ: ... на тия инспектори.
Ана Караиванова: На тези инспектори.
Водещ: Добре. Ана Караиванова, главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, специален гост на „Седмицата” на Дарик радио.