ГЬОНСУРАТЛЪКЪТ КАТО ИЗКУСТВО

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.

Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове.  

Бай Ганю пак разплиска басейна и опръска невинните европейци, като ги остави втрещено да примигват на парцали наоколо. Тази аналогия тутакси идва на човек отвътре, щом се сети за искането, поставено от премиера Сергей Станишев в Брюксел България да получи мястото на еврокомисар по енергетиката в Европейската комисия.

Още няма и три години откак сме станали членове на Европейския съюз, а нашите тарикатчета – комунисти и ченгета, вече напипаха дамара на правилното поведение, с което да реализират собствените си и чужди интереси, които защитават упорито в името на собствените си и чужди интереси, които защитават упорито. Този начин е следният – гьонсуратлък до дупка. До припадък. До откат. Като не те пускат през вратата, вириш задника да се намъкнеш през комина. Като ти дадат думата да обясниш публично защо правиш глупости, започваш да крещиш, че ти си прав, а те не те разбират. Като ти посочат, че тумбакът ти е гол, викаш – гол, ама със запасни чифте пищови на него…..

То си беше известно, че така ще стане. Но доскоро изглежда някак още се суетяха, ослушваха се като мишки в трици по отношение на европейската деликатност и търпение. Зер, управляващи бяха и гледаха да не го ударят съвсем през просото, чакаха да си изяснят докрай механизмите в ЕС и главно – механизмите по въпроса наистина ли никой няма пряко да посегне и да ги удари през нахалните лапи. Ама видяха, че никой, видяха, че Европа на практика е беззащитна срещу мурафетите на бая ти Ганя – и сега вече му отпуснаха края.

Да искаш да имаш еврокомисар по енергетика вероятно е престижно. Вероятно е и печелившо по един или друг начин. Красиво дори – нищо чудно.

Но как си позволяваш да го искаш, с какви очи, след като две години и половина на практика при всеки възможен повод саботираш изграждането на обща европейска енергийна политика. След като – не просто съзнателно, а и с гордост – си вкарал собствената си икономика в стопорцентова зависимост от руските енергийни доставки. След като си заложил в държавата си големи енергийни проекти, които са само и единствено от руски интерес. След като продаваш произведената в страната евтина електроенергия по-скъпо навън, отколкото я продаваш вътре, на собствения си народ. След като заемаш незавидното последно място по енергийна ефективност в рамките на същия  този Европейски съюз, чиято политика искаш да ръководиш енергийно. След като дори технологичните загуби за преноса на енергия във вътрешната ти енергийна мрежа според официалните данни са поне три пъти по-големи от средно допустимите в световната практика, а според неофициалните данни – от порядъка на 5-6 пъти.

И на всичкото това отгоре – искаме еврокомисар по енергетиката. Аз например виждам в този случай като най-подходящ другаря Румен Овчаров и много бих се радвал, ако позицията на другаря Станишев съвпада с моята.

Все пак не мога да не си дам сметка, че в цялата работа има и една особена естетика, естетика, която отива не до ръба на абсурда, отива далеч отвъд него. Да надскочиш всякакви морални граници и да изтъпаниш гьонсуратлъка си отпред като мярка за всички неща си е истинско изкуство – най-малкото, защото не всеки го може.

Ние, българите, някак изглежда сме им свикнали на местните комунисти и ченгета, превърнали сме с изкуствоведи, така да се каже. Ама европейците са далеч назад, дишат ни праха – най-после и те в нещо…..На тях тепърва им предстои да научат що е то истинското изкуство на гьонсуратлъка и има ли то почва в общия ни Европейски дом.

Бележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com