Предизборно или какво оставят зад себе си

Ето че стигнахме до момента пак да си пуснем бюлетината. Зад нас остава един измъчен мандат на коалиция, за която властта беше приоритет номер едно, след което, едва на второ място, следва националния интерес.

Какво, наистина, ни предложи тая триглава ламя? На първо място стои пословичното им угодничество към Русия – безсрамно, нахално и унизително, част от тяхната политическа аморалност и презрение към националните ни стойности. Не малко от това се дължи на българския премиер Станишев, руско протеже по произход и убеждение.

Преди да си пусне бюлетината,  човек би трябвало да се запита как това същество, получило еничерската си закалка в Москва, е способно да види разлика между Русия и България? И това е по време на властта на един студенокръвен КаГеБист като Путин, който в недвусмисления си стремеж към сталински реваншизъм дори и въведе думата «наши», взета от сталинския речник от трийсетте години на миналия век! Не беше ли тоя Станишев и тоя Първанов, заради които те «изпазаруваха» България?

По едно време от височайшия си трон президента Гоце Първанов с тон на индийски гуру заяви: «Имаме силен премиер!». Да оставим дали гарга на гарга вади око,  но той наистина се оказа силен – през неговия мандат пребиваха журналисти, докато партийни мафиози и контрабандисти си разиграваха конете; на Бузлуджа той отново развя червеното знаме, като преди това изпозатвори училища и уволни учители – тия досадни «седенкаджии», докато за уличните протести той беше запазил думата «циркаджии».

Вгледайте се добре в премиерската самодоволна физиономия на ухилен комсомолец и ми кажете защо виц от сорта «Защото сме социалисти» да не е най-доброто от репертоара на Нане и Вуте:

 -Ти, Вуте, немаш социалистическо съзнание!

 - А па ти, Нане, немаш пари за цигари!

До тук с майтапите, но от икономиката на държавата изчезваха огромни пари,  парите на Европа също. Европа, несвикнала с  дебелокожието на такава наглост, ги зашлеви не веднъж и дваж; не едно и две предупреждения разваляше вкуса на салатките им, не веднъж им напомняше, че вече не са комунисти. За всички тия неща плащаха хората, отъпели от изнемога или от психопатията на тяхната партийна непогрешимост.

Привидната им европеизация имаше и друг, много по-мрачен аспект – тя беше резултат на доктрината за ролята на БСП като протеже на руската енергийна политика в Европа. С ДеСарска конспиративност те ни пробутват заробваща атомна електроцентрала и газопровод и никой от коалицията не оспори тая политика. А и кой би оспорил тая конспиративност, когато нейната най-голяма илюстрация е съществуването на ДПС, тази перверзна форма на открита подигравка срещу всякакъв вид етнически мир? Родена от задкулисния елит на висши БКП-жреци, тя е жива гротеска на «възродителния процес».

Тая конспиративност включва и завидния талант на монарха да търгува политика с имоти. Това не беше и толкова трудно, като се има предвид неговото никому неизвестно минало в скута на ДС и КГБ. Не по-малък е и неговия театрален талант да разиграва синята си аристократична кръв в ролята на премиер-плебей, от което светска Европа остана със зяпнала уста.

Както и преди, те още не могат да проумеят как действа съвременна Европа. Ленин, родоначалникът на комунистическата омраза и непримиримост, пускаше огън и жупел срещу всеки, който дръзваше да стъпи встрани от партийния курс. Един от тия хора  беше и Бернщайн, любим ученик на Фридрих Енгелс. 

Това, че съвременна Европа не е наскоро поникнало цвете,  личи от думите му в серия от статии от 1897 под заглавие «Проблеми на социализма».  «Капиталистическата система – казва Бернщайн – няма скоро да се разпадне. Икономическото развитие в последните години потвърждава, че периодичните кризи предвидени от Маркс са загубили остротата си и оказват слабо влияние върху съществуващия обществен ред.

Социалистическата партия – казва Бернщайн – трябва да си направи съответните заключения от новите факти за капитализма. Вместо да очаква революция като резултат от разпадането на капитализма, партията би трябвало да се обедини в усилията си за реформи, които биха подобрили условията на работническата класа, както и да трансформират държавата в демократична насока». Това е 1897!

Русия обаче не е Европа и затова на Ленин от такива констатации му е излизала пяна през носа.

Работещите по ленински мозъци на Станишевци и Първановци не са способни да разберат еволюционния характер на европейската цивилизация, готова да гледа напред дори и в моменти на световна криза.

Откъснати от нейната приемственост, те са замръзнали като музейни вкаменелости, заобиколени от динамиката на съвременния свят. Затова и методите им на управление отвреме навреме наподобяват тези на техните идейни роднини – кафяворизците. И за едните, и за другите правосъдието отстъпва по важност пред еднопартийния им елитизъм и мечтите им за авангардна роля в историята.

Затова и разядената от корупция България е тяхно постижение и докато не бъдат изритани от историята тяхното наследство ще тежи върху рамената на всички ни.

Блогът на Николай Флоров - http://nflorov.blogspot.com