Купуването и продаването на депутати не е престъпление

Предизборното време не във всичко е време разделно. То ни обединява поне в едно отношение – прави ни консуматори на едни и същи глупости, които ни заливат под формата на т.н. политическа реклама.

Не е и като разделното хранене – никак не се отразява добре на организма ни. Ако искаме да се информираме от телевизионния и от радио ефира, длъжни сме да слушаме лицемерни назидания, които си вървят „ в пакет” с агитацията.

Особено дразнещо е стандартното предупреждение:” купуването и продаването на гласове е престъпление”. Не че не е вярно, не че не е правилно да се напомня, но на практика ни подсеща само за едно: че престъпленията в България са нещо относително и зависимостта между техният размер и наглост с безнаказаността на престъпниците е правопропорционална.

Тече си рекламата, котка те да гласуваш- да речем, за Йордан Цонев от ДПС ( напоследък). И още преди образът на кандидата да изчезне от екрана зазвучава рефренът за престъплението да бъдат купувани и продавани гласове.

Не знам как е с вас, но в мен напира въпросът: „ А купуването и продаването на депутати какво е”?

Питам не защото не знам отговора, а заради неговата очевидност, която вдъхва усещане за безсилие. А колко по-лесно е да се разкрие такова престъпление! То си е дори на показ. Няма нужда да белязваш съответния депутат, както е с парите в случай, че полицията се престраши да уличи участниците в търговията с гласове. Продажният депутат си се белязва сам. Единствената неизвестна за нас величина е точната сума, която е броена при осъществяването на сделката. И няма кой да попита.

Продажните депутати не само се знаят, но и като правило стоят на витрината на централата, която си ги е напазарувала. Това придава тежест на пребоядисването на откупения депутат. Престижно е някак си, почти като при футболен трансфер, да се похвали собственикът на клуба, който може да си позволи да се изръси достатъчно за опитен интригант, подхлъзнал парламентарна група или цяла партия. Той си върви с „екстрите”, със скъпата вътрешна информация за врага. Освен това е сигурно, че никога повече няма играе за стария тим – поне в тази посока няма да те предаде.

Така че, ако търговията с гласове е престъпление, то пазаруването на депутати е направо изстъпление срещу самата идея за честност и морал в политиката. Да се чудим ли тогава откъде идва явно заразителния пример за пошлостта в действителността, която ни заобикаля?

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/