ГЕЙ-ПАРАД ИЛИ КАК НИЕ, БЪЛГАРИТЕ, ОБРЪЩАМЕ РЕЗБАТА

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.

Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове. 

Не съм се занимавал с историята и философията на хомосексуаилзма, така че не съм най-сведущият човек по темата. Със сигурност знам обаче няколко неща.

Първо – някой заклет дарвинист трябва най-после да отговори на въпроса дали еволюцията е успяла да се изхитри и да създаде мъжа и жената човешки от мъжа и жената маймунски по едно и също време, на едно и също място. Защото иначе ми изглежда малко безсмислено да ги създава отдалечени на континенти и векове, ако не хилядолетия, един от друг. И ако изобщо не е станало така, то дали жената се е пръкнала от мъжа, както утвърждава Библията, или мъжът от жената, както за несведущия е по-лесно да си представи? А преди да се реализира въпросното “пръкване”, то дали пък тогавашното човечество, състоящо се очевидно от около един човек, не е било не просто хомосексуално, а дори автохомосексуално? Неясноти има – както се казва.

Второто, което знам със сигурност, е, че не харесвам Азис и Евгени Минчев. Ама не ги харесвам не защото са хомосексуалисти, травестити, фетишисти или каквито там още са, а защото са носители и изразители на най-пошла словесна и визуална естетика. По същите  причини обаче не харесвам Слави Трифонов, Волен Сидеров и плеяда подобни герои на нашето време, които имат общо с хомосексуализма само когато го громят от екрана. В същото време харесвам Мариус Куркински, Фреди Меркюри и Елтън Джон, защото са талантливи, независимо дали въпреки или заради хомосексуализма си.

Третата ми опорна точка е свързана с образователните филми. Е, така и не успя да ми хареса мъжкото гей-порно, но, виж, по лезбийките си падам. Даже в последната ми книга -“Зодиак на смъртта”, има едно тематично стихотворение, което се казва “Разказ с шест хайку или историята на Сафо от един друг остров”.

И четвъртото, което знам със сигурност, въпреки нарастващият ми с възрастта консерватизъм, е, че детето ми няма да стане хомосексуалист, само защото е видяло един гей-парад. Няма да “обърне резбата”, каквито тъпи аргументи чувам от отявлените противници на идеята за провеждане на такъв парад в София, защото известно е, че тия работи така не стават.

За сметка на това обаче сякаш не забелязваме как ние, българите, напоследък все повече “обръщаме резбата” като хора и общество и на практика живеем в един постоянен гей-парад. И нямам предвид, че се превръщаме в Азис, макар да съществува и такъв феномен – хора, които иначе яростно клеймят “педалите”, да слушат с удоволствие пошлите му песновки. Но не това, а други примери ще дам, по-съществени.

Да започнем от най-високите места, например от другаря президент Георги Първанов, който вече толкова пъти обръща резбата, че и самият той не знае накъде гледа в момента. Да, твърдя, че той е обърнал резбата и то не само веднъж, и то пред очите на всички ни. Имам предвид, разбира се, в политически смисъл. Преди години нашият любим президент беше против НАТО, а после обърна резбата и стана за НАТО. Беше против Гоце, после стана за Гоце. Дори се оказа самото Гоце. Беше против царя, после стана заедно с царя. Беше против турците, после стана заедно с турците. Беше за мажоритарните кандидати в изборите за следващото Народно събрание, вчера се разбра, че е против мажоритарните кандидати. Или поне – че няма нищо общо с тях…..На това как му се вика, уважаеми дами и господа?

Другарят премиер Станишев на думи винаги е против корупцията, а на дело винаги е зад нея. Или в определена поза пред нея, може би. На думи винаги защитава българските интереси, а на дело се оказва, че защитава руските. На думи винаги е бил социалист, а на практика си е комунист от сорта на Жан Виденов – твърдоглав, доктринерски настроен, некадърен да се справи с работата си.

Другарят финансов министър Пламен Орешарски също даде своя светъл принос в българския политически гей-парад. От заместник-министър в десен кабинет, изведнъж се оказа цял министър в ляв. А сега дори ще стане и депутат от същата тази левица.

За хора като Ивайло Калфин, Петър Димитров, Румен Овчаров, Румен Петков, Димитър Абаджиев, Яне Янев и много други тути-кванти направо не ми се говори. Те са от онзи вид същества, които ако в дадена кръчма ме попитат “Ти мене уважаваш ли ме”, аз веднага излизам навън и ги чакам да се разберем. Не по същия начин, естествено, бих подходил към Мария Капон, която напоследък ми се вижда като шампион по обръщане на политическата резба. И не толкова защото я считам за дама, колкото защото все още считам себе си за кавалер, на нея направо бих отговорил с “не”.

Но това са частни случаи – ще каже някой, на базата само на тях не може да се правят обобщения, че всички българи обръщат резбата. Може, може, като се добавят и още няколко светли примера с по-масов характер.

Работниците от фабриките на Христо Ковачки не се ли превърнаха в политически гейове, като доброволно се отказаха от демократичното си право на избор, от правото си на разум, от собствените си досегашни политически пристрастия ако щете, само за да се реализират като феодална собственост на боса? Е, и това е избор, нали…..

На европейския вот гласоподавателите на Доган по места не се ли отказаха от години наред граденото си с тежък мисловен труд битие на либерали и защитници на правата и свободите, за да се превърнат, макар само за ден или час, в поддръжници на други партии. А после с чиста съвест да се върнат в своята си партия за предстоящите парламентарни избори?

Ами част от хората в Дупница, начело със смелия си кмет, не се ли отказват те, също доброволно, от човешкото си достойнство, за да подкрепят някой си Брат Галев. Поне да беше Брад Пит, тогава бих разбрал защо мъжете дупничани единодушно застават зад него, а жените дупничанки – пред него, обладани от пълно единодушие.

И се чудя само – какви ли още публични перверзии ни предстои да видим насред  България през оставащите до изборите дни. А някои заревали против един обикновен гей-парад в София…..

Бележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Блогът на Пламен Асенов - http://asenov2007.wordpress.com/