ПРИЯТЕЛИ, ГЛАСУВАЙТЕ! Отворено писмо до моите съграждани и до всички приятели на демокрацията

Скъпи съграждани, приятели на демокрацията,

Преди 20 години заедно започнахме битката за промяна. Искахме България да стане нормална държава.  Мечтаехме за Европа, за възродена България, а беше време, когато в главите на нашите комунисти още трещеше залпа на Аврора. Но аз знаех, знам и днес, че между нас – нормалните хора и тях, служителите на чужди идеи и интереси, нямаше и не можеше да има нищо общо. И времето, този велик съдник на делата ни, е свидетел как съпротивата срещу промяната в България идваше главно от среди на социалистическата партия и свързаните с тях лица -  най-често сътрудници на бившата комунистическа държавна сигурност.

            Затова и промяната в България премина през много и трудни препятствия. Съпротивата срещу нея и вчера и днес е огромна. И не всичко стана така, както го желаехме и мечтаехме. Боли ме за излъганите надежди, за пропилените възможности. Сигурно и ние, сините, сме грешили. Сигурно сме и виновни. Няма безгрешни на тази наша богоравна българска земя. Но истината е, че през тези години ние реално имахме шанс да променяме към добро България само в периодите, в които управлявахме. Това бяха нашите пет години – звездни за България, изпълнени с надежда. И всичи те идваха едва  когато бившата комунистическа партия довеждаше България до национални катастрофи – през 1990 година запомнена с  трагичната Луканова зима – с празните магазини, с режима на електричеството, с купонната система, с липсата на бензин, с лъжите и милиционерщината залели България и след 1996 година, когато правителството на БСП доведе българите до просешка тояга. Никога не трябва да забравяме тези дни – мизерните пенсии, окрадените пари, фалиралите банки, хилядната инфлация, тоталната безизходица. И свещената ярост на млада България срещу комунистическата наглост и безочие.

            Спомням си как мнозина тогава мислеха, че след такава политическа катастрофа комунистите никога няма да се върнат на власт. Грешаха, за съжаление.  Макар и да представляват малцинство от населението,  комунистите се връщат на власт, защото винаги се намират партийни политически патерици, които да ги подкрепят. Такава роля изигра Симеон Сакскобурготски и ръководеното от него НДСВ. Такава и до днес е ролята на Ахмед Доган и ДПС.  Благодарение на тези патерици,  както и на десетилетните пропагандни лъжи, партията на българските социалисти продължи да бъде главно препятствие пред бъдещето на България. Днес България отново е в икономическа криза, с провалено европейско членство и с живот, който няма нищо общо с живота на хората в останалите страни членки на Европейския съюз.Нека да си го кажем ясно и просто. У нас, в резултат на управлението на Станишев-Доган-Сакскобурготски,  владее бедността и мизерията, а простотията и мутризацията на обществения живот ни заливат от всякъде – те се хилят нагло и на улицата и от екрана на телевизорите.Всъщност няма в света държава, в която да са управлявали комунисти и тя да не е в трагично състояние. Последното ни място в Европейския съюз е най-точната оценка за управляващата партийна триколка в България.Достигнали сме прага на унижението и безизходицата. 

Скъпи приятели,

нека погледнем отново към промяната. Към тази промяна, която прочетох стаена в очите на обречената на смърт от мизерната масларовска пенсия старица на една от варненските улици.   Промяната, която  е в мислите на хората в активна възраст, с достойни професии -  лекари, учители, учени, културни дейци,  всички, които очакват европейски доходи за своите таланти и умения. Политическа воля за промяна очаква българския бизнес, който най-добре чувства слабостите и безизходността на днешното управление. Без промяна няма бъдеще и за младите хора. Затова и мисля, че няма нормален човек у нас, който да не иска да се промени днешното политическо статукво.

Днес всички искат промяна. Но големия въпрос е кой реално може да осъществи и гарантира тази промяна в нашия живот. На предстоящите парламентарни избори вече се очертаха два пътя, две възможности. Вече е ясно, че трети път няма, трета възможност не съществува.

Първият път, по който би тръгнала България след изборите е ...днешният. Това е път за никъде. Това е кьорсокакът на едно ново четигодишно управление на БСП и ДПС качили в раздрънката си каруца онези партии, които за власт и пари са готови на всичко. Освен комунистическия „цар Симеон” тук се подреждат почти всички новопръкнали се специално за тези избори партии и партийки – патерици и патерички, готови да подкрепят немощното тяло на столетницата. Една от тези патерици се опита бабаитски да помогне на комунистите и  директно да спъне Синята коалиция – поиска изборна бариера от 8 %. Другата патерица е либерална – като „либералите” Доган и Сакскобурготски. Абревиатурата ЛИДЕР скрива същността и е измислена да излъже зрителите на БИГ брадър. Не случайно там лидерът с парите е скрит, а на преден план ни си навира в очите съквартиранта на Живковия внук Тодор. С антиевропейската си реторика Сидеров и компания също са удобна патерица на БСП.

Това е дружината на БСП, това е пътя по който ни чака повторение на днешното трагично управление. Всеки глас за тези партии ни забива в кьорсокак, там където е изолацията, бедността, мизерията и развихрянето на популистки и левичарски страсти. В средносрочен план този път води България към изхвърляне от Европейския съюз. Защото наистина, от гледна точка на нормалните европейски ценности, няма място в едно европейско семейство за антихуманни идеологии, за хора работили десетилетия срещу Европа, за ксенофобия и расизъм, за трубадури на корупцията и проводници на чужди интереси.

            Вторият път, това е нашият път,  приятели. Пътят на европейски мислещите хора, на европейската десница в България. Тук опита на партиите от Синята коалиция и младостта на ГЕРБ, логично се съчетават и подкрепят. На изборите за европейски парламент във всички европейски държави спечелиха десните партии(с изключение на Малта и Гърция). От дясното управление на Европа ние очакваме подкрепа в трудните времена, които преживяваме. На леви, лявоцентристки или ляво-популистки  правителства, дясна Европа едва ли ще помогне. Това би било чудо, а чудеса в днешния свят не стават. Дори и най-застреляния в ума левичар или мафиот, би трябвало да разбере, че при мнозинство на десницата в Европейския парламент, по-лесно ще получат подкрепа за България нашите десни партии – Синята коалиция и ГЕРБ. Тази подкрепа би означавала спасение и нова надежда за гражданите на България. Това е исторически шанс, който ние, българите, не трябва да пропилеем с лека ръка. Единствено доброто представяне на тези избори на Синята коалиция би дало възможност за истинско европейско дясноцентристко управление на страната. И за успех на България! В противен случай, рискуваме да пратим партията ГЕРБ в познатия капан на Станишев и Доган. Увеличим ли гласовете за Синята коалиция бъдещото правителство ще бъде такова, каквото го желаем.

                        За себе си, какво мога да кажа. Завърнах се отново в политиката, защото не мога да бъда страничен наблюдател, кафеджийски мърморко. Истината за мен не е в жълтите страници на вестниците, а в моите книги, в приетите закони, решения – в трудно време, в съдбовни години.  Варненци, които познават и мен и покойните ми родители, добре знаят, че нищо материално не съм взел за себе си от моето участие в политиката. Мисля, че не само те, но и всички помнят не само думите за „хубавите дни за демокрацията”, но и делата – ежедневната борба в парламента с антиевропейската политика на комунистическата партия. Затова и искам опитът ми като дипломат и политик да бъде в полза на дясна, европейска, България.

Приятели, гласувайте! Гласувайте за добрите дни за България! Гласувайте за  Синята коалиция! За да успее България! За да я има европейска България!

                                     Искрено Ваш:

                                                           Александър Йорданов