БАЦИЛЪТ ДОГАН, БАЦИЛЪТ НА ДОГАН И МАЛЪК УРОК ПО ПОЛИТИЧЕСКА МЕДИЦИНА

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.

Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове. 

Ахмед Доган е главният бацил. Според кореспондент на БГНЕС лично той е казал в Шумен следното: “ДПС е бацил. Като влезе веднъж, няма излизане. ДПС е конструирана по такъв начин, че за да оцелее като партийна система, трябва да се развива, да се разширява”. Това недвусмислено означава, че като главен на ДПС, самият той е и главен бацил.

От една страна някой може да помисли това за /поредния/ политически гаф на Доган. Защото да наричаш собствената си партия и собствените си хора бацили не изглежда много умно политическо изказване, особено преди избори. Бацил се възприема като обида. На времето в казармата ние така наричахме фелдфебела от лечебницата, който иначе ставаше за партньор на бридж, но не правеше разлика между аспирин и аналгин. И освен това нямаше в аптечката си нито едното, нито другото.

Друг може би ще види в изявлението проява на изпуснати нерви. Разбираемо е,  много му дойде на човека напоследък – самоубийства, кампании…..Само че не е вярно. Не е вярно, защото когато е изнервен, дори когато е бесен, Доган мълчи. А когато говори такива работи, значи е твърде доволен от себе си. И ако някой не разбира това сега, ще го види доста по-ясно демонстрирано на пресконференцията в нощта след изборите.

Всъщност Доган в случая много добре знае какво казва и защо. Схемата е проста и изпробвана вече неведнъж. Тя се състои от няколко етапа. Първо – той прави признание, което се възприема от обществото като гаф. Второ – Волен Сидеров и многобройни други юнаци започват да изпълват речите си с термини като бацили, борба с бацилите и прочие. Трето – българите в смесените райони съответно започват, къде на шега, къде на сериозно, да викат на съседите си турци “бацили”. Четвърто – съседите им турци започват да се чувстват още по-изолирани и заплашени, отколкото се чувстват в момента, плюс обидени. Пето – затова на 5 юли и тези от тях, които бяха решили да се скатаят от служебното си задължение за гласуване, наложено им от бацила във върхушката на ДПС, отиват да гласуват напълно доброволно.

Тук има един съществен въпрос. Защо му трябва на Доган толкова силна мобилизация, колкото иска от хората си в момента, след като само преди месец, за европейските избори, с охота извърши доброволно и масирано партийно кръвопреливане към политически недоразумения с имена НДСВ и Лидер? Отговорът е прост като бацил – Доган има нужда от солидна победа на тези избори, защото иска да гарантира здрави позиции на политическата /и икономическа/ българска сцена не само за своята партия, но и лично за себе си в следващия неясен, и затова опасен, период. С други думи – застрахова се срещу възможността ако не успее отново да състави правителство с партньорите си от БСП, то поне да не бъде силно ударен, ако същата тази БСП направи тъй наречената “широка коалиция” с ГЕРБ. При тази стъпка може да се очаква социалистите да се опитат да използват Доган и ДПС като разменна монета и да ги превърнат в изкупителна жертва за собствените си провали през последните четири години – нещо, което Ахмед Доган няма как да позволи, защото би означавало не само край на неговата лична политическа кариера, но и разпад на цялата партия.

Нищо чудно и този път на Доган играта да му излезе, може даже накрая да направи голям или поне малък шлем. Само че ако той се гордее, че разбира от политически игри, случаят е подходящ да му се напомни, че не разбира нищо от политическа медицина. Защото явно не знае поне две важни неща. Първо, че бацилите често имат навика да унищожават не само приемника, но и преносителя на заразата. И второ – че съвременната наука доста успешно се справя със заплахата от бацили, тоест, дори да влезе веднъж, излизане има.

Друг е въпросът, че българската политическа медицина все още не разбира добре разликата между политически аспирин и политически аналгин, пък и няма нито едно от тях в аптечката си. Ама това няма да продължава безкрайно.

Бележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Блогът на Пламен Асенов - http://asenov2007.wordpress.com/