Гавра с трупа на не родното събрание

Ако това събрание, под номер 40, което официално се самозакрива днес на 25 юни, беше народно, трябваше да даде някои доказателства.

Представителите в него трябваше да бъдат народни. Народът обаче не ги припознава за свои. Доган уточни, че са си негови – от тях не зависи нищо, откровено ни осветли той за тази публична истина на самия финал на събранието. По-лошото е, че не става дума единствено за собствените му слуги ( които би трябвало да са народни такива).

Всички останали в събранието, което трябваше да е народно, също зависят от него за самото съществуване на този законодателен инструмент, от който, по думите му, нищо не зависи. Защото Инструментът, това е Той: носи мандата, носител е на властта и никой не бива да се съмнява в това, както изрично сам подчертава.

Така че това събрание не е родно. То е родено в тежък грях със секцио в секциите, където някакви си избиратели си мислят, че са акуширали на демократичния родилен процес на въпросното не родно събрание.Бяха излъгани.

Впрочем в това отношение сме си свикнали. И републиката ни се казваше „народна”, а беше собственост на „човека от народа”, както величаеха Живков. Точно като във вица за учудения пияница, който видял надпис „жени”, а се оказало, че става дума за клозет ( същият, чрез който родната ни специфика беше изобразена на едно пано в центъра на Европа, а някои тук лицемерно се разгневиха от този факт).

Чудя се дали не трябва да прекръстим събранието на „национално”. А още по-реалистично, на „националистическо”. Защото наглостта на Инструмента прави точно това, пали националистическите страсти и никакъв националистически изблик вече не може да се смята за изключен след подстрекателствата на Доган, когото иначе 20 години ни лансират като „спасител” на етническия мир.

И бяха толкова настоятелни, упорити, предани и настъпателни в създаването на този лъжлив образ, че Той вече си е повярвал и дори е напуснал контрола на своите кукловоди. Като герой от класиката във филмите на ужаса, в които изкуствено създаденото чудовище заживява свой живот и посяга на родителя си. Или пък , още по-точно, като кучето на Булгаков от сатирата му „Кучешко сърце”, на което професорът присажда човешко сърце, а то се превръща в…. болшевик и погва своя създател.

Булгаков решава този художествен проблем, като връща на операционната маса болшевика. Професорът отново го превръща в куче. А ние какво да правим с нашия реален проблем? Може би най-напред трябва да установим кой държи скалпела, превърнал Доган в болшевишка заплаха за всички, включително за глутницата, с която се е обкръжил и на която вече публично заявява, че нищо не зависи от нея. За по-убедително сочи себе си пред публиката, боде с пръст в гърдите си, ако случайно някой е толкова малоумен, че още не е разбрал величието му – налудничаво кълчене, което напомня за палячовци като Хитлер и Мусолини, които разплакаха милиони човешки същества.

Ако президентът и премиерът, които са обвързани с Доган, и този път се направят, че нищо особено не се е случило, ще потвърдят претенцията на Инструмента да си прави каквото си иска в държавата.

Все пак все някога от някого трябва да се потърси някаква отговорност за голямата измама, благодарение на която вместо народно, събранието ни не е родно, нито народно.Тежка му пръст!

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/