Николай Флоров
Не бързайте , това не е майтапа на деня - аз просто съм се заел да чепкам мечтата на Румен Петков да иде в Америка. Не е лесно на това комунистическо заптие, което току-що е събуло потурите си и е облекло панталони, да му обясниш, че не всеки може да посещава Съединените Американски Щати.
Когато посланик Уорлик му поднесе новината, че не му дават виза, на него му излезе пяна през ушите. Не е лесно на такъв да обясниш също така защо не трябваше да нарича публично посланика «боклук»: още в 1881 година французите оформят закона си за свободата на пресата и словото, в който определени изявления в пресата остават недопустими, като например неморални обществени прояви или обиди на висши правителствени служители, включително президента на републиката, държавни глави на други държави и посланици.
Това обаче е закон във Франция. Но дори и там, където няма определен закон за свободата на словото (Англия например), обикновената етика е достатъчна. «Айде бе - ще кажеш ти, читателю – на Румен Петков етика! Не е ли това нещо като на свинче звънче – хем грух-грух, хем звън-звън!
Ако примерът с горкия Уорлик като «боклук» е недостатъчен, да си представим Румен Петков, надвиснал над плевенския шадраван, да чурка след няколко водки – колкото по-отвисоко, толкова по-шумно, а следователно и по-впечатляващо. Човек би си помислил дори, че Румен Петков е залитнал по западното влияние и се е инспирирал от le Petit Julien, известното пикаещо момченце, подобно на херувимче, в Брюксел. Макар че фонтанът придава известна поетична окраска на случая, надвесеният над плевенския шадраван Румен Петков едва ли може да се асоциира с херувимче, насочващо чучурчето си. Така че да не отиваме толкова далече.
Освен това по онова време един от неговите хавери взе че го издаде и обясни инкогнито как след няколко водки той заявил: «НИЕ винаги ще сме с Русия, а пък ДРУГИТЕ да си е..т майката!» Това “НИЕ», читателю, означава неговите десарски заптиета и съпартийци, а това «ДРУГИТЕ», означава ние с вас, тоест останалата България. Към това така лесно разпознаваемо комунистическо изявление да прибавим и как той нарича немския журналист Юрген Рот: «лъжец, циник, безгръбначно мекотело».
Така че, след като хубавичко се е изуринирал и ни е прее..л майката, той отиде и при посланик Уорлик да иска виза. Ех, Америка, Америка! Кой ли комунист не е мечтал тайничко да те види! На кой ли комунист дечицата му не учат там, докато те тук се бият като бабуини в гърдите и се кълнат във вярност на Русия! Не беше отдавна когато ченгето-президент Гоце Първанов посети САЩ като куче с подвита опашка да окаже - от немай къде - “lip service” на Америка, тоест гледайки срамежливо в земята да й признае, че излезе победител от Студената война, същото това Гоце, чийто адютант Калфин ще заяви след това, че «който не обича Русия, не обича България».
Но аз мисля, че Румен Петков е един от нашите най-рафинирани ленинци, не защото брат му се казва Володя, а защото се е научил от вожда на революцията да плещи като него истински революционно. Товарищ Ленин например нарича другарката Роза Люксембург «идиотка» и «дура» (тъпачка), понеже не харесва неговия «пролетарски интернационализъм» и говори за «самоопределение»; за него немецът Талхаймер и унгарецът Бела Кун са «леваци» и «тъпаци», които «бих насекъл на парчета, защото това би било полезно за делото»; западните интелектуалци-симпатизанти на Русия той нарича «полезните идиоти»
В повечето от публикуваните съчинения на Ленин вулгарщината на вожда е прилично премахната, тоест цели пасажи от ругателства, и то такива, от които и цензурата е станала кривогледа, но ако отворите пълните му съчинения ще я видите в целия й чар и, разбира се, ще се сетите веднага за другаря Румен Петков. Нека веднага да кажем, че става дума за революционна вулгарщина, а не каква да е. За тия грубости на вожда, за които и невролозите му са се съмнявали в психическата му устойчивост, Н.Бердяев го нарича «почти гения на грубостта».
Както Ленин, така и неговият последовател Румен Петков имат изблици на нетърпимост към всеки, който не прави това, което им се иска. И наистина – кой истински комунист иска някой да прави това, което му се иска, и то без да пита? Просто ти се иска такъв да му праснеш един през устата и да го сиктердосаш. Така истинските революционери дават своята заявка за вечността, нали? «Ленин жил, Ленин жив, Ленин будет жить!», та и Румен Петков.