Ядреният цирк "Белене" продължава

Вече няколко месеца АЕЦ "Белене" е в ролята на котката на Шрьодингер - опитва се да докаже, че хем може да е мъртва, хем може да е жива. В едноименният експеримент (който критикува празнотите в теорията на квантовата механика) всички зависи от гледната точка. Както знаем от практиката, това е невъзможно, но при "Белене" очевидно опитите продължават.

Тази седмица изведнъж на сцената излезе нов спасител, този път с предполагаем американски произход. Странното е, че веднъж вече отхвърленият инвеститор "Глобал пауър консорциум" (преди 6 месеца под друго име) се появи като по поръчка - десетина дни след официално предявения иск на "Атомстройекспорт" за 1 млрд. евро компенсация заради спирането на строежа на АЕЦ "Белене" и нарастващата вероятност в България да се проведе референдум за съдбата на проекта.

Освен че евентуалните инвеститори в "Белене" се появиха в точния момент и на точното място, те бяха публично представени пред депутатите в парламента. Заседанията на икономическата комисия обикновено се провеждат в сряда и на тях се обсъждат внесените законопроекти. Този път обаче в залата имаше цяла делегация гости, водена от министъра на икономиката и енергетиката Делян Добрев.

С него бяха Самуел Реди и Арун Савкур от "Глобал пауър консорциум" , Богомил Манчев, чиято фирма "Риск инженеринг" е архитект-инженер на "Белене", банкерът Емил Хърсев и Анчо Бадев, представител на консорциума за България. Пред "Капитал" Добрев обясни, че те са поканени, за да може тази компания, която претендира да е потенциален инвеститор в проекта "Белене", да изложи пред народните представители и цялото общество своето предложение.

Той посочи също така, че това е първата му среща с инвеститорите, които са изпратили писмо за проявен интерес в НЕК. Някак си правителството се отказа от правомощията си и ги прехвърли на депутатите, които да решат. Нещо, което става всеки път, когато кабинетът иска да свали отговорността от раменете си.

Проект по мед и масло

Самото представяне на компанията не започна по традиционния начин. Нямаше презентации кои всъщност са потенциалните инвеститори и какъв опит имат в подобни проекти. От изказването на Реди стана само ясно, че той лично има 30-годишен опит в ядрената енергетика, а компанията майка (Global Power Consortium, която не беше назована пред депутатите) има инсталирани около 3000 мегавата мощности в целия свят.

Намеренията на бъдещите инвеститори относно "Белене" прозвучаха доста познато. Реално те повториха всичко онова, което правителството на ГЕРБ някога е имало като изискване към този проект. За реализацията му няма да се търсят никакви финансови гаранции от българското правителство и това ще е проект, финансиран изцяло от американски компании.

Електроенергията от централата ще бъде продавана на свободния пазар и за нея няма да се търсят дългосрочни договори за изкупуване. Активите на "Белене" ще бъдат придобити от НЕК по пазарна оценка. Инвеститорите вече били започнали разговори и с "Атомстройекспорт", която ще бъде доставчик на ядрената част на проекта, с което искът за 1 млрд. евро, заведен срещу НЕК, най-вероятно ще отпадне.

Тепърва ще бъде създадена и проектна компания, към която ще бъдат прехвърлени активите и пасивите по проекта "Белене". След това консорциумът ще направи комплексен анализ, на базата на който след не по-малко от пет-шест месеца ще бъде представена и оферта. В съответствие с международните изисквания консорциумът ще внесе и гаранция за своите намерения, която в случай на отказ от проекта ще остане в полза на НЕК. Принципно тази гаранция е между 2 и 5% от стойността на инвестицията, което означава, че при проект за 8-10 млрд. евро тя би трябвало да бъде между 200 и 500 млн. евро.

От правителството не прозвучаха достатъчно аргументи защо консорциумът е представен толкова официално. Министър Добрев коментира за "Капитал", че не е правил никакви изказвания за инвеститора: "Да не говорим да го определям като сериозен, несериозен или стратегически, нестратегически." Смятам, че такъв тип преговори трябва да се водят открито за цялото общество, допълни той, а не в конспиративна среда в администрацията, след което договорите да се засекретяват. Имаме достатъчно примери за такива преговори в миналото, от които всички ние в момента страдаме.

Българските връзки

Въпреки изненадващата поява на "Глобал пауър консорциум" едва ли някой мисли, че тя се случва просто така. Богомил Манчев, който придружаваше инвеститорите, oт няколко месеца обяснява, че интерес към АЕЦ "Белене" проявява голям американски фонд. През юни в интервю за "Капитал Daily" той коментира: "Знаете, че едно дело винаги може да бъде прекратено, когато двете страни се договорят извънсъдебно (бел. ред. - арбитражното дело, заведено от "Атомстройекспорт" за поръчаното оборудване). Това е един огромен шанс да няма никакви последствия за България. Това може да стане, ако се появи инвеститор и руската страна е съгласна, той ще заплати по-голямата разходна част по проекта, но не всичко."

Друг интересен факт е, че едно от подразделенията на Quantum Group, която беше посочена за основен инвеститор в консорциума за "Белене", се нарича Quantum Risk Engineering. Случайно или не, името доста напомня на това на фирмата на Манчев "Риск инженеринг". Фирмата е основана в Делауеър преди осем месеца (Щатът служи като квази офшорна зона в САЩ, тъй като позволява да не се декларира истинският собственик на фирмата, а само регистраторът.).

Директор бизнес развитие на Quantum Risk Engineering пък е Анчо Бадев. Самият Бадев коментира, че въпросната фирма е създадена наскоро и че нейната структура е затворено акционерно дружество. По думите му обаче Манчев "по-скоро" нямал участие в нея. Самият Манчев също отрече това да е негова фирма, но призна, че има съвместна компания с Quantum, чрез която участва в различни проекти.

В момента освен интерес към "Белене"  компанията била кандидат за участие в изграждането на ядрени проекти в Турция, Саудитска Арабия, Йордания и Виетнам (бел. ред. - Богомил Манчев работи по ядрени проекти в някои от тях). Според Бадев става въпрос за участието на компанията не само като инвеститор, но и като изпълнител на неядрената част, архитект-инженер и консултант на проектите. Освен това компанията имала намерение да участва в рехабилитацията на ядрени проекти в САЩ.

Бадев е известен в България с няколко неуспешни опита за приватизация на държавни дружества. През 1998 г. той опитва да придобие "Софарма" с индонезийски партньор през фирмата "Нова технология", но не внася дори депозита за сделката. По думите на тогавашния директор на предприятието Иван Бадински идеята явно е била, след като "Нова технология" поеме контрола на дружеството, то да плати с парите на самата "Софарма".

По-късно, през 2001 г., Бадев се опитва да придобие Варненската корабостроителница с обещание за поръчки от Индонезия за производство на газовози. Висш чиновник, който наблюдава офертата по това време, категорично отказа да коментира случката, тъй като "нямал какво положително да каже". В средата на 90-те пък Бадев е бил и в надзора на Кристалбанк.

Самият  "Глобал пауър консорциум" пък е създаден преди месеци, като според финансиста Емил Хърсев в него можели да влязат около девет фирми. Малко по-късно Бадев коментира, че по-скоро става въпрос за участието на пет до седем компании. Техните имена не бяха назовани, тъй като в момента с тях се водили разговори за включването в проекта. Единствената, чието име беше назовано, и то по погрешка, беше "Сименс", която така или иначе участваше заедно с "Арева" в изграждането на неядрената част на "Белене".

За първи път в България?

Въпреки че министър Добрев се срещна с "Глобал пауър консорциум" за първи път тази седмица, компанията е имала намерение да инвестира в "Белене" още преди проектът да бъде замразен. Според Бадев нейни представители са били в България преди повече от шест месеца, когато се е чакал докладът на HSBC. Манчев също коментира, че преди е имало само запитване от страна на Quantum Risk Power Consortium. Тогава обаче те не са имали среща с официални лица от правителството.

"Сега вече питаме дали може да купим целия проект. Гледаме условията, които са ни поставили, и започваме да пишем нашите условия. Примерно за следващите няколко месеца да имаме екслузивитет. Не може, като даваме толкова голяма гаранция, правителството да преговаря и с други", обясни пред "Капитал" намеренията на инвеститорите Манчев.

Още преди шест месеца от инвеститорите е поискано да представят референции от други фирми, сред които консорциумът е посочил едни от най-големите енергийни компании в САЩ като Exelon и Sargent&Lundy. Впоследствие обаче се оказва, че въпросните компании никога не са чували за Quantum Group.

"Тогава ни запитаха с кои компании бихме могли да партнираме. Ние не сме водили разговори с тях заради това, че на нас ни се задава въпросът с кого бихме партнирали", обясни ситуацията Бадев. Богомил Манчев също коментира, че тогава американските колеги са запитвали тези компании дали биха участвали. "Не знам защо те трябва да отричат", допълни той.

Вицепрезидентът за връзки с обществеността на Exelon Крег Несбит отрече за "Капитал", че атомната компания има нещо общо с офертата на Quantum. Несбит допълни и, че никога не е чувал за каквито и да било бизнес интереси на Quantum в САЩ.

Много условия

Засега обаче инвеститорите изчакват решението на парламента, с което да започнат и преговорите по проекта "Белене".  Премиерът Борисов постави осем условия на инвеститорите:

- Цената на сделката да бъде не по-малко от направените разходи от българска страна

- Да бъде постигнато цялостно уреждане на отношенията между НЕК, "Атомстройекспорт" и консултантите във връзка с проекта за изграждане на ядрена централа на площадка "Белене" при удовлетворителни за българската страна условия, в т.ч. поемане на всички настоящи и бъдещи плащания и претенции от и към НЕК, в това число арбитражни производства

- Потенциалният инвеститор да гарантира добросъвестния си ангажимент за придобиване на проекта "Белене" чрез издаване на неотменяема гаранция в размер на 200 млн. евро в полза на НЕК

- Поемане на ангажимент от потенциалния инвеститор, че бъдещият оператор на ядрената централа ще гарантира отговорността за ядрена вреда по Виенската конвенция за гражданска отговорност за ядрена вреда

- Поемане на ангажимент от потенциалния инвеститор за осигуряване на извеждането от експлоатация на ядрените съоръжения и управлението на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци

- Без ангажимент за задължително изкупуване на произвежданата от ядрената централа електрическа енергия

- Без ангажимент за държавни гаранции

- Да се договори възможност за придобиване от НЕК на дял от капитала на АЕЦ "Белене" по номинална стойност.

Според Богомил Манчев инвеститорът никога няма да плати заплатите, които са плащани в предприятие "Белене" например. Не е ясно как инвеститорите биха отговорили обаче на изискването за гаранция от бъдещия оператор за отговорността от ядрена вреда, смята бившият министър на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков. Става въпрос огромни суми, които в Япония например бяха в крайна сметка платени от държавата, която национализира TEПKO - оператора на авариралата "Фукушима".

В готовност

Междувременно политическите страсти около новопоявилите се инвеститори се нажежиха. Депутатите отложиха гласуването за даване на мандат на правителството за преговори за следващата седмица. Председателят от ДСБ Иван Костов настоя ГЕРБ да поиска официално становище от департамента по енергетика на САЩ за "така наречения инвеститор" в АЕЦ "Белене".

"Нашата информация е, че това е, меко казано, съмнителен и измамен инвеститор. По думите на Костов, ако парламентът вземе решение да ревизира становището си за замразяването на проекта "Белене", това би унищожило България в очите на сериозните партньори и инвеститори, защото "държавата се върти като ветропоказател", и показва, че е непредсказуема страна.

Депутатът от БСП Румен Овчаров пък заподозря, че ГЕРБ иска да обезсмисли референдума за "Белене". От своя страна министър Делян Добрев пък коментира: "Този инвеститор, който се представи на народните представители, тепърва трябва да представи своя проект. Не става дума за започване на проекта отново", категоричен беше министърът.

"За да започне проектът отново обаче, България трябва да излезе на най-малко на нула", каза той. Малко по-късно в четвъртък депутати от БСП внесоха проекторешение, с което искат да се отмени решението на Народното събрание от 29 март за прекратяване изграждането на ядрена централа на площадка "Белене". Това обаче едва ли ще стане толкова лесно, а предстоящият дебат се очертава като една от най-горещите теми в започващия политически сезон.

И все пак защо?

Версиите са поне няколко. Едната е, че Богомил Манчев се опитва всячески да забави окончателното погребване на проекта "Белене" поне докато дойде друго правителство. Затова и в последните няколко седмици, от една страна, "Атомстройекспорт" настояват за компенсации, а от друга, и се появява инвеститор. Друга версия е, че консорциумът просто пробва - дали да строи, дали да придобие евтино оборудването за "Белене", което по-късно да бъде препродадено.

За правителството ползите от рестартирането са ясни - хем показва пред привържениците на "Белене" усилие за продължаването на проекта, хем прехвърля на следващото правителство горещия ядрен картоф. А междувременно показва и какви са сериозните инвеститори.