ПОД БУЛОТО НА СРАМ И ГРЯХ… /но не по Яворов/

Преди всичко дължим уговорката, че зад привидно еднаквите с гениалния стих на поета думи се крият съвсем различни неща. Ако у Яворов те са израз на нежна любов и обожание, у нас те изразяват гняв, възмущение, а и известна доза омраза. Колкото и да се опитват да прикрият зад плътно було недостойните си действия, истината прозира и от ден на ден боде в очите със своята безпардонност. Друга квалификация  би била прекалено лека за това, което се случва. За това ни е срам, та място не можем да си намерим.

            Срам ни е, че имаме управници, които по най-перверзен начин се изгавриха с нашето доверие и ни подведоха с „решенията”, че отказът ни от АЕЦ „Белене” е окончателен. Тези „решения” са били камуфлаж. Докато едната ръка е била петимна да напляска руснаците, другата се е протягала за черни гологани. Защото при взети от двата върховни органа на властта у нас решения зад гърба ни, по нашенски, са се водили преговори строителството да продължи. Как иначе да си обясним новината, че  премиерът Бойко Борисов ще разпореди преговорите с частния инвеститор, който проявява интерес за реализация на проекта „Белене" да бъдат прекратени до провеждането на референдум за втора атомна централа у нас. Това означава, че преговори са се водили. В задкулисието. Съпроводени с умопомрачителни клетви за прозрачност в политиката.

            Срам ни е от нашите политически мъже, които нямат мъжество да вземат решение по такъв въпрос с грамадна важност за нас, какъвто е този за съдбата на това изчадие адово край Белене. То трябвало да се вземе от върховния суверен – народът. Какво се оказа? Специалисти с доказан авторитет доказаха убедително, че то /изчадието/ не само че не е необходимо, но и е най-прекия път към банкрут на бедната ни държава. Но какво струват техните експертизи пред гласовете на няколкостотин хиляди лумпенизирани роми, които за няколко кебапчета ще гласуват каквото им се каже. И там, при гласуването гласът на безпросветния ром ще струва точно толкова, колкото и гласът на най-добрия експерт по ядрена енергетика. Също толкова ще е важен и гласът на започналата да се превръща в природа оскотяла от сиромашия бабка от Горно нанадолнище. Бойко и компания с респект и благоговение очакват нейната експертиза.

            Срам ни е, че имаме министър, който един международен мошеник може да омае със сладки приказки до степен такава, че министърът на пожар да иска изслушване на този мошеник от народното представителство.

            Срам ни е от Председателя на Народното събрание Ц. Цачева, която от две думи разбра за какво става дума, и подготви експресно проект за решение за отмяна на решението за строителството на АЕЦ „Белене”. Силно се съмняваме в компетентността на тази дама, а и тя е в конфликт на интереси, тъй като при първото си посещение в Русия обеща строителството да се осъществи. Не вярваме, че това и изявление не е подкрепено и със солидно количество финикийски знаци.

            Срам ни е от тази част на нашата опозиция, която след братоубийствена схватка си избра един провинциален кмет за лидер, който сега се оказва, че подкрепя строителството при условие че….. Има ли значение условието. От значение е това, че този шампион на безличието ревизира с лека ръка становището на СДС за решителен отказ от централата. Утре той ще направи ТКЗС с НДСВ, с ГЕРБ с едничката цел изчезващата около него кохорта да захлеби поне трошичка от това, което налапаха другите тарикати за десетилетията флирт с мирния атом.

         Човекът е заченат в грях и нищо греховно не му е чуждо. Има обаче грехове от различен калибър. Някои от тях са простими, стига да се осъзнаят навреме. Има обаче и такива, които са непростими.

            Непростим грях е да използваш наивността и неосведомеността на хората и да ги лъжеш, че без Белене животът ни ще е ад. Това се опитват да ни кажат Станишев, Овчаров, Манчев, Петков и вся остольная сволоч с твърденията, че това чудо ще ни позлати. Да, те се офайдосаха с него до степен, че ни излязоха златни. Но както казват, апетитът идва с яденето. А те са перманентно гладни, а лакомията е много тежък грях.

            Грях е, да твърдиш, че ако се намери стратегически инвеститор, строителството в Белене е добре дошло. И най-стратегическия инвеститор ще сгреши ако инвестира в нещо, което не е необходимо. А АЕЦ „Белене” при преглед на енергийния ни баланс и енергийната ни ефективност крещи със своята излишност.

            Грях е когато нашите системи на образованието и на здравеопазването се задъхват от убиваща ги липса на пари, да ги насочиш към една ламя, която ще ги глътне, а файдата ще е с отрицателен знак.

            Грях е след като някой ти скърца страховито със зъби, както правят руснаците, да даваш мило и драго, за да направиш зависимостта си от тях тотална. А това ни чака, ако се отдадем на червени блянове. Ако мокрите сънища на нашата левица, колчем в съня и се яви матушка Русия могат да я правят щастлива, това не се отнася до българския народ.

            Време е да скъсаме булото. Срамът трябва да е нашия импулс да сторим това. Тогава грехът ще лъсне с цялото си уродство. И ще се освободим от него. Тогава лошото ще остане зад гърба ни. А пред нас ще има бъдеще. Такова бъдеще, че само си казваме ДАНО!