Пламен Даракчиев, http://www.plamski.net/Тази сутрин в Канал 1 министър Николай Младенов отказа да отговори дали баща му е работил за ДС. Нещо повече, той обяви въпроса за комунистическа конспирация, „която иска да обясни дейността на едни хора с техните роднини и с техните родители.” Естествено няма да съглася с някогашният заместник-председател на СДС от времето, когато синята партия често задаваше такива въпроси. И не беше конспиративна организация.
Мисля, че човекът, които отговаря за външната политика на страната остана длъжник на зрителите. В някаква степен и на себе си. Бе нормално да каже: да, баща ми е бил е служител на Първо главно управление на ДС, бил е шифровчик по посолствата ни на Запад. От там нататък комунистическата конспирация щеше да рухне. И да стане ясно, че между ценностите на сина и онова, което е правил бащата, разликата е от земята до небето.
Разбира се, въпроса е важен не заради министър Младенов. Не заради членовете на Политбюро и на техните деца и близки роднини, извървяли се в управлението на страната през годините на прехода – Лилов, Пирински, Луканов, Бойко Димитров, Евгения Живкова, Милен Велчев, Сергей Станишев и пр. и пр. Не дори заради днешната детска градина във властта: деца на шофьори на видни главорези, снахи на комунистически величия от Централната ревизионна комисия на БКП, чеда и внуци на окръжни партайгеносета, на генерали от ДС. Той въпрос на въпросите, най-вече по причина, че у нас комунизма не бе осъден, виновниците за престъпленията не бяха наказани, а бащите от слуги на престъпна партия се превърнаха в защитници на Родината.
Иначе не е редно, разбира се, децата да носят отговорност за делата на родителите си. Не е редно дори да искаме от тях да осъждат морално най-близките си. Във всяка цивилизована държава закона признава на хората да не свидетелстват срещу своите роднини. В този смисъл децата винаги ще следват общественото мнение. Ако то е порицало бащите, те ще имат свян. Ако не, ще драпат нагоре, към върховете на държавата. Пак с протекцията на бащи и близки. В поредната експедиция, чиято подготовка, базови лагери и шерпи остават загадка за обществото.
Нали сте гледали екшъни с един особено добре познат сюжет: млад човек от лош квартал, който се опитва да скъса с миналото и с бандата, но мрежата от роднинства, познанства, сентимент и живот го оплита отново със вчерашния ден. И цената на края винаги е непосилна.
Мисля, че Николай Младенов все още не е готов да плати тази цена. И не го упреквам. Не е лесно.
А не е лесно, защото бащите отдавна свършиха пъкленото си дело. Оше в зората на прехода. И направиха лоша услуга на децата си. И на тези, които биха искали да започнат на чисто и на онези, чийто морален ориентир в кариерата ще остане безчестието на бащите.