Свободата днес и тук 25 Юли 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Кой дърпа дявола за опашката?

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Веселина Седларска, http://www.reduta.bg/

Те са тук, а ние все още нямаме дума за тях. Мюсюлмани? Да, такива са, но не просто и само мюсюлмани. Салафити? Да, защото проповядват салафията -  изначалното, коренното разбиране на исляма. Радикални ислямисти? И това, но не непременно в смисъла, в който си го представяме обикновено като потенциални самоубийствени атентатори. Думата „радикален” означава „коренен”, а щом те претендират да са най-близо до корена на исляма, значи са радикални. Фундаменталисти? Разбира се, защото фундаментален и коренен е едно и също. Консерваторите в исляма? Да най-консервативни сред консервативните. Уахабити? И това, защото салафити и уахабити са названия за едно и също нещо. Сунити? Със сигурност, но не като всички останали сунити, а разклонение на сунитството. Ислямски сектанти? Естествено, след като са разклонение.

Всеки обаче се сеща за кои хора става дума, ако кажеш „ония с брадите”. Откъде дойдоха, как дойдоха, защо докато мнозина си въобразяваха, че явлението е пазарджишко, те се увеличават в Смолянско, Благоевградско, както и в отдалечената от тези региони Нова Загора? На този въпрос в ДПС ми дават следния отговор: „Случва се същото, каквото се случваше с нахлуването на християнски секти през 90-те години.”

 Дали това, което се случва днес в Нова Загора, е същото, което се случваше да речем в недалечното село Сотиря през 90-те? Нека сравним.

Сотиря е с предимно циганско население. Махалата е на хълма, нямат вода. Носят с бутилки от ниското. Поминъкът се свежда до ровене в сметището на Сливен, което е разположено до селото. През 90-те години тук пристигат корейски пастори. Основават две евангелски църкви. Корейците носят дарения, проповядват близкия свършек на света, когато Исус ще отведе всички страдащи в рая на царството небесно.  Обясняват им, че те не са просто християни, а уникални, защото са последователи на най-чистата част от християнството – онази, която не е била омърсена през времето с ритуали и показност.

 В селото започват да кръщават момченцата Исус. Има и Давид, и Мойсей. На момичетата дават името Сузана, според сотирските цигани женски вариант на Исус. Спират пиянствата. Обаче постепенно спират и даренията. А обещаното второ пришествие се бави. Водата не се качва на хълма. Избират за кмет ром, който има затруднения с четмото и писмото. Корейците идват все по-рядко. Един ден кравите на селото изчезват, а пастира намират пиян-залян. Защо си се натряскал, питат го, нали в църквата не ви дават да пиете? Аз се оставих от Божето, мънка пастирът на избягалите крави. Пастирът на хората също все повече мънка по въпроса за пришествието. Хората се разбягват от Божето. Отиват на гурбет в Италия. Започват да кръщават момченцата Антонио. След като Страшният съд се отлага, започват отново с кражбите. Чупят ръката на една баба, която излиза на бой с крадците. Българите пропищяват. Всичко става отново същото, само че още по-същото. Защото и циганите, и българите вече са по-бедни.

Циганският квартал на Нова Загора се казва „Шести”. В него живеят около 10 хиляди души, една трета от населението на града. За тях е голяма обида да бъдат наричани цигани.  Голямата част от тях се определят като турци. Българите от града ги възприемат като турски цигани. Изследователите на ромски етнос ги наричат „миллет”, обособена ромска група, която е поминувала като ариегард на турската армия.

В квартала няма вода. Улиците са кални, но вода в къщите няма. Вместо да е поне метър и половина над земята, тя е най-малко метър и половина под земята. Хората вадят вода с помпи. Съседите се уговарят, но ако случайно и двамата пуснат помпите, едната изгаря. Една помпа струва 50 лева. Мехмед Али Бинбаш е купил за една година десет помпи.

В квартала живеят доста стругари, шлайфисти, фрезисти, все бивши работници в Завода за машиностроителни машини. В момента в завода работят двамина от квартала. На другите им казват благодаря, че кандидатствате, ще ви се обадим по телефона. Не се обаждат.

Преди години в кафенета в Нова Загора се появиха надписи, че не се сервира на цигани. Тръгна слух, че който от кв. „Шести” пресече моста след 20 часа, ще бъде насила върнат обратно. Вдигна се шум, намесиха се правозащитни организации. Сега няма такива надписи. Но и в кафенетата рядко може да се види мургав клиент.

Асен Йорданов е на 37 години, видеоператор на сватби. Професията му го прави известен и приет в целия град. Живее в кв. „Шести”, но е добре дошъл в заведенията в центъра. Някои от работещите там са му дори приятели. „Аз нямам проблем, пускат ме. Но ако отида с мои приятели, цялата работа завършва в полицията. Сервират на мен, а отказват да сервират на приятелите ми. Скоро се случи пак, бях с две момчета от квартала. Отказаха да им приемат поръчката. Мога да ти кажа имената на заведенията, които го правят. Аз, разбира се, вдигнах скандал, те викат полиция, полицаите ме отвеждат, пиша обяснения, пускат ме. Случвало ми се е към петдесетина пъти през последните двайсет години.”

В махалата има джамия. Там са добре дошли. Там са приети, равни, дори специални. Млади мъже от квартал „Шести” ходят на хадж в Саудитска Арабия. Връщат се, разказват чудеса. Хора от махалата ходят на гурбет във Франция. Връщат се с бради, жените с фереджета. Там били разбрали, че това ти осигурява защита – и от Аллах, и срещу хората. Чувстват се уникални, те не са просто последователи на исляма, а на най-чистата част от него – онази, която не е била омърсена през времето с ритуали и показност. Вече не се чудят дали са цигани, миллет, турски цигани или турци. Вече са избраниците на салафията – прилагането на религията така, като я е проповядвал самият пророк Мохамед. Вече са част от свещената армия за опазване на Корана и Сунната, защото никой и нищо не бива да стои над тях. Вече не са ничии. Вече са някои.

„Парите, парите!” Да, има и пари, и обещания, и пътувания. Но другото, колкото и наивно да звучи то, е по-трайното. Асен Йорданов живее сред тях: „Знам, че някои от тях имат много пари, но никога няма да направят сватба, каквито правим ние, за 20 хиляди лева. Техните сватби са за по 200 лева – пасти и безалкохолни. Цигари не пушат. Ако е останала паница манджа от вчера, днес ще сготвят, но първо на масата ще сложат старото ядене и чак когато то се изяде, сервират днешното. Скромно живеят, говорят тихо, някак по-прибрани хора са от нас. Говорят с теб така, като че ли те знаят от 50 години. Аз не ходя в джамията, но те ми харесват. На такава голотия и простотия съм се нагледал по тези сватби, че всяко фередже ми изглежда по-подходящо за жените. Аз си печеля парите от това да снимам жените разголени, но мисля, че ще е по-добре за всички жените да са покрити с фереджета. Не мисля, че тези хора са опасни. С какво да са опасни?”

Асен не подозира, че най-опасни са хората, когато нещо в тях те привлича толкова много, че искаш да станеш като тях. И как да мисли, че тези хора са съмнително добри, като той знае кои са очевидно лоши – това са хората, които не пускат приятелите му в заведението да изпият чаша кафе. „Знаеш ли какво казват? Това заведение е само за хора с клубни карти, така казват. Един от тях да ми покаже клубна карта, аз веднага ще си извадя три. Клубна карта…”

Ето как нещата в една циганска махала преди и един квартал с турци цигани сега са уж същите, но всъщност доста различни. Голямата разлика между българските роми и българските турци е, че при ромите няма колективен страх, роден в близко време от възродителен процес и поддържан през цялото време след това с политически цели. На ромите няма как да им кажеш, че танковете пак могат да дойдат. Ромите пътуват през живота и през света по силата на гена. Те опитват нещо, поминуват колкото дал Бог и продължават нататък. В с. Градец, Котленско, има около 5000 роми и 500 българи. В средата на 90-те там се появи голяма евангелска църква с кухня. Църквата тогава беше пълна. Намаляха даренията, намаля и поривът на населението да открива Бог. Но това не е изненада, докато виж, това че голяма част от ромите в Градец гласуваха за „Атака” си е вече трудно обяснимо.

Но най-голямата разлика е, че когато ромите приемат християнството, те го правят, за да се оприличат на мнозинството, което не ги приема. Нека нашият общ Бог те умили да ме приемеш! Приемането на исляма се прави, за да се раздалечат от мнозинството, което не ги приема, да се отграничат. Нека моят Бог ти отмъсти, че не ме приемаш! В  ромския кв. „Надежда” в Сливен има регистрирани 26 протестантски църкви. Църкви в отделни къщи предимно, чиито стопани са преминали тридневни пасторски курсове. Сега пасторите са търсени повече от партийни централи пред избори, отколкото от паството си.

Неотдавна в същия квартал бе построена голяма джамия. Духовният терен за нея е вече свободен. В джамията ходят ония от „луксозната” част на кв. „Надежда” с големите къщи, турчеещите се. „Ние сме си турци – заявяват се тези с големите къщи, – не сме роми, ромите са от оная улица нататък и най-добре е да ги изселят в Румъния, нали са роми!?” Колко време остава, докато презираните роми от огромния квартал, решат да се направят на по-турци, като пуснат бради и надянат хиджабите и чадорите?

Каквото и да е това, което нахлу у нас, едно е сигурно: ние се бяхме постарали да го посрещнем с постлана пътечка пред всяка махала и село, в които  живеят хора с ясна религия и спорна народност, и хора с ясен етнос и спорна религия. Ако тези махали и села не бяха третирани само като лесно манипулируеми бройки на изборите, щеше да е различно. Ако интеграцията не беше само дума-бутон за теглене на лесни пари, щеше да е различно. Ако мнозинството разбираше, че това, което прави за малцинството като го приема, го прави всъщност за себе си, щеше да е различно. Ако имунната ни система като народ, ако православната църква, ако службите, ако общините, ако …..

В ДПС имат още един кодов израз за отговор на въпроси по тази тема. „Някой дърпа дявола за опашката?” Кой някой? Самото Движение за права и свободи ли, което в името на изборните си резултати умерено кокетира с принципни постановки за правата на човека да вярва в когото иска и да се облича както иска? Съдът, който буксува в Пазарджик? Или правителството, за което всяка шумна тема е добре дошла за отвличане на вниманието от насъщните проблеми? Дали пък не всички правителства, които мислят повече за парите, които могат да дойдат от арабския свят, отколкото за опасностите?

Те не са опасни, уверява ме Асен от Нова Загора. Никога не се е замислял, че едни хора могат да бъдат потенциално опасни, без и на самите тях през ум да им минава. В Корана няма нищо опасно, уверява ме Мехмед Али Бинбаш. Не споменава, че когато една безопасна книга събере армия от предани хора, тя може в един момент да бъде оглавена от опасен човек и свещената книга не може да попречи. Трябва да бъдат изчистени до корен, това пък го казват доста българи. Без да се замислят, че нищо не е по-жизнеустойчиво от нещата, които някой се е опитвал да изчиства до корен.

Наскоро салафити призоваха своите братя да не ядат домати. Когато доматът се разреже наполовина, се виждала форма, която приличала на кръст. Значи доматите били християнски. Една сестра от Палестина виждала Пророка да плаче всеки път, когато мюсюлманин яде домат. По настояване на вярващите салафитски лидери уточнили позицията си: Домати могат да се ядат, но без да ги режат.

Ето тези хора ни е съдено да разберем какви са. Вече са тук.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional