«НАШТО МОМЧЕ В СОФИЯ»

 Горкият премиер – наричат го «мутра», «пожарникар» (кой знае защо като негативен епитет) или «тиква». Последното нарицателно изглежда  най-подходящо, тъй като е илюстрирано обилно с негови цитати, грижливо колекционирани за бъдещите издания на негови умотворения.

Срещу него е изправен един ЦК-хрантутник, който с кански усилия се мъчи да изглежда социалист, а не комунист. Познахте, става дума за Сергейчо Станишев. Според Симеон Дянков това същество е «съселче», според други «политическо недоносче», а според тълпата – «гейче», тоест социалистическо хомосексуалистче. Това последно название, верно или не, е предназначено да удари безмилостно по моралната светая-светих на партията – комунистическата мъжкарщина. И макар че комунистите-социалисти показаха завидна способност да преглъщат къде-къде по-безмилостни названия, още никой не излезе с точното определение на това същество, което в България изглежда като куковиче яйце в чуждо гнездо.

Първото нещо, което се наби в очите на европейския политически наблюдател за господин Станишев, беше че е роден в Русия и изучен в Русия. Българинът, на който отвън се гледа като на традиционна «размазня» към Русия, не е в състояние да проумее значението на тоя факт. Тази българска размазня му пречи да осъзнае и солидното съмнение за отдавнашна  руска режисура в ролята на тоя московски резидент. Българското гражданство, което той приема едва в 1996, е само един малък  знак за неговото излизане на сцената. По-очеваден факт е неговия метеорен политически възход:

- В 1995 започва работа  във висшия съвет на БСП като главен експерт в отдел «Външна политика и международна дейност». (Забележете израза «започва работа»). На следващата година е назначен за ръководител на същия отдел.

- През 2000 е избран за член на висшия съвет и на изпълнителното бюро на висшия съвет на БСП като секретар по международните въпроси.

- През юни 2001 е избран за народен представител в 39 Народно събрание.

- Само шест месеца по-късно (декември) е избран на 44 конгрес на БСП за председател на висшия съвет на партията.

- В същия месец е избран за председател на парламентарната група Коалиция за България.

- След нови шест месеца (юни 2002) 45 конгрес на партията го преизбира за председател.

- От октомври 2003 БСП става пълноправен член на социалистическия интернационал, а от 2005 на партията на европейските социалисти.

Такъв московски актьор в ролята на социалист няма да намерите и с лупа в която и да е друга източно-европейска страна. Или както Владимир Путин казва: «нашто момче в София».

Кой доведе това «наше момче» в партията? Казват, Гоце Първанов – «за ръчичка».  Странно, но за довеждането на  «нашто момче» и цопването му начело на партията си затрая целия билюк десарски полковници и генерали, и целия жаден за власт партиен каймак. Никой не попречи, никой не възропта.  Като за малко маскарад самият Гоце Първанов се изсили да му оспорва аспирациите за партийното президентство, след което тихичко се изхлузи, за да може «нашто момче» да обърне очи  и към Европа.

«ДА ПРОМЕНЯТ МНЕНИЯ»  И  «ДА МОДЕЛИРАТ ИДЕИ»

А «нашто момче в София» действа точно по сценария – за местния партиен башибозук то развява червеното знаме на комунизма и се прави на ударено когато му размахват Сталин пред носа като част от неговата партия. За външна употреба обаче тия работи не вървят: нито знамето е социалистическо (нито някога е било), нито Сталин, камо ли Ленин, са обичали социалистите. Напротив,  ако има нещо, което тия двамата са мразели истински злобно целия си живот, това са социалистите и социал-демокрацията. Ленин е бесен към германските социалисти, които се обявяват срещу първата Световна война и заемат пацифистки позиции – на него му трябва война, за да свали капитализма (четете съчиненията му!).

Сталин ги нарича «социал-фашисти» буквално до началото на  Втората Световна война и дори заповядва (забележете – заповядва!) на германските комунисти да гласуват за национал-социалистите на Хитлер, помагайки по този начин на фюрера да дойде по-късно на власт. (Малка подробност – той започва да нарича нацистите «фашисти» едва след началото на войната).

Двамата хвърлят огромни пари и цялата си шпионска мрежа да разделят социалдемократическите партии и движения и да създават от отцепниците компартии. Омразата им към тях е неописуема и си остава такава за цялото им съществуване. Повечето от западните социалдемократически партии са просмукани от болшевишки шпиони на Коминтерна, изпратени «да променят мнения» и «да моделират идеи». Спомнете си мадам Чапман, руския вариант на Джеймс Бонд във фуста, която за десет години се е мъчела да пробутва «наши хора» в американския политически елит, за «да променят мнения».

Драпането на «нашто момче» към социализма не може да убегне от погледа и на най-обикновения човек, особено след бомбастичния му провал като премиер. Драпането си има и причини: първата е лошия вкус от гнилите зъби на сталинизма в устата на БСП, която не може да се отлепи от престъпното си минало (нито от сегашното); втората е произхода на «нашто момче», което пък не може да се отлепи от баща си – един от бандитите на Политбюрото на БКП. Нито едната, нито другата от двете причини не могат да убегнат от погледа на европейските социалисти, затова и ролята на «нашто момче» ще бъде... познахте – да променя мнения и да моделира идеи. Такъв е и сценария, по който той работи.

Друг въпрос е за кого ще гласува българския избирател, принуден да избира между една тиква и една руска марионетка.