Мъж ли е Бойко Борисов?

Не се чудете на въпроса. Мъжествеността не се състои само в показване на бицепси и ритане на топка с треторазрядни тимове. Нито във вечери с Робърт де Ниро. Мъжествеността се състои в това да запазиш достойнство и да устоиш на думата си – та ако ще светът да се обърне с керемидите надолу. Състои се в това да имаш идеал, по-висок от себе си. И да си готов да се жертваш за този си идеал.

Не малко българи са го правили – все в името на родината. Днес – не вчера и не утре – а именно днес – има шанса да го направи и Бойко Борисов. При това без опасност да го гръмнат на Вола. Е, почти...

А моментът е сега, защото България и изправена пред поредното издевателство от страна на тъй наречените ни братушки. Моментът е сюблимен, а циркът – абсолютен. Зрителите тръпнат, зяпат като един дядо Йоцо – иде ли? Чака се Путин. Чака се, защото Бойко Борисов е заявил публично, че без него няма да преговаря за Южен поток. И че ако той е знаел за “вероломния” иск на Росатом за един милиард евро заради АЕЦ “Белене”, в София го чака тежък разговор на четири очи.

В отговор на предизвикателството обаче Русия ни показва комбинация от три пръста, с доминация на средния. Никакъв Путин на хоризонта. След бодрата полу-увереност, че руският самодържец ще снизходи в Задунаяская губерния, външното ни министерство с половин уста признава, че официално потвърждение за визитата Путинова все още няма.

Вместо потвърждение обаче влиятелният сайт Комерсант ни подхвърля една “алтернативна” възможност: ако Путин не дойде, може държавният ни глава да отърчи до Кремъл. И примерно да чака в приемната на самодържеца часове наред, без да бъде приет – както вече се е случвало на Сергей Дмитриевич по времето, по което Газпром ни остави без газ насред най-лютата зима.

Подобно подхвърляне е обида. Подобно посещение би било позор. Навярно мнозина си спомнят, че тъкмо Плевенлиев напомни на Русия, че добрите приятели не се изнудват един друг – по повод руския иск за един милиард? Би ли преглътнал сега тези си думи – и би ли отишъл там – на подобна “заместваща” мисия – би ли се поклонил коренопреклонно пред руския сатрап, знаейки прекалено добре, че е извикан по толкова безцеремонен начин, именно за да бъде изнудван?

Ако би го направил, това би означавало само едно: че отново сме сбъркали в своя избор. И отново – след Желю и след Гоце – нямаме достоен държавен глава.

Стои обаче и друг въпрос: Бойко Борисов би ли се скрил зад гърба на Плевенлиев? Би ли се отрекъл от думите си, би ли преглътнал на сухо варианта, при който България хем ще подпише за Южен поток, продавайки интересите на ЕС, хем ще си плати като поп онзи милиард евро, който Путин има основание да иска – благодарение на урбулешки скроения “голям шлем” на Гоце, Станишев и компания.

Защото това е, което се иска в момента. Да преглътнем, насрани от вековния страх, че така била повелила голямата Русия. И затова моментът е исторически. Ако не за България, то поне за Бойко Борисов. Сега той е изправен пред неизбежен избор – или ще докаже, че е мъж, или ще докаже, че не е – трети вариант няма.

Как може да докаже, че е мъж? Какво трябва да направи? Ами нищо особено – да спази мъжката си дума. Ако Путин не дойде – никакъв Южен поток, а ако Путин дойде – да бъде посрещнат наистина подобаващо, като българският премиер проведе насъщния за страната си неприятен разговор за онези един милиард евро, които не друг, а именно той е разпоредил да бъдат искани от България – с идеята да се фалира НЕК и нейните активи да преминат в руски ръце.

А как може да докаже, че не е мъж? Ами като се скрие, като изпрати Плевнелиев в Москва, като го заусуква и заобяснява как въпреки всичко е спазен държавния интерес, колко важен и печеливш за нас е Южен поток – и прочее глупости. Подобно “снишаване” в стил Тодор Живков би означавало поредното и последно доказателство, че мъжествеността на Бойко Борисов е само за вътрешна употреба, докато пред Путин той си е просто п...

Е, можете и да довършите сами тази не особено благоприлична дума.