ЦАР СИМЕОНЧО, БАЩА МУ И МАКЕДОНСКИТЕ ЕВРЕИ

До тук спорът е каква е ролята на цар Борис за трагичната съдба на една част от българските евреи – виновен ли е или не? Комунистите с техните кокоши лозунгаджийски мозъци хвърлят цялата вина на него и на така наречения «монархо-фашизъм». Това е тяхното наследство от сталинизма и тяхната дългогодишна пропагандна война.

Сегашните български евреи правят същото, защото са комунисти или деца на комунисти, тоест страх ги е да признаят, че българите не могат да бъдат подведени под същия знаменател както расистките теории на германския нацизъм. Да обвиняваш българите в расизъм или антисемитизъм, включително царската институция, е доста гнусно занимание, пораждащо съмнения за нарочност с цел. Тази нарочност води именно към антисемитизма, защото да се плюе по малкото хуманизъм, с който може да се похвали една малка страна, сгащена от двете чудовища на Втората Световна война - Хитлер и Сталин, води към омраза, чийто обществен ефект никой не е в състояние да предвиди.

Спорът щеше да е много по-обективен ако в него се включеше и... самия син на цар Борис – Симеон Сакс Кобург-Гота. Но той не се включва. Той си мълчи. И понеже му е син, мълчанието е доста подличко. В края на краищата, някои евреи обвиняват баща му в голямо престъпление и би трябвало да очакваме от него някакво отношение.

Очевидно няма да го дочакаме, защото той е последния човек, който ще го защити. За него темата е изключително опасна. Той пристигна в царството на баща си едва ли не като манна небесна и освен че привнесе църковната десарска паплач в мизерното всекидневие на българите, показа недвусмислено про-комунистическата си ориентация. Той дори не я криеше. Скоро всички разбраха, че тази ориентация не беше само театрална импровизация, а отдавна режисирано шоу.  Една от първите му и съвсем недвусмислени прояви, беше да прескочи до Москва за одобрително кимване от тамошната мимикрираща кагебещина.

Той очевидно знаеше с кой си има работа, тоест кой беше написал сценария за т.н. преходен период и кой играеше главните роли в него. Но той очевидно познаваше и закърнелия политически мозък на ошашавения от комунизма българин, защото доста безцеремонно започна да си гони връщането на имотите под благодарния за услугата поглед и съгласие на десарските сценаристи.

Цар Симеончо си изигра ролята прекрасно: пред изумените европейски аристократи той заряза синята си кръв и дадения му от Бога произход, и се превърна в абсолютен и долнопробен светски премиер, тоест  плебей. Дали има наивници, които мислят, че тоя минаващ за монарх себичник мисли първо за нацията си, а не за джоба си? Какво ли не прави човек, за да получи имотите си, отнети от същата тая комунистическа паплач, която му ги беше отнела и която порядъчно беше оплюла баща му отгоре до долу.

Е, получи си каквото можа, но за евреите си трае, защото ако защити баща си комунистите ще му покажат зъбите си, а може и нещо по-лошо да му се случи; ако не го защити, значи е срещу баща си и неговата политика. Не че преди не е демонстрирал хамелеонщината си – да видиш един монарх в коалиция с една руска комунистическа марионетка като Сергей Станишев  и десарско ченге като българския турчин Ахмед Доган не е често събитие. Но то е особено гнусно и цинично, ако си спомним как същия този ДС-Доган преметна турското малцинство и го накара да гласува за комунистите, и това след още пресния спомен за «възродителния процес» и хилядите негови етнически събратя, изритани от родината си по комунистически.

Как тоя морално деградиран търгаш можа да излъже толкова хора, като дори  се докопа и до властта, ако не на крилете на една подбита нация, свикнала да чака да й спуснат отгоре? Как ако не с помощта на една от двете доказано най-престъпни обществени системи – комунизма, и специално с нейния репресивен апарат ДС?

Мълчанието, казват, понякога говори повече от думите.