Свободата днес и тук 27 Май 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Кубинската ракетна криза - и след 50 години заблудите са живи

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Питър Орси, Асошиейтед прес, http://e-vestnik.bg/

Американски самолет патрулира над съветски товарен кораб през октомври 1962 г. Снимка: Национален архив на САЩ

Светът беше на ръба на Армагедон в продължение на 13 дни през октомври, след като президентът Джон Ф. Кенеди начерта символична граница в Атлантика и предупреди за ужасни последици, ако съветският премиер Никита Хрушчов се осмели да я премине.

Американски шпионски самолет Ю-2, прелитайки високо над Куба, направи снимки от въздуха на площадки със съветски балистични ракети, от които можеха за нула време да бъдат изстреляни ядрени бойни глави срещу САЩ само на 90 мили разстояние. Беше разгарът на Студената война и много хора се страхуваха, че ядрена война ще унищожи човешката цивилизация.

Съветски кораби, превозващи ядрени оръжия, се понесоха към “карантинната” зона на Кенеди около острова, но се върнаха, преди да достигнат границата. “Гледаме се очи в очи и аз смятам, че другата страна току-що мигна” - тази прочута фраза, изречена от тогавашния държавен секретар Дийн Ръск, до голяма степен бе възприета като определяща за кризата.

През петте десетилетия след ядреното противопоставяне между Вашингтон и Москва голяма част от споделяните дълго време общоприети схващания за ракетната криза рухнаха, включително общото убеждение, че безстрашното маневриране на Кенеди на ръба на войната е било решаващо.

На 50-ата годишнина от кубинската ракетна криза историците вече казват, че задкулисният компромис, а не играта на нерви е изиграл водеща роля, че и Вашингтон, и Москва са излезли победители и че кризата е продължила много по-дълго от 13 дни.

Разсекретени документи и свидетелства на политици, участвали в събитията, предлагат нова информация, която според учените може да служи като поука за лидери, въвлечени в съвременни кризи като тази в Сирия, където президентът Башар Асад пренебрегва международния натиск да спре нападенията срещу цивилни в сегашния конфликт, отнел живота на повече от 32 000 души.

Друга съвременна криза е иранската, при която Западът обвинява Техеран, че иска да се сдобие с ядрено оръжие. Говорейки неотдавна в ООН, израелският премиер Бенямин Нетаняху начерта червена линия върху рисунка на бомба, за да покаже, че ядрен Иран няма да бъде толериран.

“Да вземем Иран, който аз наричам кубинска ракетна криза със забавен каданс”, заяви Греъм Алисън, автор на опровергаващото досегашните представи изследване “Същината на решението: обяснение на кубинската ракетна криза”.

“И днес се очертава същият процес на неизбежна конфронтация, при която един американски президент трябва да избира дали да предприеме нападение срещу Иран, за да не допусне той да стане ядрена държава, или да се примири и след това да се изправи пред една ядрена държава”, каза Алисън.

“Съветът на Кенеди би бил: “Не позволявайте да се стигне до точката на конфронтация. Рисковете от катастрофа са прекалено големи.”

Ето някои от клишетата за кубинската ракетна криза, които бяха преразгледани:

ОБЩОПРИЕТО СХВАЩАНЕ: Кризата беше триумф на уменията на САЩ за водене на политика при опасност от война. ИСТИНАТА: Историците казват, че в действителност потушаването на кризата беше триумф на задкулисната дипломация.

Кенеди се противопостави на натиска на съветниците си да не прави никакви отстъпки пред Москва и дори да помисли за изпреварващ удар. Той обаче предпочете задкулисната дипломация със Съветите, други страни и генералния секретар на ООН.

Министърът на правосъдието Робърт Кенеди се срещна тайно със съветския посланик на 27 октомври и му занесе маслинова клонка от своя брат: Вашингтон е готов да се откаже публично от инвазия в Куба, ако Хрушчов изтегли ракетите от острова. Но истинската примамка беше, че Кенеди щеше да изтегли ядрените ракети “Джупитър” от базите на САЩ в Турция, близо до съветската граница. Това бе тайно обещание, известно само на шепа президентски съветници, и за него се разбра чак години по-късно.

“С напредването на историческите изследвания образът на решителния президент отстъпи място на президента на добрите решения”, пише специалистът по Куба Питър Корнблу в статия в ноемврийския брой на “Сигар Афисионадо”, с копие от която Асошиейтед прес се сдоби предварително.

Въпреки всичко митът за маневрирането на ръба на войната не изчезна и през 2002 г. президентът Джордж У. Буш се позова на ракетната криза като на исторически пример за решимост, с който да оправдае изпреварващо нахлуване в Ирак.

“Историческото повествование е още по-елементарно - че Кенеди се изправил със стоманена непреклонност срещу Хрушчов и толкова”, каза Алисън, преподавател в Харвардския университет и бивш съветник по въпросите на отбраната в няколко демократически и републикански администрации. “Ако заемеш непоколебима позиция, другият срещу теб рано или късно ще отстъпи - това е поуката, станала част от популярната митология.”

ОБЩОПРИЕТО СХВАЩАНЕ: Вашингтон победи, Москва загуби.

ИСТИНАТА: Съединените щати излязоха победител, но същото важи и за Съветския съюз.

Ракетите “Джупитър” са представяни понякога като едва ли не остарели за времето си, но те бяха излезли от производство няколко месеца преди кризата и бяха напълно годни да ударят Съветския съюз. Тяхното изтегляне заедно с уверенията на Кенеди, че няма да нахлуе в Куба, даде на Хрушчов достатъчно основания да смята, че е опазил достойнството си, и на следващия ден той обяви, че нападателните оръжия в Куба ще бъдат незабавно демонтирани.

Малко след това бе пуснат т.нар. червен телефон между лидерите на САЩ и Съветския съюз и двете страни започнаха преговори, довели до Договора за ограничаване на опитите с ядрени оръжия, а в крайна сметка и до Договора за забрана на разпространението на ядрените оръжия.

“Основната поука е необходимостта от компромис дори при криза като въпросната”, каза Робърт Пастър, професор по международни отношения и бивш съветник по въпросите на сигурността за Латинска Америка при президента Джими Картър.

Пастър заяви, че е участвал в множество дискусии за ракетната криза през годините с покойния си тъст Робърт Макнамара, министър на отбраната при Кенеди. Пастър каза, че вътрешната политика е затруднявала президента Кенеди и неговите приемници да следват тази поука, както личи и от упоритите усилия на Кенеди да опази сделката в тайна.

Президентът Барак Обама например е подложен на значителен натиск да запази твърдата политика към Куба. Сред проблемите са ембаргото на САЩ, исканията за политически промени, хвърленият в затвора в Куба подизпълнител на американското правителство и петимата агенти на кубинското разузнаване, излежаващи дълги присъди в САЩ.

“Погледнете отношенията между САЩ и Куба в момента, каза Пастър. Не мисля, че Обама би се решил на компромис, защото натискът върху него е огромен.”

ОБЩОПРИЕТО СХВАЩАНЕ: Че е било конфронтация в международни води.

ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА: Вярно е, че ракетната криза бе изпълнена с напрегнати моменти. На 27 октомври боен кораб на САЩ пусна дълбоководни мини над съветска атомна подводница, а Съветите свалиха шпионски самолет Ю-2, летящ над Куба. Това беше “най-ужасният, най-опасният ден от кризата”, казва Корнблу.

И все пак, след като Кенеди обяви на 22 октомври военноморска карантина около острова, за да не допусне пристигането на повече оръжие, Хрушчов на следващия ден отпрати корабите, превозващи ядрено оборудване, според книгата от 2008 г. “Една минута до полунощ” на Майкъл Добс, базирана на непроучени дотогава съветски документи.

Това означава, че на 24 октомври, когато държавният секретар Ръск прави прочутото си изявление “за гледането очи в очи”, реагирайки както се предполага на разузнавателна информация минута по минута, корабите вече са се били отдалечили на стотици мили на път към къщи.

“Такова “гледане очи в очи” никога не е имало. Не е имало такава конфронтация”, каза Корнблу, анализатор за Куба към неправителствения Архив за националната сигурност, който работи от десетилетия за разсекретяване на документите за кризата.

ОБЩОПРИЕТО СХВАЩАНЕ: Кризата е разузнавателен удар за ЦРУ.

ИСТИНАТА: Освен че научава със закъснение от един ден за появата на съветските кораби, ЦРУ изпуска няколко съществени събития, които са можели да помогнат на Кенеди и съветниците му да се справят с кризата.

ЦРУ научава със закъснение за присъствието на балистичните ракети в Куба и те вече са били в оперативна готовност по времето, когато управлението информира Кенеди за съществуването им.

Управлението не е било наясно и с наличието на тактически ядрени ракети в Куба, които са били разположени за атака срещу САЩ. Съветите дори успяват да позиционират ракети с ядрени заряди върху скала над американската военноморска база в залива Гуантанамо, подготвяйки се за нашествие. “Те са щели да унищожат базата”, каза Корнблу.

ОБЩОПРИЕТО СХВАЩАНЕ: Кризата е продължила 13 дни.

ИСТИНАТА: Този мит е увековечен донякъде от заглавието на издадените след смъртта на Робърт Кенеди мемоари “Тринадесет дни”, както и от филм със същото заглавие от 2000 г. с Кевин Костнър.

Вярно е, че минават 13 дни от 16 октомври, когато Кенеди е уведомен за първи път за ракетите, до 28 октомври, когато Съветите обявяват оттеглянето си.

Но “Октомврийската криза”, както е известна в Куба, се проточва още около един напрегнат месец, което Корнблу нарича “Ноемврийското продължение”, докато Вашингтон и Москва спорят върху подробностите кои оръжия точно да бъдат махнати.

Съветският съюз има също така проблеми в отношения си с Фидел Кастро, според съветски документ, публикуван този месец от Светлана Савранская, специалистка по Русия в Архива за национална сигурност.

Заместник-премиерът Анастас Микоян пътува до Куба на 2 ноември и прекарва 20 дни в напрегнати преговори с кубинския лидер, който е ядосан, че Съветите са сключили сделка, без да го питат. Кастро се опитва упорито, но безуспешно, да задържи тактическите ядрени оръжия, за които американците не са научили.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional