По законите на тъпотата

Изглежда компасът ни е повреден. Обсъждаме излишни неща и спорим за излишни неща. В хипернастойчивостта на внеслите подписката за референдум имаше нещо гнило - вампирясващо дори. За да се удовлетвори желанието на „народа”, се пренебрегна РМС № 250 от 29 март 2012 г., с което държавата се отказа от АЕЦ „Белене”. Пак поради такова настойчиво желание от същите среди беше наложен мораториум върху добива и проучването за шистов газ. Този мораториум пък с лека ръка пренебрегна възможността за добив на собствен и най-важното - по-евтин газ.

Да търсим диверсификация в укрепването на едностранна енергийна зависимост е като да търсим теле под вол. Ядреното бесовство вече е неудържимо. Както уж всичко по проекта беше спряно до провеждането на референдума, изведнъж се оказа, че не е съвсем така. Явно проектът има толкова дълъг спирачен път, че не възнамерява да спира изобщо, а в подходящ момент да препусне напред. Синята коалиция алармира, че действията по него си продължават зад гърба на Народното събрание. И ето, че малко по-късно министър Добрев съобщи, че е разпоредил уволнението на Марин Ангелов - шеф на фирма „Трафоелектроинвест”. Последният е изпратил писмо до кмета на Свищов за изграждане на високоволтова линия за връзка на бъдещите мощности, чието изграждане предстои на площадката на АЕЦ „Белене”. Ни повече, ни по-малко.

Синята коалиция получи благодарност за разкритието, а писмото беше наречено „саботаж срещу правителството”. След толкова много обрати и разкрития човек може да се запита: ами ако писмото не беше видяло бял свят, кога щяха да бъдат забелязани последствията от него? Също и - как щеше да се реагира тогава. Или пък да не се реагира.

Както и да е, но случаят напомня за април 2011, когато тогавашният министър Трайков уволни Красимир Първанов за това, че е подписал анекс 13. Този анекс задължаваше България да започне строителството на АЕЦ „Белене”.

Междувременно се случват разни неща. Случва се това, че Газпром тихо навлиза на пазара за бензин и дизел у нас. Вече е купил половината от склада на „Газтрейд” в Костинброд. В момента половината бензиностанции у нас са на „Лукойл”. Вече ще има и такива на Газпром с тенденция да се увеличават. Оригинален „принос” към диверсификация и „насърчаване” на конкуренцията. Честито.

Случват се още неща. Близки до руския президент бизнесмени разглеждат изоставени санаториуми по нашето Черноморие. Вероятно тези места ще станат недостъпни за българи, както руският комплекс при Камчия. Моя позната ми разказа как руснаци не са я пуснали да мине край хотела им в Слънчев бряг с думите: „Это наше.”

Случи се така, че Народното ни събрание реши дарилите 200 хиляди лева чужденци да получават българско гражданство. Идеята била да се насърчават инвестициите в страната. Дали пък западноевропейски и американски инвеститори няма масово да се помамят от възможността да придобият българско гражданство. И дали именно то ще е главният стимул за решението им да инвестират.

Предстоят ни преговори за „Южен поток”. Италианският партньор на Газпром по проекта - ЕНИ иска да смени клаузата „take or pay” в договора си с компанията. В момента Газпром може да налага глоби, в случай че купувачът вземе по-малко количество газ от договореното. Президентът на ЕНИ Паоло Скарпони заяви, че ако това условие остане в сила, вероятно няма да продължи дългосрочните си договори с Газпром. Тъй като това условие е в сила и за България, бихме могли да последваме италианския пример. Бихме могли и да не го последваме.

Бихме могли да демонстрираме колко сме демократични и да проведем искания референдум. Дори участието в него да е по-ниско от това на последните парламентарни избори, би било обидно да надделеят напазарувани гласове и гласове, за които слънчево-въздушната дружба е по-важна от някакво си енергийно робство. Цинично е подстрекателите на тези гласове да изискват процедури, присъщи на демокрацията. Озовала се в нашите условия, тя и демокрацията ни е една по-особена. Така, както специфична е и родната пазарна икономика.

На думи сме добре. Но нали е речено, че по делата се познава. Само че всичко може да се изкриви и да се обезсмисли. Кухият гръмовен лозунг от поредния конгрес на Единствената ръководна партия гласеше: „Дела, дела и само дела!” А пустотата на ехото стелеше нечуто: думи, думи, думи или вятър и мъгла.

Бихме могли да живеем и по законите на тъпотата - ако перифразирам друг лозунг, за който ми напомня едно бъдещо честване от миналото. „О, минало незабравимо” и трижди по-непрежалимо. Към това минало непрежалимо се е прицелила и инициативата за споменатия референдум. Ако изберем това минало да ни стане и бъдеще, ще сме избрали да бъдем мухи в паяжина. А паякът наближава.