Все повече бедни българи, а политиците говорят за свои си проблеми

1,66 милиона домакинства в България живеят под границата на бедност  - с общ доход на човек до 214 лв. Това са данни на Националния статистически институт за второто тримесечие на 2012 г.

Средно по трима души на домакинство означава, че близо 5 милиона българи - повече от половината население - е под прага на бедността.

И се оказва, че хората стават все по-бедни, макар че всяка година заплатите нарастват с някой друг процент, всъщност те относително намаляват, защото не могат да настигнат цените.

Пак според статистиката реалната работна заплата у нас е с около 22 на сто по-ниска от тази от времето на прехода, докато брутният вътрешен продукт е нараснал с около 35 на сто.

Може да се цитират още и още данни, все по-стряскащи – минималната работна заплата е 222 лв., а официалната линия на бедност е 236 лв. А всеки българин знае, че и с 500-600 лева на месец е беден.

Това положение е скандално, а не се вижда някак това да е първа грижа на политиците. Как така минималната заплата ще е под прага на бедността. Как така хората ще взимат реално по-малко, отколкото преди 10-15 години?

Това е най-важният въпрос в дневния ред на българите. Но не и на политиците, които те са си избрали. Всеки ден Борисов напада Станишев или обратното, а от това някак не става по-добре.

Сега се кълват за АЕЦ „Белене”. Това ли ще вдигне минималната заплата? Това ли ще увеличи средния доход? Лъжа, абсолютна.

И ако някой смята, че политиците не могат да променят сегашното положение на бедност, лъже се. По-точно - лъжат го същите тези политици.

Основната грижа на сегашните на власт са собствените им кланови интереси. Десетки техни фирми прибират обществени поръчки. Съвсем безсрамно.

Тия дни се разчу как фирма на съпруга на здравната министърка печели поръчки за строителство (виж тук). И той човек на ГЕРБ, бивш общински съветник.

Ако е само той, с мед да го храниш.

Ами като него лапат още хиляди.

От това заплатите не стават по-високи в частния сектор. Всяка фирма разпределя по чорбаджийски – първо комисионите, после личната печалба на собствениците, а заплатите на работещите – последна грижа.

Безработни много. И маргиналите по-лесно се управляват и манипулират.

Така върви българската икономика. Доколкото я има въобще.