ЗА ХУБАВОТО И ЛОШОТО НА ЩАСТЛИВИЯ ТОДОР ЖИВКОВ

Ето какво казва за тия две неща Искра Баева, партийната угодничка във факултета по история към Софийския университет: «Трябва да призная, че голямата промяна в отношението към Тодор Живков е плод не само на носталгията, но и на собствените му качества. Защото още през 1990 година, сиреч само няколко месеца след като беше свален и арестуван, той си позволи да каже, че е готов да поеме цялата отговорност за социализма, но не само за лошото, а и за хубавото. Тогава той прояви по-добър политически рефлекс от всички останали политици, като предвиди, че обществото ще промени отношението си към миналото. Може да се направи изводът, че Живков е един от най-щастливите български политици: управлявал е достатъчно дълго, преживял е всичко, като се почне от пълна власт и слава до низвергване и омраза, но завършва живота отново уважаван».

«Пълна власт»! Госпожата обича евфемизми - звучи по-хубаво от диктатура,нали! Ако наречем Искра Баева «идеологическа курва», би било обидно, затова ще й го спестим – може би по-подходящо и в неин стил би било «идеологическа крава». Тя днес пледира за толерантност и за използване на университета като място за свободно изразяване на мнения. Но тя работи професионално с думите и затова представлява академичния еквивалент на партийния гамен Румен Петков («Ние винаги ще сме верни на Русия, а пък другите да си е..т майката!») Освен това като истински ленинец тя следва завета му: «Дайте ни децата си за осем години и те ще станат болшевики завинаги». Затова, в края на краищата,  като вярна дъщеря на партията, тя работи в историческия факултет.

Когато ми споменат за «пълната власт» на Тодор Живков,  аз се сещам веднага за Мирчо Спасов как цепи с брадва гърдите на беленски концлагерист. Мирчо Спасов е част от «пълната власт» на щастливия Тодор Живков. А Мирчо Спасов и Тодор Живков, както знаем, също действат по примера на ленинските декрети и нареждания, записчици и драсканици на листчета. Когато му докладвали за селски възстания в пет района, той пуска следната заповед: «Да се обесят пред всички не по-малко от сто кръвопийци-кулаци и богаташи. Направете го по такъв начин, че хората да треперят, да викат и да знаят, че всички кръвопийци ще бъдат унищожени. Да ми се изпрати веднага телеграма за изпълнението. И намерете истински твърди хора, които да свършат работата».

«Във всеки зърнодобивен район – нарежда по-нататък вожда с пълна власт – трябва да се взимат 25 или 30 заложници, чийто живот ще зависи от това дали ще съберем и натоварим зърното.»

Отстрани Максим Горки гледа тая «пълна власт» и пише: «Ленин и Троцки принуждават работническата класа да организира масови кланици и погроми и да арестува хора, които с нищо не са виновни. Разрушавайки свободата на пресата, те узаконяват репресиите си».

И така, от тук възникват някои въпроси:

1. Може ли  да има «пълна власт», без диалектичното единство Тодор Живков-                                                         Мирчо Спасов?

2. Щеше ли да бъде Тодор Живков щастлив, без да има «пълна власт»?

3. Какво щяха да намажат всичките придворни  Левчевци, Светлин Русевци и други партийни  шутове, ако не беше щастлив Тодор Живков?

Все нови и възхитителни теми за нова конференция! Когато свърши «пълната власт» обаче, свършва и щастието . Без съмнение Тодор Живков е по-щастлив от  Муамар Кадафи, който беше измъкнат от канализационна тръба като плъх и преди да го пратят на оня свят, един от тълпата успява да му го набута, като за изпроводяк и като за висше мюсюлманско унижение.

Междувременно «пълната власт» и щастието свършва и за обезпокоително близкия до Живков комшия Чаушеску: на рождения му ден румънците го богославят и поне в тоя ден трябва да се усмихват, ако не искат да си загазят. Жена му и други членове на семейството са вече на висши държавни постове, а румънците се майтапят, че Чаушеску създава «социализъм в едно семейство» (всяка прилика със «социализма в едно семейство» в южната им съседка е само случайно съвпадение).

На връх Коледа той и жена му са осъдени на смърт от военен трибунал по обвинения в незаконно забогатяване и геноцид. Извеждат ги веднага зад сградата и една тайфа от парашутните войски почва да стреля още преди кинокамерите да са готови за снимане. Всичко живо стреля. Дупчат ги и паднали, докато си изпразнят пълнителите. Докато го водят към стената, Чаушеску пее «Интернационала».

Разни народи, разни темпераменти, но в България не е така. Тук имаме допир с цивилизованата държавност на Византия: парите са скрити, досиетата са скрити, а ДС се е погрижило за основаването на всички нови партии.

Жал ми е само за протестиращите двадесетина на конференцията – защо не си носеха гнилите домати и развалените яйца?

Колкото до българите – хм! Както казват американците за всеки неудачник:   “Some day my ship will come, and with my luck I’ll be at the airport!”