Три портрета за три дни чудо

Най-абсурдната сцена, която съм виждала във филм. Осъденият на смърт лежи привързан към кушетка. Съдиите, свидетелите, близки на осъдения и на жертвите му – прави, напрегнати. Влиза медицинска сестра. На подноса – смъртоносната инжекция. Сестрата трябва да сложи иглата във вената. После някой ще натисне бутон, за да вкара лекарството. Така никой не е обременен с греха да отнеме човешки живот. Медицинската сестра насочва иглата към вената на осъдения. Но преди това –неизбежният тампон със спирт. Задължителното дезинфекциране на място по човешкото тяло, където ще се забие игла. Най-безсмислената дезинфекция, която мога да си представя. Грижа за здравето. Пет минути по-късно обгриженият ще е мъртъв. Но всичко е направено по правилата.

Шокира ме тогава тази лицемерна хигиенизация и нямаше как да е иначе. В онази минутка на предела между живота и смъртта всичко на екрана тежи с огромна сила – тампонът със спирт, предназначен да опази, и миг след това иглата, предназначена да унищожи. Безпределно зловещо е, казах си, но ще го забравя, всяка сцена от всеки филм се забравя. Обаче – не. Защото в разтегления живот извън екрана, където нещата се случват на по-бавни скорости от филмовите, започнах да забелязвам доста такива случаи на дезинфекции от престараване, от преиграване. Шокът от онази сцена си беше отишъл, но разпознаването на безсмислената загриженост остана.

Денят е прекрасен, а двете негови новини са една от друга по-отвратителни. Първата е озаглавена: „Цигани се изгавриха с българската история”. Втората: „Шофьорка помете старица на пешеходна пътека и избяга”. Първото е станало в Добрич, второто в кв. „Овча купел” в столицата. Трима ученици свалили портрети на Васил Левски, Симеон І и Борис І и си направили с тях еротично-гавраджиийска снимка. Жена, караща кола, убила на пешеходна пътека 81-годишна старица и отпрашила, все едно нищо не се е случило. И двете неща са толкова отблъскващи, че човек в първия момент наистина не знае кое повече от другото. Фейсбук обаче знае всичко.

Влизам във Фейсбук и правилно. Там наистина вече се знае всичко. Знаят се имената на тримата ученици, които са си направили фотосесия с трите портрета. Знае се, че това е недопустимо. Знае се, че това е кощунство. Знае се, че са извършили поругателство. Знае се, че са цигани от турска рап група (това точно не го разбирам, но го казал един политик, който не за пръв път ми е трудно да разбирам.) Знае се кой може да ги оправи тия тримата, споменава се нещо за един фюрер, говори се нещо за сапун. Знае се, че това, което са направили тримата, е застрашаващо националната ни сигурност и опасно за бъдещето на родината. Знае се, че по тази причина децата на България я напускат. И че след 20,30,50 години (прогнозите в различните постинги са различни и всеки е убеден в своята) България няма да я има точно заради тези тримата. Предлагат ни да се присъединим към спешно сформирана група „Не на циганизацията!”. Осведомяват ни, че ако не го направим, значи не сме българи. И че от това колко сме съпричастни днес, зависи дали ще я има България утре.

За онази шофьорка обаче - нищо. Там няма нещо особено за разгадаване. Блъснала бабата, убила я, избягала. Да не е за първи път? Такива неща се случват кажи-речи всяка седмица. Каква толкова новина е в такъв случай? Било е и ще бъде. Някаква жена убила друга жена на място, което е предназначено да съхранява живота, пешеходна пътека. Я да сравним отново двете новини. „Жена помля старица на пешеходна пътека и избяга”. „Цигани се гавриха с Апостола”. От една страна човешки живот, от другата – национални светини. Винаги ще бъда на страната на човешкия живот, но предложението да ги сравняваме беше ненужно, глупаво. Това не са новини, които са противоположни и конкуриращи се. Тези две новини се потвърждават една друга. Те са всъщност една и съща новина и тя е: всичко е възможно на това неприлично място и в това неприлично време. Да тъпчеш човек и светиня и да се правиш, че нищо не се е случило – в света на неприличието това даже не е новина. Това са само редови камъни от българското свлачище, което убива различни неща у всеки от нас.

Вече се оглеждам за напоения със спирт тампон. Той разбира се се появява по повод на случилото се в училището в Добрич, а не на пешеходната пътека в „Овча купел”. Организира се „Марш срещу безнаказаната циганска престъпност” в София. За един ден група „Затвор за ромите, които се изгавриха с България” събира в социалната мрежа над 2 000 поддръ жници. Представител на патриотична формация посещава гимназията в Добрич. Пише се писмо до министъра на образованието, сезира се главния прокурор. Обявява се организирането на "Протест срещу безхаберието на държавата към гаврата на малцинствата към националните ни символи и герои”. Хигиенизацията е направена. Всеки, който е сметнал, че е по правилата да се произнесе, се е произнесъл. Отметнат е един ангажимент. С полза, без полза – няма значение. Тримата от скандалната снимка са наказани възможно най-тежко. Едно време му викахме изключване, сега – преместване от дневна форма да обучение в самостоятелна. Дезинфекцирано е.

Какво всъщност се случи? Трите момчета са успели да преминават от клас в клас и да стигнат до единадесети, без да могат да говорят добре на български, но не са отстранени по тази причина. Трите момчета от единадесети клас не знаели кой е Левски, Борис І и Симеон І, но това не ги прави непригодни като ученици. Сутринта директорката на училището твърди, че това е глупава детска шега, но лавината от гняв расте със скоростта на интернет и следобед глупавата детска шега е наказана възможно най-строго. В дневната форма на обучение тримата не са научили нито български език, нито царете български, но в самостоятелната ще ги научат. Няма значение, че е безсмислено, важното е, че е дезинфекцирано.

А през това време се случват наистина убийствените неща. Да махнеш трима ученици, които не са много по-различни от другите ученици, не решава никакъв проблем. В училищата ще продължават да се случват неприлични неща – може би не толкова видимо скандални, но дългосрочно още по-опасни. Проблемът вече не бил, че децата не ходят на училище – обясни ми един помощник-директор. Ходели, но не влизали в час. И той застанал на портала да види кой влиза, кой излиза. Появил се разносвач и го попитал: „Вас ли пратиха за пицата? Занесете я на еди кого си в 9б.” Оказало са, че разносвачът редовно влизал в часове да доставя пици. За дистрибуторите на джойнт не съм сигурна, че влизат в часовете. Може би предстои.

Тези, които държат на приличието, влизат в часовете и не си поръчват пици, най-вероятно след като завършат ще си потърсят прилична държава. Други ще останат тук, защото няма да могат да различават приличието от неприличието, както не могат да различават държава от столица. Трети така и няма да се научат да говорят на български, камо ли да пишат и четат. Четвърти ще могат добре и да четат, и да говорят, но ще им стане началник някой, който не може. Пети… Това вече е истинското убийство. Бутонът е задействан. Ако искате да го спрете, недейте дезинфекцира – само защото така е по правилата и за успокоение на съвестта. А натиснете паник-бутон.

В. „Преса”