Изявление на Лъчезар Тошев, депутат от Синята коалиция, пред Народното събраниеЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
От името на Парламентарната група на Синята коалиция бих искал да направя едно изявление, свързано с въпроса за Проекта АЕЦ „Белене”. Това е един дългогодишен въпрос, който се поставя пред нашето общество. Всички смятат, че първите протести срещу този проект са от „Екогласност”, инициирани през 1989 – 1990 г., но се оказва, че не е така.
Разполагаме с един документ, издаден от Централната лаборатория по висша геодезия на Българската академия на науките. В тяхно писмо от 6 ноември 1984 г., адресирано до инж. Александър Цветански – заместник-председател на Корпорация „Енергетика”, и инж. Ножарова – Министерство на енергийно-суровинните ресурси, по тяхно искане от 27 октомври 1984 г. В това писмо, подписано от директора на Централната лаборатория по висша геодезия проф. д-р Георгиев, се казва, че от построените в света над 400 атомни централи и в строеж на още 300, нито една от тях не се намира в толкова сложна сеизмична обстановка, както АЕЦ „Белене”.
Този въпрос е бил обсъждан и е разменено писмо между заместник-министрите на енергетиката на тогавашната Народна Република България и Съветския съюз Овед Таджер и Николай Лопатин, от което е очевидно, че сеизмичността на АЕЦ „Белене” е обсъждана 11 пъти пред различни групи съветски специалисти, които са изисквали все нови и нови изследвания. „Досега, казва писмото, на Съветския съюз са предоставени 12 доклада с повече от 3000 страници с резултати по сеизмичната и геоложката обстановка.”
Въпреки това през месец юни 1983 г. съветската страна предложи да се изостави площадката „АЕЦ „Белене” заради високата сеизмичност и да се търси нова площадка, независимо че са изразходвани 13 млн. лв. за строителство. Тези 13 млн. лв. според нашата парламентарна група са причината да се търси оттогава възможност да се заобиколи пречката на високата сеизмичност, като един учен от Българската академия на науките е намерил начин да се изчислява, че проектното земетресение не трябва да се приема за равно на максимално разчетеното земетресение 8 бала.
Тук от писмото разбираме, че повечето от съоръженията на АЕЦ „Белене” според спектрите за сеизмичност са попадали в 9-та и по-висока сеизмична степен и строителството им било или невъзможно, или много скъпо. Дори за тогава, по онова време такива оборудвания в Съветския съюз не са били произвеждани.
В това писмо се посочва също така, че: „Поради изключително сложните сеизмични условия за АЕЦ „Белене”, които са два пъти по-неблагоприятни от тези за АЕЦ „Козлодуй”, е невъзможно решаването на проблемите без международно сътрудничество и ползването на програмите, данните и опита на другите страни”.
Ето, от това писмо се разбира, че първите, които са се противопоставили на опита да се строи атомна централа на площадката в Белене – между Белене и Свищов, са били тогавашните съветски специалисти. Те са се противопоставяли, но от наша страна е имало опит да се оправдаят вече вложените 13 млн. лв., защото иначе някой е трябвало да отговаря за тези изразходвани пари, без да има необходимата сеизмична експертиза.
Това е и причината, въпреки че проектът беше спиран няколко пъти досега, той да възкръсва или по-точно да вампирясва няколко пъти, защото има хора, които трябва да отговарят за това, че се влагат пари в обект, който не отговаря на сеизмичните условия. Това навремето са казали не хората от „Екогласност”, а съветските специалисти.
Когато поставяме въпроса за строеж на нова атомна централа в сеизмично опасна зона, би трябвало да вземем предвид, че някои хора, разбира се, ще получат своите печалби, други ще получат своите комисиони, но рискът ще бъде за цялото общество. Това, което се случи в Япония, която заради високата сеизмичност се отказва от своята ядрена енергетика, това не трябва да се случи в България! Защото тук няма човек – нито премиерът, нито председателят на Народното събрание, нито цялото Народно събрание, което може да поеме отговорност за строеж на такъв проект за атомна централа в сеизмично опасна зона. Това не съответства на нашите разбирания за отговорност към нашия народ, към бъдещето ни. В момента няма никаква възможност да се съгласим този въпрос да бъде възобновяван отново.
Смятаме, че този проект трябва да намери своя логичен завършек тук, а на тази площадка да бъде изграден друг обект, който не е толкова опасен и не би създал такива проблеми на нашето поколение и на бъдещите поколения в случай на земетресение, което там се случва често, защото това е сеизмично опасна зона. Това е нашето разбиране. Затова продължаваме да се противопоставяме остро на всякакви опити да се възобнови строежът на ядрена мощност на тази площадка. (Ръкопляскания от СК.)