Достойнството на четвъртата власт и неговата липса

Една новина от миналата седмица мина почти незабелязано в България. Писахме за нея: Говорителят на съуправляващия в Германия Християнсоциален съюз /ХСС/ Михаел Щреп подаде оставка след обвинения, че се е опитвал да окаже натиск върху обществената телевизия ZDF.

Щреп се обадил в телевизията и поискал да бъде свалена новина за политическия им противник ГСДП. Лидерът на ХСС Хорст Зеехофер заяви /след като скандалът се разчу/, че Щреп след него повече не може да продължи да изпълнява задълженията си на връзка с медиите.

По-интересна, най-вече от българска гледна точка, защото за Германия тя е нормална, е реакцията на засегнатата медия и професионалната гилдия.

Главният редактор на ZDF Петер Фрай заяви, че журналистите са постъпили правилно, като не са реагирали на интервенццията. „Пускаме това, което смятаме за правилно независимо кой ни се обажда”, заяви Фрай. Германският Съюз на журналистите окачестви събитието като скандал.

Фрай реагира с достойнството, което може да си позволи една наистина независима медия, която не слугува на моментните управляващи, не разчита  да й подхвърлят някакви пари, примерно 998 хил лева от бюджета за мачове, и поради това не си върти опашката пред властта. Финансирането на обществените медии е регламентирано така, че гарантира истинска независимост и право на информираност на зрителите. Всякакво подмазване е не само излишно, но и дълбоко неприемливо.

Онова натрапващо се сравнение с отговорите на главните редактори от 2010 г., когато премиерът ги попита оказва ли им се натиск, няма да го правим.

Достойнството е скъпо нещо. Запазването му е онова, което крепи  и частните медии, чиято собственост и финансиране /там/ впрочем са прозрачни.

Ако вестник като "Ди Велт" или "Франкфуртер Алгемайне" си позволи да напише нещо от рода на: "Премиерът раздаде няколко от договорите и се извини, че има заседание на Министерски съвет и трябва да тръгва. При тези негови думи хората в залата възнегодуваха и в резултат на това премиерът остана", просто ще изчезне от пазара, защото никой няма да чете такива неща. На редакторите подобна стилистика не би хрумнала.

Вероятно защото идва от страна с такива практики, германският посланик е бил удивен от вида, в който е публикувано интервюто му, създаващо по думите му "изопачена представа за актуалната ми оценка за политическото положение в страната".

Дори да познава българската практика и тази на конкретната медия, дипломатът все пак не е могъл да допусне подобна манипулация.

Сега пък не трябва да се учудва на липсата на отзвук. Българската четвърта власт, както самата тя обича да се нарича, не е никаква власт и няма достойнство. В официалните и проправителствените електронни медии темата някак не намери място, липсва във вестника - адресат на писмото и в повечето други печатни медии.

Присъства в алтернативните интернет медии, но те именно затова са алтернативни - за да пишат онова, което отсъства другаде. Kafene.net