Невероятно падение

Нещо страшно, да не кажа зловещо се случи в България – централен всекидневник цензурира посланик и то по темата за свободата на медиите в демократичната ни родина, член на Европейския съюз. И Н. Пр. Матиас Хьопфнер, посланик на Федерална Република Германия в София пише на интернет страницата на посолството писмо до ръководството на в. "Монитор" за този срамен факт не само за българските медии, но и за цялата държава.

За жалост няма за какво да се учудваме, през май 2010 година премиерът Бойко Борисов изпрати писма до всички главни редактори да отговорят дали проявява натиск върху медиите. Самото писмо си беше вече натиск. Настана едно тичане, блъскане на директори на електронни медии, на главни редактори пред портите на Министерски съвет да отговарят: "Не няма натиск, ние сме свободни медии!" В това подтискащо, гледано отстрани състезание не можа да се разбере кой беше най-първи. Но за всички беше страмно. И едно уточнение, БГНЕС отговори на писмото с мълчание.

Преди по-малко от месец на 3 октомври на конференция на Съвета за електронни медии (СЕМ) на тема цифровизацията на телевизиите посланик Хьопфнер заяви: В България медиите изпълняват само частично своята задача, бъдещето, демокрацията и просперитета зависят от това дали българските медии ще удържат на онези предизвикателства, дали ще са в състояние да казват истината директно. Свободата и независимостта на медии са едни от основните блага на нашето общество, те се грижат за това проблемите да бъдат решавани, вместо покривани, допълни Хьопфнер. Свободата на мнението и на пресата означава по-конкретно – "това е правото да казваш на хората това, което не искат да чуят". С този цитат на Джорд Оруел той започна тогава своето изказване. "По този начин се създава почвата, върху което цветето на демокрацията да може да разцъфне. Само ако медиите изпълняват своята задача, тогава е възможно да се създаде едно здраво гражданско общество", каза още посланикът.

Явно тези, които са цензурирали дипломата нищо не са разбрали от казаното. Не ги притеснява и фактът, че от година на година България слиза надолу в класацията за свобода на медиите – оценка и на "Репортери без граница" и на "Фридъм хаус".

Подобно подмазване и зависимост на медиите от управляващите не е имало, каза преди време за БГНЕС Мария Дерменджиева, изследовател на архивите на ДС, преводач и журналист. Доста аналогии могат да се направят между времето на управлението на Тодор Живков и времето в момента и по-конкретно, откакто ГЕРБ са на власт. Една от ярките аналогии е отношението на медиите към управлението и към властта, изобщо към хората, които са силните на деня. Това явление го имаше и по времето на комунизма, но има и някои разлики, аналогията няма пълно покриване, смята Дерменджиева.

Докато едно време страхът от цензурата и конформизма по принцип към строя, особено към края на 80-те години, е доста силен, тук в момента по-скоро имаме не толкова страх, освен битовия страх да не си загубиш работата, но има по-скоро едно подмазване с цел медиите да продължат да получават парите, от които са зависими. В по-голямата си част медиите непряко се финансират от държавата и са абсолютно зависими от властта, независимо дали от централната власт или от местната власт в провинцията, отчита Дерменджиева, която участва и като изследовател в НПО "Медийна демокрация".

Чуждите медии европейски и американски непрекъснато алармират за потъпкване свободата на словото в България. Това ужасно дразни управляващите и понеже не могат да се обадят и дръпнат ушенцата на главните им редактори, се обаждат на медиите, които ги публикуват тук. Дори преди време след публикация в БГНЕС на репортаж на германската обществена телевизия ARD, че корупцията в България процъфтява и то на високите етажи на властта, се обади чиновник от МВнР, който каза, че това не се споделя от посланика на Германия в България. Той съобщил това в министерството и поиска да публикуваме позицията му в БГНЕС. Нали е ясно, че точно Матиас Хьопфнер, посланик на една наистина демократична страна не може да каже такова нещо, защото и през ум не му е минавало сигурно да се бърка в работата на журналистите в родината си. А ако е искал да изрази становище, както виждаме, би го публикувал на страницата на посолството. Но все пак този чиновник се обади в редакцията – не че сме се съобразили с подобни напътствия, но този случай показва, че държавните чиновници се обаждат по редакциите за наставления. И те, както е видно се изпълняват. Това е само малък пример за разните обаждания. Но проблемът е техен и на тези, които ги слушат и се съобразяват.

Лош е крайният резултат – днешното падение. Посланик Хьопфнер не дава просто дипломатически знак за едно изключително безобразие и срам за професията, а удря заслужена плесница на българската псевдодемокрация. Не е изненадващо щом в една държава, член на ЕС, съпартийците на премиера Борисов повече от час му благодарят и го наричат "строител на нова България" и той скромно го приема. По-страшното е, че като цяло обществото приема подобно поведение и като че ли се връщаме във времето на Вълко Червенков или Тодор Живков, а може би взимаме пример от опита на Северна Корея. Каквото и да е, е позорно.

----

Зелма Алмалех е главен редактор на Агенция БГНЕС