Гювендии, сумисти и политици

Политици, събудете се. Размърдайте си задниците и идете в Шумен. Вижте какво става с един от знаковите процеси срещу организираната престъпност „Килърите”. Не е трудно: качвате се в служебната кола и шофьорът ви откарва.
Командировъчните ще ги платим ние, данъкоплатците. Нали сме ваши работодатели, както се шегувате по време на избори. Кампанията вече започна, така че можете да направите някое и друго реалити шоу за публиката. Пък и ще научите интересни неща.

Какво става Шумен ли? Ще ви кажа. В сряда главният обвиняем Петър Стоянов, известен още с партизанското име Пешо Сумиста, нарече прокурорките по делото гювендии, т.е. леки жени. Съдията се размърда и го глоби цели 200 лв! Сумиста обаче заяви, че приема глобата и не се отказва от думите си. Уж съдят него, пък той раздава присъди.

Ако останете два-три дена ще видите много интересни неща. Например как бандити стават посред заседание на съда и обиждат обвинението. Ще видите как се държат и някои от адвокатите. Една от тях, Розалина Апостолова, сравни в началото на процеса Сумиста и аверите му с Васил Левски. Интелигентно, нали? Тогава реагираха само няколко медии. Когато обаче циганета от Добрич се гавриха с портрета на Апостола се вдигна шум до небесата. Сумиста до Дякона – това по-малка гавра ли е?

 

Ако магистрат изтърве някоя дума по адрес на Сумиста ще има писъци, дела в Страсбург срещу България, защитници на човешките права ще си разкъсат ризите в телевизионни студия. Страшно ще е, казвам ви. Но когато Сумиста се гаври с прокурори – 200 лева глоба. Толкова струва магистратското достойнство. 200 лева и можеш да обиждаш всеки обществен защитник както си искаш. Все едно някой да даде 200 лева на депутат или министър на правосъдието, да речем, и да си им вика курво колкото си иска. Доста хора ще се бръкнат, да знаете.

Чудно, какво ли мисли по този въпрос новоизбраният Висш съдебен съвет? Или вестта още не е стигнала до него. Не е тайна, че сред членовете му има такива, които ще се солидаризират със Сумиста. Те са му нещо като приятели, ако съдим по опитите им да го измъкнат от ареста преди време. Но пък да са чак мнозинство... Обиждат магистрати в съдебна зала, но висшата магистратура мълчи. Странно мълчание. Страшно мълчание!

Или може би в София са баровците магистрати, а в провинцията са гювендиите. Де да знае човек.

Но да се върнем към политиците. Те трябва да ходят на такива процеси, защото в тях често се говори за партии и партийни лидери. Например в делата срещу „Октопода”, „Наглите” и вече споменатото „Килърите”. По други дела – също. Излизат наяве връзки, които сочат категорично, че от години у нас властва мафията. Свидетели описват схеми, по които като свински черва са навързани бандити, рекетьори и политически кръгове. Дори поръчкови убийства са били известни на висши управници. Стотици милиони, милиарди са откраднати чрез прегръдката мафия-политици, а пенсиите и заплатите буксуват ли буксуват.

 

Сещам се за две причини, заради които политици не стъпват в съдебната зала. Едната е, че ги тормози мисълта някой ден да не се окажат обвиняеми редом до някой сумист, трактор или наглец. Това обаче се случва толкова рядко, че спокойно могат да превъзмогнат страховете си.

По-скоро е втората причина. Влизат в съдебната зала, а там убиецът ги посреща с почтителното: „Здрасти, шефе”.

Здрасти, шефе. Колко фамилиарно, колко мило.

Е, кои са гювендиите, че нещо се обърках...