ГЕРОИЧНО... ПО БЪЛГАРСКИ

Божидар Димитров, този Везувий на нелепостта, откри зимния сезон на скодоумните пързалки с „уж” промъкнала се информацийка, че някакви много, ама много умни хора, в някаква много елитарно-еманационна извадка, щели много да разсъждават и заседават, за да предложат на вниманието на целокупното национално общество и околните села формулировката на нечувана и невиждана българска държавна награда.    Тя щяла да носи сакралните за всяко българско сърце думички: „Герой на България”. Информацийката сама по себе си е смешна и нелепа, и затова звучи, като изтърканата от употреба и кодош глума:

”Граовската община” страж срещу интервентите от Пентагоно”.

НАЧАЛОТО НА ВСЯКА ПСИХОЛОГИЯ Е БЕЗДЕЛИЕТО!

Това вече не го е сънувал споменатият Димитров, а го е писал...

Ницше. Фридрих Ницше. Божидар Димитров, разбира се е чел не само Ницше, той е чел и Крум Велков, който много по-често му се притичва на помощ в трудни за България моменти, отколкото някакви полудяли гении, и то от недружествен нам произход. Нашенците в случаи, когато чичо на почтена възраст започва да измисля глупости, вампири, и да се чуди как е второто име на Валиде ханъм – Роксандра, за която твърди, че е българка, имат по точен  изказ. Циничен, но верен. Спестявам го на просветения читател, защото всяка вечер чуваме подобни ругатни в телевизорите си.

А това, че всичката Мара втасала, само не се сресала, звучи по-лековато и по-патриотично, без да уточняваме местонахождението на марината прическа.

Глупоста, братя българи, е много тежко и прилепчиво заболяване. И за патриотари, и за глобалисти. И за професори, и за обикновени шарлатани, които в безсилието си да помогнат на преобърнатата каруца на една камарила, вместо да викат „Пътна помощ”, викат Неволята, като историческа необходимост.

За хора, наближили възрастта на т.н. професор, такива съобщения за конгениални промени в ценностната система на индивидите на територията ни, са като заплахата от Международното положение и бачкане по Почина на Злобин. Ние сме им свикнали. Но за бедните ни следовници, за все още не опорочените „голишарчета”, съобщения, че най-сетне сме узрели да създадем с Президентски указ няколко десетки автентични Национални герои, си е чист разврат на съзнанието и алкохолна клизма в морала.

При това, хохмата е още по-страшна, щото се прави по спешност. Да спасим положението! Да гасим пожара! Аврал! Пък онези, другите, дето ще дойдат след девет месеца или след девет години, те да се оправят. Това може да е халтура, но не и Национална доктрина.

Избистрянето, а не измислянето на героизма е работа на столетни сказатели, на поколения хронисти, на иноци и преписвачи, на Захари Стоянов и дядо Вазов, ако щете. Но къде тук се меси негово плитководие Б. Дим. Казват, че политиката не е за всеки. Така казват мнозина, ама все бъркат с лепкавите си лапички да се пооправят около нея. Ако не от днешната политичица, за която доказаха, че са нелепи маски от Хелоуинови тържаства, то те отварят вече и ровят в преживяното, и там с гума и парцал искат да си докарат необходимия им геченмек.

Ясно, че в някакъв рутинен доклад, някакъв средно платен пладнешки чиновник е написал, че трябва в чест на 100 годишнината от Балканските войни да се състоят „съответните мероприятия”. Този чичко с ръкавелите и приличната държавна заплата си е рекъл, че след сто години никому няма да мине през ум да прави скандал за нещо минало и макар незабравимо, все пак е отдавна забравено.

Ама, на тръц... Конците се оплетоха точно по селско-политическия тертип на България. И понеже не можем най-европейски да отминем някоя недомислица или тъпня я с еднолично наказание ли, я с молитва ли, с покаяния или с прошка, ние се задълбаваме да отваряме фронтове, вместо да се гижим за заздравяли рани.

Титанът на мисълта и словото Цветан Цветанов, мерудията на всяка загоряла нашенска яхния, в качеството си на „патрон” на назованите чествания в България, взе, че най-граовски се заинати и реши да трие носовете на група представители на една политическа партия, която изведнъж се освестила и проимала друго мнение, за яка и легендарна историческа личност от преди сто години. Уважаван вонен чин. Доказал и тогава, че нито е предател, нито е измекяр. Но понеже ние не виждаме по-далеч от онова, което можем да пипнем, да близнем и да имаме от него облаги, сега забъркваме още по-големи бакии.

Да, наистина не върви на един боен генерал като покойния, кавалер на множество бойни ордени и медали Делов, да  пробуташ орден „Стара планина” на наследниците му, който само май пишещият тези редове не получи от предишния ни президент-резидент. Поради взаимна антипатия. Също толкова  нелепо бе, такава личност  да бъде предлаган и за почетен гражданин на населено място 100 /сто/ години след събитието, за което стават дунанмите под патронажа на един учител по физкултура. За последния пък съм убеден, че името на ген. Делов, Бог да го прости, до 99-та година от края на Онази война е било персона инкогнита профундо.

Просто защото с такива „просветени” чеда разполага Отечеството ни любезно. И, хоп сега! Дайте да учредим орден: „Герой на България” и да измием онова, което правим на метеното вече много години.

Не, не да ограничим периодичността при разпространението на сантимент-сапунката „Великолепния век”, като фрустрация на някаква фикс носталгия, а да пуснем щампата за ордени, та белким станем по - „Герои на България”.

Не, не ме бъркайте нито със сидеровисти, нито със собственици на рибарски кабелни телевизии. Мен нито „Зорба гъркът” ме напарави грък, въпреки великия Казандзакис, нито „листопади” „векове” и други кахърни губивечери ще ме тласнат да си заръчвам наргилета и да въртя чевермета в „Докторската градина” в София.

Жалко за девалвацията на понятията. И то такива, като Херой, порусначено на герой. Нямахме ли си достатъчно всякакви герои, които са подредени по азбучен ред в една скъпо издадена преди време книга. Някой да си спомня за какъв героизъм е там една особа с име: Мишо Мишев. Или  Младен Исаев? Що за героизъм именно те са извършили. Не искам да споменавам за чуждите чучела, които кичехме със звезди и им давахме пари в плик. Валута и звонк. Не ща и да споменавам за агентите на невероятни разузнавания също герои на бедната ни татковина. Не съм сигурен дали и Карлос Чакала не е герой, или поне заместнник-герой на НРБ. Е, ако не той, то Иван Винаров върши същата работа. Офицер, завършил славния си шпионски път като шеф на Съюза на Българските Автомобилисти. Героично отвсякъде...

Моля прочелите тази публикация да я пратят отделно на някой от официалните човеци с ръкавели, дето пишат подобни клоунски сценарии. Да изразят мнението си. Ако не съм прав, тутакси ще се извиня и на Божидар Димитров и на съмишлениците му популист-патриоти, и ще ги нарисувам като герои на тавана на собствения си хол. Като сонм от неразбрани мъдреци, мъченици за бъдещото национално самочувствие на племето. Но като гледам как самото племе намалява, май е време да се замислим кому ще връчваме тези героически национални звания и знаци. На Бойко Борисов, това е ясно. Но подир?

Пак ли вехтошарите пред Св.Синод ще ги продават, като ордените „Георги Димитров” и „Стара планина” по десет лева, заедно с матрьошките, от които изкачат дървени човечета от Ленин до Путин и обратно.

Пък и има една книга от покойния писател Васил Попов „Времето на героя”, тя не се долюбваше много от властта, но е талантлива, струва си. И за времето и за героите. Прочетете я. Или поне Димитров да я прелисти.

А ако много, ама наистина много ви се иска „мероприятието” да се проведе, отсечете около 4 милиона ордена и ги раздавайте на следващите избори. Всеки преживял повече от 20 години в България е герой. Герой и на, и за България.

Разбра ли ме Димитров, а онази Роксана, дето не и знаеш фамилното име, не е точно българка, а е украинка. Има и специална популярна литература по въпроса. Но за това допъти...