"Край извора от жажда ще загина"

На пръв поглед изглежда, че сме заживели в приказка и сме се превърнали в приказни герои. Нека сега видим какво се вижда от втори и от всеки следващ поглед. Швеция се интересува от нашия боклук, защото не й достига собствен, за да си произвежда енергия. Страната използва цели 96% от него за това производство. Както е известно, при нас практиката е точно обратната. Ние не използваме боклука за суровина, а го полагаме в сметища, с които се чудим какво да правим, когато се препълнят. Ние балираме отпадъците, а софийските такива се отдават на пилигримство и странстват нагоре-надолу, докато някоя по-милостива община не ги приюти. В негласното си високомерие към шведския модел за третиране на боклуците, ние оставяме нашият да прелива.

Не напомня ли ситуацията по нещо на родната приказка „Сливи за смет”. Само че Швеция не е в ролята на сливаря, който провежда своеобразно проучване кое момиче ще му донесе най-малко смет - т.е. - кое е най-работно и къщовно, че да го ожени за сина си. Преди да се появи това момиче, всички останали чистосърдечно и с радост ще довлекат камари боклук - нали срещу него ще получат повече сливи. Правят го без никакъв свян.

По същия начин ние вероятно ще демонстрираме как тънем в боклук, но вместо да го използваме като безплатна суровина за добив на енергия, ще се впрегнем в ядрен ярем, за да ни излезе златен токът. Като пренебрегваме подобен евтин източник за сметка на ненужни, скъпи и рискови проекти, сякаш участваме в кастинг, където доброволно си отреждаме неизгодна роля. Роля, в която с удоволствие да сме евтини на брашното и скъпи на триците, да си сложим таралеж в гащите и да си купим котка в чувал. Три в едно.

В сайта www.gorichka.bg има статия от Веселин Трандов - „На морето дупка” с клип, в който се обясняват алтернативите - интелигентните начини за добив на безопасна и евтина енергия(http://gorichka.bg/dobrata-i-loshata-novina-za-serovodoroda-v-cherno-more//. В този клип проф. Венко Бешков от БАН обяснява, че екипът му работи за превръщането на твърдите битови отпадъци в чиста енергия. Той казва, че в Германия сметища няма и че всичко се рециклира. Докато у нас 99% от боклука отиват на боклука. От 100 хиляди тона отпадъци годишно могат да се произвеждат 115 хиляди мегаватчаса електроенергия и 173 хиляди мегаватчаса топлинна енергия. Може да се спестяват 21 хиляди тона петрол за година.

Сами пропиляваме шанса да пестим от нефт, газ и въглища и изобщо да ограничим употребата им. Сами пропиляваме шанса да не замърсяваме подпочвените си води и да не излъчваме вредни емисии.

 „Южен поток” беше изпреварен от „Набуко” с внасянето на оценка за околната среда, но по всичко личи, че ще пропълзи през Черно море, за да стъпи и премине през земята ни. Проф. Бешков говори и конкретно за Черно море - че в него има огромни количества сероводород. Той предлага начин как недостатъкът от индустриалното замърсяване да се превърне в предимство. Защото сероводородът е гигантски енергиен ресурс, който би обезпечил потреблението на енергия у нас за 200 и повече години. Професорът казва също, че всяка година в морето се образуват нови и нови количества сероводород - „съпоставими с тези, които внасяме от Русия като природен газ.” На практика разполагаме с възможност за безкраен безотпаден механизъм да произвеждаме собствена енергия. Екипът на проф. Бешков работи с финансиране по европейска програма.

Дали ще има вятър в платната или прът в колелата.

Някъде прочетох, че министър-председателят е нарекъл България стабилна държава „заради лишенията на народа и волята на кабинета”. Твърде съмнителен комплимент, при положение че има начини стабилност и благоденствие да се постигнат и без лишения. Защото лишенията до благоденствие няма да доведат. Най-много да продължават да държат мизерията на устойчиво равнище - като при изгребване на вода от пробита лодка. Дейност угнетяваща и безперспективна. Но ако нечия воля  е да загърбим цивилизованите начини за добив на енергия, като си останем безропотен гостоприемник за чужди и родни енергийни паразити, това е друг въпрос.

Страданието на Франсоа Вийон не е от енергийно естество, но в случая редовете звучат съвсем актуално:

    "Край извора от жажда ще загина;
            До огъня треперя вкочанен;
            В родината си сякаш съм в чужбина;

     …”