Хакнаха “Свободата”. Но свободата няма как да хакнат...

На 09.11.2012 г., някъде около три часа следобед сайтът, който четете – “Svobodata.com”, беше хакнат от неизвестен IP адрес – с вирус, който на практика блокира всички текстове – и който е способен да зарази компютрите на отварящите сайта потребители, ако те нямат надеждна защита.

Това наложи да спрем достъпа до сайта за няколко часа, за да променим паролите за достъп до администрацията – и да включим защитни системи срещу бъдещи подобни посегателства. Извиняваме се за това неудобство пред нашите читатели. (Лично аз се извинявам и за дългото си отсъствие от страниците на сайта – наложило се поради здравословни причини. Надявам се, че скоро ще бъда в достатъчно добра форма, за да продължа да наричам нещата с истинските им имена – което за мен е основната мисия на тази скромна трибуна.)

По-сериозен е въпросът с посланието на това посегателство над свободата на словото у нас. Тази свобода е насъщна – защото драматично липсва както в обществените, така и в частните, корпоративирани почти без остатък медии. Липсва така, че от тази липса боли, тази липса омерзява. Напоследък можем да срещнем тъй насъщната свобода на словото най-вече в социалните мрежи и блоговете.

Последните не случайно са наричани “новите медии” – тъй като именно те изпълняват високата мисия на реалната журналистика – да казват истината такава, каквато е – без оглед на разните политически, икономически и криминални интереси за нейното изкривяване и замазване. Това никак не се хареса на тези, които поръчват музиката и определят дневния ред на България. И след като се убедиха, че популярността на тези блогъри расте, а няма как да бъдат купени или сплашени, кукловодите на българския преход преминаха към обичайния метод, чрез който разрешават своите проблеми: чрез ликвидация.

Слава богу, засега само виртуална – но засега... Никой не знае дали след виртуалната ликвидация няма да скимне някому да премине и към физическа такава.

И така, принципът е: няма сайт – няма проблем. Само че се лъжете, господа офицери! Сайта ни можете да го хакнете, но свободата ни нямате как. Когато някой е готов да каже истината, той намира и начин да го направи – независимо от вашите предпазни стратегии.

Словото може да бъде затъкнато с мръсния парцал на вашите интереси и насилия; може да се въведе реална цензура във виртуалния свят – и вече има направени такива законодателни стъпки; можете последвате челния руски пример в това отношение – и да слухтите в мрежата, да затваряте сайтове, да налагате глоби и присъди, но свободата ни няма как да спрете, нито да ограничите. Тя не принадлежи към вашия свят – тъпи сте, за да я разберете; безсилни сте, за да я спрете.

Мога само да гадая какво е предизвикало това пускане на дигиталния червей. Дали публикуваните в сайта подробности за криминалното минало на Бойко Борисов? Дали статията на Борислав Скочев, доказваща с конкретни документи, че комунистическия режим е поддържал своите концлагери от първия до последния ден от своето съществуване? Дали пък моя анализ за това как се става шеф на ПЕС, уличаващ Сергей Станишев в съпричастност към корупционна афера, струвала на държавата десетки милиони евро? Дали статиите на Даниела Горчева, разобличаващи измекярската същност на странната кампания срещу България, с която неколцина автори се мъчат да скалъпят обвинение срещу собствената си родина, че, видите ли, тя не била спасила своите евреи, те едва ли не случайно оцелели сами, но за сметка на това била предала тези от Македония и беломорска Тракия?

Възможните отговори са много, много са и причините да се посегне на “Свободата”. И слава богу, че е така, иначе този сайт не би имал основания да съществува.

Това посегателство обаче е и посегателство срещу свободата ни. Защото днес е хакнат “Свободата”, утре ще хакнат Иво Инджев, вдруги ден ще хакнат “Бивол”-а – и така, докато запушат всички процепи, през които протича свободното слово.

Не бива да допускаме това. Трябва да продължим – по-остро и по-ясно откогато и да било. Защото от това говорене днес наистина зависи много.