Денят Х

Днес е този ден. Днес България подписва за “Южен поток”. Вече е ясно, че ще го направим. Не е ясно само едно: защо.

За пореден път купуваме котка в чувал. И за пореден път трябва да се задоволим с елейните обяснения на управляващите, че всичко е ясно (само президентът не е разбрал, щото много пътувал в чужбина), че ще бъде спазен националният интерес, че за него като едни лъвове се борят и ще се борят до последния миг преговарящите, че ще спечелим много пари – само от едни заровени в българската земя тръби – и прочее, и тъй нататък.

Преди време Бойко Борисов се закани, че ако Путин е знаел за вероломния иск на руската страна от един милиард евро като неустойка за АЕЦ “Белене”, го чака много тежък разговор, когато дойде да подписва за газопровода.

Стана ясно, че Путин не само знае – но и че направлява тази наказателна акция спрямо България. Стана ясно и че въобще няма да благоволи да снизходи до София, където вместо неприятен разговор му се готвеше първата копка.

Заканата на големия български мачо обаче беше забравена. Днес никой и не споменава за каквото и да било отваряне на дума за исковете по втората атомна. Снишено се мълчи – и това мълчание се прикрива с приказки как сме щели да намалим цените на природния газ на водените преговори.

Само от един долар отбивка спестяваме три милиона долара годишно – каза министър Добрев с героични сенки под очите, получени от непрестанните преговори. Да, вероятно накрая ще ни подхвърлят някой и друг долар отстъпка – за да има с какво да се пъчат партньорите по смаления вариант на големия шлем. А след това ще ни го върнат тъпкано през арбитражния съд в Париж.

Или когато се окаже, че въпросният газопровод ще струва малко по-скъпо от предвиденото, поради което България ще трябва да чака малко по-дълго, докато се изплати нейния дял от финансирането. Примерно 25 – 30 години, колкото горе-долу е проектния срок на газопровода.

Или дори повече, тъй като и последния експерт знае, че предвиденото количество газ няма как да бъде покрито. Че тръбата реално може да работи само с част от свръхраздутата ефективност – защото никакви компресорни станции не биха могли да изтласкат такова количество газ по дъното на Черно море. И защото и да могат – скоро няма да има кой да го купува. Защото се разработват местни източници – и се строят терминали за течен газ, доставян откъде ли не – включително от САЩ – с който сметката излиза по-добре, отколкото с руските доставки – въпреки всички съпровождащи харчове.

Някой да си спомня каква е целта на този газопровод? Ами да – да бъде запазен газовия монопол на “Газпром” в Европа. Същата тази обединена Европа, към която и ние принадлежим. Да бъде прецакан “Набуко”. Да дадем възможност на Русия да се измъкне на косъм от третия енергиен пакет от закони, нормативи и изисквания, който ще бъде гласуван от ЕС през март следващата година – който би предполагал възможността тръбата регламентирано да се ползва и от други доставчици.

Тоест – за някакъв жалък процент отстъпки по краткосрочни газови договори ние сме готови да жертваме доверието на цивилизованата общност, към която принадлежим. И ще го пожертваме изцяло – в Брюксел и без това отдавна си скубят косите заради решението си да ни приемат в общността, като гледат балканските ни тарикатлъци и още по-балканския ни тепигьозлък.

На нас, разбира се не ни дреме за това доверие – което ясно личи по позорни казуси като този със съдия Марковска. Само че това доверие струва пари. Показателно е, че вече почнаха да ни режат по линия на разни помощи и фондове. И ще ни режат все повече и повече. Докато ни дойде акъла в главите, дето от намеци не разбират. Или докато ни изритат в Евразия – което е май по-вероятно.

Спомня ли си някой формалния повод да се строи този газопровод? Ах, да – да се заобиколи Украйна. Лошата Украйна, дето не си дава тръбите на “Газпром”, ами иска яко да се плаща за тях. А дали пък някой си спомня, че през Украйна минава днешния газопровод, който продължава и през България? И че за него получаваме транзитни такси – макар и същите да са жалки грошове? Какво ще стане с тези пари, когато изпълним заветните цели на руснаците? Ами вероятно ще изчезнат яко дим.

И така – нека се върнем на основния въпрос, който стои пред нас – днес, до 11.00 българско време. Какво печелим от този газопровод? Нищо – извън химеричната надежда, подхвърлена лукаво за масова консумация – да намалеят цените на парното... Няма да намалеят. Може евентуално да не ги покачват толкова много тази година – в знак на признателност за нашето търпение.

Днес е денят Х. Днес е денят, в който поради някакво стечение на обстоятелствата имаме силни козове в ръцете си. Българският подпис наистина е важен – много важен за Русия. От него зависи съдбата на “Южен поток”. Можем да разиграем играта си. Можем да надцакаме руснаците – за пръв път в цялата история на прехода. Това е игра на нерви – и на кураж.

Точно куражът обаче липсва. Руснаците знаят за тази липса много добре – и затова в толкова деликатен за тях момент си позволяват да играят ва банк – отказвайки всякакви отстъпки. Затова се държат имперски – понеже са свикнали, че при такова държане само примигваме и се снишаваме.

Ако не Бойко Борисов, а примерно Стефан Стамболов държеше българските карти в този момент, той би им казал: не. Тази, вашата, няма да стане. Вървете си и премислете добре – аз ще разговарям само при разумни и изгодни за страната ми предложения.

Няма го Стамболов, уви. Има го Бойко Борисов, който би могъл да играе играта като Стамболов. Има този исторически шанс. Само че не му стиска. Прекалено страхлив е за такава игра. Някъде по средата ще се откаже, ще спре наддаванията. И ще подпише договора – този пореден воденичен камък върху нашата шия.