Последна грижа

Има ли нещо общо между финализирането на „Южен поток” и скандалът при полагане на клетва от новите конституционни съдии. Или и тези събития просто съвпаднаха по време, тъй както още по-случайно „потокът” съвпадна с преговорите за цената на газа.

В първия случай скандал породи безпаметната упоритост на един от номинираните за съдии в стил „не човек, а желязо”. Скандалът пламна бързо и продължава да се разгаря.

За подписването на „Южен поток” мненията са разнопосочни - успех или провал и загуби за държавата и гражданите. Но факт е, че гръмко обявените 20 % намаление не са това, което са. В тях се оказа, че влизали 11-те % отстъпка от април т.г. И ако вземем бълховидното - не по скок, а по размер намаление на газа с 0,67 % след тази отстъпка, дали новите 9% намаление няма да докарат цена на газа общо с 1,5 % по-ниска.

Бяха ли фанфарите много шум за нищо

Точната цена на проекта отново не се споменава - била търговска тайна. Дори да ни щадят от истината - защото нали много мъдрост носела много печал, ние тази тайна ще я узнаваме тепърва през следващите десет години. Това най-вероятно ще стане в качеството ни на брашнени чували. А може би я крият, за да не стане ясно с колко се е минал „Газпром” - т.е. него да щадят.

Какви други „ползи” се откриват. В каузата „take or pay” - защото тя остава, задължителните обеми са намалени от 90 на 80 %. Самият руски президент бил охладил желанието на шефа на „Газпром” да прилага „нови формули” - заяви българският министър-председател.

И сега - още един повод да се почувстваме специални. Намалението за нас е одобрено заради бъдещото ни сътрудничество в газовата сфера. „Газпром” възнамерява да строи парогазови централи у нас. От това следва, че „диверсификацията” има сериозно намерение да се задълбочи.

По въпроса дали Господ е българин вече съществуват сериозни съмнения, но ако Остап Бендер беше наш сънародник, вероятно би попитал: „А не искате ли да ви дам ключа от квартирата, където държа парите си?”

За щастие ние сме тактични и такива въпроси не задаваме. Отключили сме квартирата, вратите й зеят широко, а ключа също сме дали. Какво означава, че цената на газа е „най-ниската възможна за страни, които не влагат милиарди евро в разработването на газови находища в Русия.” Не бихме и могли да вложим. Също - не трябвало да се сравняваме с Германия, чийто общ енергиен бизнес с „Газпром” бил от съвсем различно измерение. Г-н Милер твърди, че бъдещата ни цена от 2013 г. е най-ниската за страни от категорията на България.

Дали категорията ни не е пренебрежимо ниска

Известно е, но да напомним, че обвързването на „Южен поток” с цената на газа за България беше разчетено от ЕК като злоупотреба с монополно положение, на която пък ние с готовност се поддадохме. Сега такава връзка естествено се отрича.

Всичко това се случва, при положение че страната ни няма алтернативен източник за снабдяване освен Русия. В момента ближем сол, а реагираме сякаш дълбаем мед с лъжица. Тоягите предстоят, а и санкциите - след влизане в сила на Третия енергиен пакет се задават. От нищо няма да се лишим и всичко ще изпитаме - ще ближем сол и ще ядем бой, а след това ще си платим.

За усвояване на необявената перспектива „помогна” хуморът със спортен акцент. Оказва се, че г-н Милер обича българския футбол, а българският министър-председател знае, че руският му колега г-н Медведев харесва художествената ни гимнастика.

Дълбоко не ме интересува дали някой харесва футбола или художествена ни гимнастика. Това са лични предпочитания, от които не сме длъжни да се чувстваме поласкани. Нека това си остане търговска тайна, а не цената на проект, който цака „Набуко”, и който ще се осъществи през наша територия. Интересува ме именно неговата полза или вреда. Неотдавна от Kafene.net оприличиха „Южен поток” на тръбите на Топлофикация, които минават през жилищата ни. А както знаем, ползата от Топлофикация е доста болезнена.

Още нещо. Евентуалното спонсорство на футболен отбор не би могло да увеличи ползата от проекта за страната или да му придаде такава, ако поначало липсва, освен в очите на феновете на отбора. Не и в моите. Това, че откакто се помня - симпатизирам на този отбор, няма никакво значение.

Синьо гориво - син отбор

Върху фланелките на играчите вече има два или три спонсора. Ще се появи още един. А в мрежата вече започна междуфенска престрелка - сини срещу червени. Последните се чувстват засегнати, защото първоначално идеята беше „Газпром” да подкрепи техния клуб. Не липсват закани към министър-председателя и към управляващата партия, че повече няма да гласуват за тях. Сините се радват, че ще имат могъщ финансов покровител. Червените се чувстват предадени. И едните, и другите са настървени и се обиждат, а приличието или разумните аргументи, както и предназначението на „потока”, са им последна грижа.

Никой от тях обаче не си задава въпроса - има ли полза България от проекта, който вече е подписан. Още по-ясен е отговорът на един друг въпрос - с каква полза и авторитет се сдоби България след номинирането на един кандидат за конституционен съдия и след проявената от него изумителна упоритост да не се оттегли.

Отношението на европейските ни партньори и към двата случая вече се долавя. По всичко изглежда, че то ще се изявява все по-отчетливо и недвусмислено след хладнокръвното пренебрегване на техните норми и правила както в личен, така и в партньорски план. Остава безрадостният извод, че тези норми и правила за някои са наистина последна грижа.

Как се свързва името на Апостола на българската свобода с това на монополен гигант,

който държи да налага своите условия. И без това Васил Иванов Кунчев изглежда все по-несъвместим с футболните ни нрави и стандарти. А и само с тях ли.

Марката ЦСКА поне е откровен руски еквивалент. Прекръстете тогава отново синия отбор и го наречете „Динамо”. А Левски оставете на мира, за да не се обърне в гроба си, който така и не знаем къде е.