Новата „Страница”...

            Екипът на пловдивското списание „Страница” /Младен Влашки, Александър Секулов и Людмил Станев/ гостува неотдавна в Бургас, като те представиха експерименталния в някои отношения  брой „+Страница”. На културното събитие, включено в афиша на  бургаските Есенни литературни дни,12 , редакторът Влашки направи изложение за смисълът да се издава литературно списание и ефектът от това, върху литературните процеси, както и книгоиздаването в България. „Страница” е едно от малкото останали качествени литературни издания, които селектират авторите си, съобразно висок естетически критерий, независимо от това, че няма възвращаемост на вложените средства. Изданието се подпомага от община Пловдив. /Същото прави и община Бургас за сп. “Море”, която също кандидатства за Европейски месец на културатa;, неотдавна списанието ни бе посетено лично от вицепримиера Симеон Дянков, като му подарихме и екземпляр, който съдържа култови автори на българската литература и който, надяваме се, че е прочел… и дай боже на управляващите да им светне, че културата трябва да се подпомага…/.

            Този антологичен по характер специален  брой на списанието, съставен от избрани произведения от предходни книжки,  се раздава безплатно, предимно на учащи се /поради тая причина броят е напечатан с по дребен шрифт от стандартния/, като по този начин стремежът е младите читатели да бъдат приобщени към малобройната общност на ценителите на изящната словестност. Грижата за литературното образование на читателя, неговото „отглеждане” и култивиране, също трябва да присъства в концепцията на едно литературно издание, особено в наши дни. А и само по себе си литература без читател губи основанието си.

            Авторите, които са публикувани в специалното издание на „Страница”, представляват днешното лице на българската литература. Събрани заедно обаче, каквато е основната функция на едно литературно списание, се очертават тенденциите в развитието на съвременната българска поезия и проза. Критическите „страници” пък са запълнени с текстове, написани от компетентни и внимателни изследователи, част, от които университетски преподаватели.

            Между имената на авторите, селектирани в броя, можем да открием Валери Петров, Деян Енев, Георги Господинов, Кристин Димитрова, Бойко Ламбовски, Емил Андреев, Милен Русков, Алек Попов, Хр. Карастоянов, Георги Лозанов, Клео Протохристова и др. Както и автори, които не са между живите, Николай Кънчев, Вера Мутафчиева, Генчо Стоев, Иван Методиев, Добромир Тонев,  и др. Можем да прочетем и преводна проза и поезия от П. Куелю, авангардистът К.Швитерс и др. Публикуван е и разговор с проф. Светлозар Игов, под заглавие „Голямата критика се създава в досег с живия литературен процес...”.  А едно добро литературно списание предоставя именно това – досегът със създаващата се в момента литературна продукция, в известен смисъл то и създава и автора, целенасочено упорстващ в една поетика. Кое е това, което сплотява авторите около едно издание? И този въпрос не е подминат от съставителите на броя –в известен смисъл отговорът е намерен в статията на Павел Генадиев за сп.”Художник”. Оттук и възниква и резонния въпрос – може ли едно литературно издание да пророкува бъдещата ни литературна класика? Литературната история познава такива издания, излизали, въпреки всички трудности, и мотивирали българските писатели да творят, вдигайки високо летвата на естетическата самовзискателност. Нещо, което сп. Страница прави повече от десет години, един сравнително дълъг живот за литературно издание, с претенции да остави следа в българския литературен свят.