Скок от ръба на журналистиката

Този текст би бил леко сатиричен отговор на статията “Скок от ръба на блогосферата” на Дона Делов във в. Труд, ако не беше пълен с доста жалки истини.

Журналистването е интересно явление. Нещо като “Good night and good luck” (1), но наобратно – в единия случай усърдно защитаваш правото на независимост и свобода на медиите, а в другия усърдно бълваш удобни хвалебствия към властта в очакване на договори за реклама и покана за интервю с Големия. Изобщо, т.н. преход разви слугинството в медиите до стандарт неподвластен на съмнение или критика, но това е друга тема.

Има, разбира се, сериозни медии. Има и смешни. И полезни. Но в общи линии средностатистическият журналист е като излязал от Fox News – по цял ден пият безплатно кафе по пресконференции, клюкарстват с колегите и слухтят за пикантни безвкустни истории. “Пожълтяването” на медиите е в разцвета си. А класическият български таблоид, както знаем, си има строги канони. За да станеш пожълтял журналист, ти трябват няколко задължителни елемента:

1. Бойко, Бойко, Бойко

Добре е хладният непреклонен образ на първия в държавата да бъде раздвижен с “човешки” елементи – къде спи, с кой е ритал като малък, какви шеги пуска на министрите и какви проблеми има с кучетата си. Тези дълбоко критични и проницателни въпроси са задължителни за премиерските интервюта, а както знаем последните са задължителни за всяко себеуважаващо се медийно търговско предприятие. Впрочем, един приятел сега ме светна, че Борисов съвсем няма да е толкова тренди, ако загуби изборите. Също както когато дойде на власт – всички придворни медии ще обърнат лопатата. Няма значение кой е на трона – придворните и слугинското им отношение са едни и същи.

2. Кръв

Напълнете вестника си с кървави истории и снимки. Добавете полицейска небрежност, политическа интрига и престъпник с прякор неподходящ за който и да е благоприличен ефир, но да звучи добре – например Гъза. Посвещавайте цели шоута на снощните катастрофи. Изказвания като “докато семейството тъгува, ние ще питаме кой е отговорен за полицейския контрол в този квартал” са табу, вместо това пишете “семейството не пожела да застане пред камера и вероятно има какво да крие”. Или направо цитирайте дословно Цветанов и Станишев цяла вечер.

3. Снимки

Много е важно с какви кадри ще бъде сервирана новината. Поровете се за най-тъмните тайни на убития, изнасилената, отвлечения, избягалата или която и да е там нещастна душа, с която ще чешете ушите на зрителите тази вечер. Разнесете такава история сред съседи, близки, полиция, случайни леко подпийнали граждани на улицата в търсене на “хексклузивно” интервю. Близкият кадър на пръснат мозък на тротоара и бутането на микрофона в устата на плачеща майка са задължителни. Ако нямате факти подкрепящи по какъвто и да е начин репортажа ви, постарайте се да не си личи.

4. Подмазване

Трябва да е подмолно, иначе не върши работа. На кой е без значение, важното е още преди да е дошъл на власт да започнете да го обличате като крал с думи. Също така, трябва да сте критични към опонените му, за да киха достатъчно за реклама и да не изглеждате все едно клякате пред всеки срещнат. Защото вие ще клякате. Много ще клякате. Защо сте станали журналист иначе?

5. Анализът

Не е задължителен елемент, но е добре да го има. Би могъл да ви оправдае за бруталната жълтиния от т.3, както и да го сочите като пример за сериозна журналистика насам-натам при необходимост. Желателно е да се съчетава добре с безпочвената критика към който е било нужно по-рано, да не включва разследвания, да не сочи никой виновен с пръст, да не задава сериозни въпроси или да накарва хората да мислят. Все пак в института не сте учили това за анализа или поне не това сте запомнили.

6. Субсидиите

Най-важният елемент. С него ще осмисляте и оправдавате пред не толкова възторжената аудитория своето писане. Принципно няма особено значение какво сте публикували стига да е лесно, достъпно и бързо… за писане. Кой и как ще го чете няма значение, стига да няма елементарна обща култура. Публиката ви е гарантирана, защото сте отдавна в бизнеса – канят ви да пишете в няколко вестника и да коментирате по сутрешни предавания. Канят, защото сте безопасни като мнение при отразяване на важните медийни теми на деня. Такава отговорна журналистика носи субсидии и от двата фланга – и от властта, и от тези, които нямат връзки във властта. Вие сте просто тръбач на изказванията им и гордо носите тази отговорност на гърба си.

7. И накрая – експертите

Много е важно да имате експерти (не специалисти) в репортажите и предаванията си, които да кимат неуморно и да подкрепят тезата ви. Няма значение дали имат дълбоко разбиране от дадената тема или просто са споделили няколко статии във Facebook. Ако има кофти гости “за цвят” – активисти, еколози, блогъри, досадните истински знаещи или разпалени вярващи, ще пресичате каквото там дръкат – няма да ви развалят композицията я! Ако са блогъри може дори да си позволите жлъчни забележки с нервно преглътнати псувни – все пак кои са тези жалки генно увредени човечета, които твърдят, че са по-добри от вас във вашето царство.

Това са алфата и омегата на българската медийна среда. Каквото и да ви говорят хейтърите, не ги слушайте.

Затова аз също съм замислил един проект (точно така – проект!) покрай Коледа. Ще се казва “Дъ риъл джурналя, или животът е това, което се отразява в печата и ефира”. Проектът ще представлява поредица фотографии в няколко части.

Ден първи – последните мигове на нечия политическа кариера. Ще има лошо гледащи хора, кръв и насилие, витаещо във въздуха, малко като военна фотография, сещате се. Може да има макро кадри на сълза в очите на политика, за по-разтърсващо, както и по-общи на опарените от въпросната далавера за по-журналистически елемент.

Ден втори – Спонсорът ви (влиятелен човек с много контакти на важни места) разфасова някой на улицата. Облечен е в скъп костюм с небрежни 120 килограмови тежковъоражени аксесоари возещи се във втория джип. Скачате първо на поредната бруталност произтичаща от упадъка на нашето изстрадало общество докато не разбирате кой е м’латил горкото момче с колелото затова, че е песекъл на зелено. Тогава се фокусирате над наркоманското ми минало (ходил е на парти където май се е въртял джойнт). Отключвате богатия си журналистически опит, за да измъчвате близките с извратени снимки и теории, докато спонсорът (или негов приятел, бизнес партньор или просто който и да е съдия) бива гален с перце, за да покриете цялата кал докато отшумят нещата.

Ден трети – Бойко Борисов. Вие, стоите удобно в кресло в Неговия кабинет и си говорите за прословутата филия с мас. Журналистиката, която се извива, предава на всяка логика и себеуважение нереален вид. Противници и съратници, скандали и магистрали и прочее. Няма нужда да са ви казали да не задавате неудобни въпроси – вие знаете, че ще си имате проблеми с редактора, ако сте граховото зърно под завивките. Той какви интереси има – няма значение. Вашата задача е да се държите толкова слугински, че на премиера да му стане неудобно. Не от въпросите – от влажния ви поглед.

Ден четвърти – миловидно детенце (светло българче) подскача щастливо на обновена площадка финасирана от еди-коя си банка или компания. Бутате му микрофон голям колкото главата му, за да изтърси нещо срамежливо пред милия поглед на майка си и ведната се втурвате да разпитвате шефовете на фирмата. Изключително важно е внимателно да избягвате разхърлените остри железа останали след ремонта или неизчистените боклуци на 10 метра от площадката. Не забравяйте да питате благодетелите за новия им мол или клон. След интервюто непременно ги поканете в редакцията на кафе – току се навили да пуснат реклама. Попитайте и за пресконференции – там поне кафето ще е по-малко гадно от това в редакцията ви, а и може бюфет да има.

При успех същият проект може да се осъществи и за изборите – с агитации, непровокирани анализи за провалите на този или онзи политик, със скандални разкрития от подхвърлени флашки или фрази. Както виждате, концепцията ми е готова, заредил съм чантата с тефтери и касетки за диктофона (лаптопите са за нездравомислещите блогъри) и очаквам само да ме поканят на пресконференция. Очаквайте ме скоро.