Цената на газа падна, но заради монополите ефектът ще е минимален

Правителството на ГЕРБ успя да извоюва една от малкото си победи в сферата на енергетиката миналата седмица, след като успя да се пребори с Русия за сваляне с над 20 % на цената на природния газ. Като успех въпреки засега мъглявите условия беше отчетено и подписването на "Южен поток", а премиерът с гордост сподели, че отстраняването на посредниците в доставката на газ допълнително ще понижи цените за
потребителите.

Дали обаче цените ще паднат?

При равни други условия и нормална пазарна среда намаляването на доставната цена на природния газ би трябвало да е повод за радост за всички засегнати от досегашните ненормално високи равнища - индустрията най-вече (очевидно в химическата и добивната индустрия себестойността на продукцията би трябвало да падне) , но и обикновените потребители на природен газ, електроенергия и топлоенергия, които до момента на фона на най-ниските доходи в Европа плащаха доволно високи сметки. За съжаление обаче силно се съмнявам, че ще стане точно така, и основните причини поне според мен са две - на първо място държавните монополи в енергетиката, а на второ - непрозрачния начин на работа на регулатора ДКЕВР.

Изпълнителният директор на "Булгаргаз" вече официално обяви, че потребителите не могат да чакат спад в цената по-голям от 5-7 %, тъй като по-ниските цени първо трябва да компенсират натрупаната загуба на дружеството в последните 2-3 години. Че такава загуба има и че тя трябва да се компенсира е безспорно, друг е въпросът защо беше изкуствено задържана цената толкова време.

По-важният въпрос ми се струва обаче друг - оставането на пазара на "Булгаргаз" като единствен вносител, т.е. монополист ще доведе ли до падане на цените?

Не ми се вярва, всеки монополист, пък бил той и държавен, естествено се стреми към увеличение и запазване на пазарния дял и печалбите. Този процес може да се регулира от държавата, която би трябвало да създаде условия за конкуренция, но изглежда, че нашата държава иска точно обратното - конкуренция да няма, а лично под диктовката на премиера и правилната политическа сила цените да са ниски. Едва ли точно така ще стане, това в никакъв случай не е пазарна икономика.

Какво да очакваме от топлофикациите и производителите на електроенергия?

В голяма степен ще се получи като при "Булгаргаз" - цените на произведената електро и полоенергия ще паднат, но пренебрежимо малко за потребителите. Вероятно дружествата първо ще се опитат да си пооправят натрупаните заради досегашните високи цени загуби, а чак след това ще мислят за сваляне на цената на произведения продукт.

Не ми се ще изобщо да подхващам темата с "Топлофикация - София", която правителството и номиналният й принципал - Софийска община, упорито отказват да продадат и чиито финансови показатели въпреки монополното й положение са отчайващи, но както и да е.

А как ще реагира ДКЕВР?

Много вероятно ще се съгласи "Булгаргаз" да свали цената само с 5-7 %, и парното да падне само с 3-5 % (което ще е пък по-скъпо спрямо цената преди година, когато газът е бил с 20 % по-скъп, но кой в България да
ти помни толкова дълго), а за тока съм готов да се обзаложа, че никакво намаление няма да има и вероятно отново виновни ще бъдат производителите на електроенергия от възобновяеми източници и тройната коалиция.

Защо все така става?

Грозната действителност е, че енергетиката продължава да бъде крайно нереформирана въпреки присъствието на чужди играчи в нея и въпреки заканите на ГЕРБ за приватизация, прозрачност и т.н. и т.н.

Някои не сме забравили за предизборните и следизборни обещания или да се разформирова БЕХ, или да се продаде част от БЕХ на фондовата борса с цел както да се вкара свеж ресурс в Сребърния фонд, както и да се осветли дейността на холдинга. Нищо такова не стана, единственото, което стана, е силовото намаление на цените на електроенергия от възобновяеми  източници, срещу които има множество жалби.

Ситуацията удивително напомня за тази в здравеопазването, където всички от управляващите - от депутатите през министъра та чак до премиера, се заканват шумно и публично на монополно високите цени на лекарствата и лекарските услуги, но даже не им хрумва, че свободната конкуренция на пазара е тази, която сваля цените. Като резултат, въпреки обясненията и лупингите, Националната здравно осигурителна каса
си остава единствен играч, бюджетът й всяка година неотклонно се увеличава, а както казах по-горе единственият играч няма елементарен стимул да сваля цените, напротив, положението му го тласка тъкмо към обратното.

Ако трябва да обобщя - свалянето на цените на природния газ в преговорите с "Газпром" е чудесно постижение и правителството заслужава похвала, но без свободна конкуренция както при доставките на газ, така и на топло и електроенергия цялата пара ще остане в свирката и позитивен ефект за индустрията и гражданите всъщност няма да има.

Тоест, излишно е да се надуват поредните фанфари и радостта е твърде преждевременна. Просто ГЕРБ въпреки заявките за дясна партия дълбоко не разбира, или пък ако разбира, не иска да прилага принципите на конкуренцията и свободната пазарна икономика.

*Бисер Боев се определя като дясно ориентиран икономист. Той е собственик на "Месо, деликатеси и вино" и бивш изпълнителен директор на "Икономедиа".