Второто действие на резила

Както по всичко изглежда, феноменът Румяна Желева има лошото свойство да се клонира. След двукратното фиаско, което тази дама претърпя на европейска сцена, на бял свят се появи поредното об-ГЕРБ-вано недоразумение – злополучната кандидатура на Венета Марковска за конституционен съдия.

И съвсем не е нужно да се питаме откъде идват всички тези злощастни проявления на Бойко Борисовия кадровия гений – към които принадлежаха също и Анна-Мария Борисова, и Калина Илиева, и Калина Пенчева, и други разни калинки и разнообразни тьотки. Идват от простотията българска – и така ще става винаги, докато простаци ни управляват.

Бих добавил още нещо: не са най-виновни тьотките и калинките, оплетени в собствените си неспособности, амбиции и лъжи. Далеч по-виновни са онези, дето ги пробутват на политическата сцена: те са големия резил на България, а в казуса с Марковска – най-големият такъв, откакто попаднахме (по недоразумение) сред цивилизованите страни.

Резилът обаче продължава, завесата е вдигната, второто действие от скеча е започнало. Жестовете на Бойко Борисов го доказват. Той, клетият, явно е решил да осребри резила, на който партията му се натъкна, подкрепяйки лъжите на все по-заплитащата се в тяхната мрежа Марковска – при това – сякаш напук на ясното и абсолютно безпрецедентно предупреждение, проводено от Брюксел. Решил е да си измие ръцете и да използва за пешкир старата синя партия – което само по себе си също си е резил.

Резил е за него – защото и с просто око е видно, че с калесването на Петър Стоянов за конституционен съдия се прави опит автентичната десница да бъде раздробена до степен, при която никакви опити за реставрирането й няма да бъдат възможни. Така – доубивайки сините – ГЕРБ ще си присвои монопола над дясното политическо пространство, с което подмяната на българския политически модел ще придобие завършен характер.

Резил е и защото съвсем очевидно на СДС се възлага двойна функция: да изчисти срама от Марковска и в бъдеще – след изборите – да послужи като политическа патерица на ГЕРБ (което впрочем е възможно само след спешно електорално кръвопреливане). И е резил, защото политическото моделиране на проституиращи партии е занаят, упражняван досега най-вече от БСП – и научен от сродни процеси веднага след 9-ти септември 1944 г.

Резил е и заради щедрите жестове за незаинтересованост, които се проявяват. Тяхното послание гласи: виждате ли, не искаме да овладеем съдебната система, не ламтим за още постове там. Можем да изберем нов човек, но ето на – предоставяме избора на най-старата дясна партия в България.

И е резил, защото тези жестове са мними. Ако някой все още се съмнява, че повече от странния избор на Емил Кабаиванов за председател на СДС е насочен към разбиване на Синята коалиция в интерес на ГЕРБ – и в интерес на участващите в този избор, които се надяват да се присламчат към властта – сега едва ли би хранил някакви съмнения. (Това всъщност е и единствения плюс на многото резили.) Тъй че големият резил е не само за Бойко Борисов. Големият резил е и за СДС – при все че подвизаващите се на Раковски 134 май нямат вече нищо общо с тези три букви.

Лично за мен е странно искането на Петър Стоянов – да му се даде възможност да мисли три дни. Надявам се да е учтиво въведение към категоричен отказ. И дано да мисли добре – тъй като влизането в тази роля значително ще накърни и неговия политически престиж, и неговия морален образ.

БГНЕС