За хората и гумите

Имаше ли възможност Петър Стоянов да стане конституционен съдия, без да направи компромис с достойнството си и без да се впише в подмолно-хитричкия план на ГЕРБ и ръководителя му да замажат поредния си гаф с неподходящ и скандален избор?

Във всеки случай не и по начина, който ни предлагат сега – чрез доволно безликия председател на СДС и корабокрушенската му амбиция да стъпи на палубата на чужд кораб дори като юнга. Но само и само да стъпи. Защото корабът СДС не се вижда никакъв. Или е на дъното, или е на сух док -  без изгледи да заплава отново. Не и с това ръководство и с този председател. Не за това беше създаден СДС – да се окаже в ролята на димкохвъргач и изпълнител на чужди воли.

Този начин отпада. Не, че Петър Стоянов нямаше да бъде достоен конституционен съдия, какъвто беше като държавен глава – за разлика от някои други.

Съществуваше начин това да стане, но и той вече не е възможен. Ако сегашният президент бе избрал своя колега Стоянов, вместо Борис Велчев. Г-н Плевнелиев даде основания да се смята, че в политически и личен план е със съвсем различна визия от своя предшественик.

Номинирането на доскорошния главен прокурор, чието пребиваване в Съдебната палата не притесни сериозно нито организираната престъпност, нито корупцията по високите етажи на властта, създава неуютно впечатление. И то е – че поне от тази гледна точка „Дондуков” 2 не е сменял своя стопанин. А ако все пак го е сменил – съображенията за тази номинация не са били чисто лични.

Г-н Петър Стоянов е ярка индивидуалност и владее словото. Той би могъл да оправдае всеки свой избор. Изкушението за всеки юрист е голямо, но поднесено именно по този начин, е обидно. А повод да не се обижда, има само една резервна гума, която слагат на мястото на изгърмелия титуляр.