Петя Владимирова, в. ДневникПоправяне на един гаф с друг.
Това е най-краткото (и най-меко) определение на отправената от премиера Борисов покана към председателя на СДС Емил Кабаиванов синята партия да излъчи кандидат за член на Конституционния съд. Освен поканата премиерът дава и гаранцията, че каквато и кандидатура да издигнат, парламентарната група на ГЕРБ ще я подкрепи. Вместо откриване на процедура за нов избор, обсъждане, издигане и изслушване на кандидатури от парламентарните групи - отново дсговорка.
Обяснявам си непринуденото, спокойно анонсиране на уговорката (заедно с гаранцията!) от самия премиер с наивна негова увереност, че така ще бъдат минимизирани щетите, нанесени на управлението пред Европейската комисия и вътре в страната от неотшумелия скандал с провалената кандидатура на Венета Марковска. Но нали тя беше издигната от тъй наречените независими депутати. А сега самият той, премиерът и лидер на управляващата партия, измива срама, прокарвайки чрез най-старата демократична партия СДС не какъв да е кандидат, а безспорен - президента (1997 - 2001) Петър Стоянов!
Напомня ли ви на провала с кандидатурата на Румяна Желева за еврокомисар, последван от аплодисментите след като безспорната Кристалина Георгиева прие поканата...
Вместо аплодисменти, нов срам
Смайващо е - до степен да не вярваме на ушите си, че двама политици не могат да преценят значението - и не само на действията си, но и на думите си. Първо, един премиер в парламентарна държава без стеснение обявява как ще гласуват депутатите, пък били те и от неговата парламентарна партия! Второ, един партиен лидер (Емил Кабаиванов), чието име симпатизантите на СДС доскоро не можеха да запомнят, се споразумява за издигане на кандидат, докато партията му няма и хабер, а пък сините депутати са в перманентно състояние на публично известна съпротива спрямо неговото лидерство!
Дооворката "Стоянов" затвърждава пораженията (и същевременно сваля последните съмнения) в няколко посоки. Най-напред показва, че задкулисието е неизтребимо и политическите нрави на прехода не само не се променят, но под управлението на ГЕРБ добиват завършения си вид, прегазвайки всякакви писани правила и процедури. (Впечатлението се затвърждава още по-силно ако включим в сметката и начина, по който се тръгна към избора на следващия главен прокурор!) По същата схема, по която беше издигната Венета Марковска - чрез подставени лица, издигат и Петър Стоянов! В ролята на независимия Дарин Матов (от сюжета Марковска) на сцената излиза синият партиен лидер Емил Кабаиванов (в сюжета Стоянов)...
Оттук нататък смях през сълзи
Петър Стоянов си даде три дни за мислене. През това време се потвърждава предположението, че сините депутати няма да подкрепят кандидатурата му - ако не всички, поне някои, и не заради Стоянов, а поради несъгласието им с методите на "Раковски" 134. Така президентът Стоянов би влязъл в трагикомичната ситуация да бъде гласуван за конституционен съдия от ГЕРБ, но не и от собствената си партия!
Впрочем ако има въобще фактор, който (на този етап) би отказал Петър Стоянов, той е точно този: няма по-голямо унижение кандидатурата да е предмет на споразумение през главата на партията, към която по собствените му твърдения номинираният принадлежи. А изявлението на Кабаиванов, че Стоянов е толкова безспорен, че е направо "новият председател на КС", може да се мери само с гаранцията на премиера Борисов за подкрепата му от парламентарното мнозинство...
(Казах "на този етап", умувайки над евентуалното решение на Стоянов. Защото "на друг етап" - например началния, ако президентът Стоянов е имал принципно становище за безпрецедентната конституционна криза и ако си е задавал въпроса защо СДС не го издигна още в началото за член на КС, а го поставя сега в ситуация да спасява властта от конституционния хаос, който тя натвори чрез скандала "Марковска", та ако Стоянов си е задавал тези въпроси, изобщо не би трябвало да приеме номиниране чрез договорки. Би трябвало той да е наясно, че така легитимира задкулисието, от което държавата ни не може да се отърве вече 23 години.
От друга страна, с условието три дни за размисъл Стоянов жертва ореола си на безспорност, но пък катализира изясняването на отблъскващия партийно-политически пазар, който евентуално ще отхвърли. А може би тези три дни са просто възпитаният отказ на политика и юриста Стоянов...)
Каква е цената
която лидерът на СДС си е позволил да "спазари" за Петър Стоянов, можем - както се казва - само да гадаем, но гадаенето се улеснява от електоралното състояние на СДС. ГЕРБ си търси съюзник за след изборите. А ако някои се чудят как говорим "за след изборите", като не се знае дали СДС ще се класира "на изборите", да им напомним, че у ГЕРБ като управляваща партия - по вездесъщата схема на 23 -годишния преход към демокрация - е "и ножа и хляба" по време на самите избори. Ако на СДС бъде помогнато по някакъв начин да се добере до парламента, защо да не се отплати със съюзничество към благодетеля.
Сметки по време на криза
Всичко това се случва без да е разрешена конституционната криза - премиер и партиен лидер "се разбират" за кандидат за КС преди да е ясно ще се отменя ли изборът на Марковска от парламента. И ако няма да се отменя, как ще се прави нов избор... Ама пък кога ли сме спазвали правила и процедури, та да се косим за дреболии...
И най-важното - което в крайна сметка обяснява и конституционната криза, и политическото тържище: Никой не носи отговорност за нищо в държавата днес - нито институционална, нито лична и морална! Най-красноречивият пример даде председателката на правната комисия Искра Фидосова - щом като тя, която не допусна разглеждането на сигналите срещу Марковска преди избора й, попита риторично журналистите "Ама кажете ми, каква е моята вина"; и щом няма фактор, който да спре наглата самозабрава на властта, значи разпадът е набрал ускорение към необратимост.
Опитът да се вкара президента Стоянов в Конституционния съд е и опит да се създаде друго впечатление. В този смисъл действията и думите на властта са мислени ходове, но просто са прекалено елементарни. Тоест те са грешки в кавички - анализът понякога коригира заглавието...