Свободата днес и тук 25 Юли 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Когато фалшифатът струва по-скъпо от оригинала

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Пламен Даракчиев, http://www.plamski.net/

Държа да отбележа, че тази вечер на Томатина-та въобще не съм се взел на сериозно. (Това последното е нарушение на правилата в българския език, но ще ми простите езиковия екстремизъм, тъй като съм все още под влияние на уличния. )
Причината да не приемам себе си сериозно не е това, че бях с домат в ръката. По скоро е другото – че през годините би трябвало да съм наясно с някои неща.
Едно от тях е, че протести с искания за радикални промени в обществото подлежат на бърза маргинализация. Справка: 14 януари 2009-та, когато студентите издигнаха като основен лозунг искането за смяна на системата. Но, разбира се не уточниха с каква.
Обяснението е много просто. Ще го разберете веднага, ако по някаква случайност се изправите пред едно лошо копие на Джокондата. В случай, че не сте изкушен от занаята, но пък сте образован човек, лесно ще забележите, че става дума за несръчно копие. Но ще ви бъде трудно да го обясните в конкретен план. Защото ще трябва да използвате понятия като светлина, перспектива, композиция. И да посочите дисбалансите между тях.
Точно така стоят нещата и в обществото ни. Виждаш ясно подмяната на принципи и ценности, но това не е достатъчно. Трябва да продължиш по-нататък, вече с езика на политическата наука. Защото не е сигурно, че само с неспециализирания си граждански ум, можеш да назовеш точно детайлите и разликите с оригинала. Дори и да видиш най-фундаменталния дефект – дисбаланса между властите, пак ще ти бъде трудно. Защото ще трябва да продължиш към последствията -- ефектите, отраженията в други сектори на обществото и въобще всичко, което отличава копието от оригинала.
В зората на демокрацията, никой не си е морил мозъка с тази трудна картина. С това колко власт ще отиде в управлението и колко ще остане у суверена. С това как трябва да изглеждат институциите. Примерно какъв трябва да е парламента – еднокамарен или пък двукамарен, така че да бъдат представени и регионалните интереси на избирателите. Никой не си е блъскал главата, за да решава въпроса – слаб или силен президент. И още ред такива неща. Такъв дебат в обществото ни е имало. Просто едни хора, в една далечно време, ни спестиха всички тези въпроси. И съответно получихме новите институции в в колет. С червена панделка отгоре. 
Затова сега е трудно. Трудно е очертаеш в детайли подмяната. Още по-трудно е, ако решиш да я поправиш. Примерно да взаимстваш цветове и нюанси от оригинала и да ги пренесеш в тукашното копие. Защото ще стане мацаница. 
Ето защо, журналистите винаги ще питат протестиращите срещу системата: а вие какво искате? А вие, примерно човек в графата информиран вот, на свой ред ще отговаряте: искам, както в другите европейски страни, изборния кодекс да се гласува с две трети от гласовете на депутатите. Един вид, ще настоявате все пак най-важния закон за политическата система да не остава в ръцете на управляващото мнозинство. А всички партии заедно да помислят как да предовратят поредното масово пазаруване на гласове. Ше ви отговарят веднага: ама то това ли било проблема? Хората изнемогват, пенсионерите гладуват, а Вие за избирателния закон сте се хванали. После ще настояват да кажете друго. И вие ще кажете: така и така, искам трите власти да са самостоятелни, да нямат началник и да не ги бастисват периодично партиите, които имат мнозинство в парламента? Ама това ли било, ще ви отговорят, нима не е по-важно , това, което искат от Брюксел – да се преборим с корупцията ? Ще продължат да ви питат, а вие пак вашето си: искам малко и умно правителство в София и силни самоуправляващи се региони и общини. А, така ли, ще ви отговорят, а изостаналата и обезлюдена периферия на страната, кой ще инвестира там, кой ще строи пътища, откъде ще намерят пари да се издържат там регионите и общините? 
Най-накрая, сигурен съм, ще разберете, че е валидно едно единствено искане. Доста употребяваното от партиите, особено преди избори, но пък неувяхващо през годините: „Да върнем държавата на гражданите. И, разбира се, ще кажете него, обобщаващото : „Искам си държавата!”.
Това е то днес площадът. Малък, крехък, разнолик, нестроен, изоставен, идеалистки, хейтърски, но способен да идентифицира фалшификатът, който му се поднася за съзерцаване и за живот. Има само една подробност: фалшификатът е много по-скъп от оригинала и затова е грижливо пазен. В него са вложени пари и измама. И макар да не може да бъде продаден, той трябва да стои на витрината и да привлича инвестиции в дюкяна, собственост на една микроскопична част от обществото, която наричаме олигархия. 
Ето, заради всичките тези особености и сложнотии, аз мисля, че Томатина-та трябва да продължи, но някак по-весело. Весело, предизвикателно , неочаквано и със замах. Със замах на същински хилядолик Салвадор Дали, който удря едни мустаци на копието на Джокондата. 
Така че всичко да съвсем ясно. 
-----------
Салвадор Дали. Автопортрет като Мона Лиза


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional