Свободата днес и тук 25 Юли 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

По-добре никога, отколкото късно

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Любослава Русева, http://www.reduta.bg/

В мрачен ноемврийски следобед вали, но под студения дъжд стои мъж с руса перука и лопата в ръка, който се кани да сади фиданки...

Така започва една смешна случка, разказана от популярния британски журналист Джеръми Паксман в книгата му „Политическото животно”:

Дъждът плющи по хълма и превръща перуката в сюрреалистичен шлем от захарен памук, полепнал по черепа му. Човекът, наметнат с одеяло, изтръсква малко пръст от лопатата и пита друг, застанал наблизо, дали е готов. После се ухилва. Проблясва светкавицата на фотоапарат. Човекът с перуката оставя лопатата и взема в ръка дъбова фиданка. Пак се усмихва. Блясък на светкавица. Междувременно, с жълтата коса, червендалестото си лице и подгизналия светлосин пуловер, човекът заприличва на самолетна снимка на остров в средата на карибска лагуна.”

Човешката природа е подобна навсякъде, така че все някога, все някъде и все някой ще си сложи руса перука или черна тужурка, за да се сдобие с все някаква власт. Ето защо любопитният Джеръми се вълнува кой е онзи тайнствен импулс, който би тласнал един разумен човек да се напъха под „сюрреалистичен шлем” с риска да се превърне в посмешище. Разказвайки забавни и не чак толкова забавни истории, Паксман ни води към прастария извод, че властта „разболява”. И дори я сравнява с herpes simplex virus, от който веднъж заразените страдат цял живот. „Власт simplex virus”, казва той, също може да дремуца продължително. Може чат-пат да се обади с едва забележимо херпесче на устната, но може да избие и в огромен мехур, който никакви фон дьо тени и пудри не са в състояние да прикрият. Най-лошото обаче е, че и този вирус не се поддава на лечение, а просто заспива и кротува до следващото си пробуждане...

Ако не друго, тия дни бившият президент Петър Стоянов успя да предостави обилен доказателствен материал, подкрепящ теорията на британския ни колега:

След като дълго отсъстваше от общественото полезрение (публиката отдавна е в неведение относно оценката му за настоящото управление), г-н Стоянов се появи в централата на СДС в качеството си на номиниран за конституционен съдия. Новият лидер на синята партия Емил Кабаиванов го нарече човек с „безспорен авторитет и морал”, „най-достойният член на СДС” и прочие, и прочие, а самият Стоянов беше лаконичен, поиска срок за размисъл от три дни и припряно напусна залата.

Дотук всичко щеше да е наред, както би казал падащият от 16-ия етаж, прелитайки покрай осмия, стига от появата на някогашния президент да не произтекоха няколко абсурда.

Абсурд № 1: Стоянов прие предложената роля на резервен играч, при това в особено долнопробно развил се скандал. Номинирането му на мястото на злополучната Венета Марковска, дошло след покана от премиера Борисов към „най-старата дясна партия” да излъчи какъвто и да е кандидат, логично трябваше да засегне достойнството на заемалия високата длъжност държавен глава.

Абсурд № 2: Сам по себе си фактът, че Стоянов се появи в централата на СДС, означаваше съгласие не само с гаранцията на премиера, че парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи кандидата Х, а съгласие с бламиращите нормалната демократична процедура договорки. Така бившият президент влезе в поредната неприемлива схема за излъчване на конституционен съдия - без откриване на нов избор (към тогавашна дата), без обсъждане и без изслушване на кандидатури от парламентарните групи.

Абсурд № 3: Докато траеше размисълът дали да се впусне в „състезанието”, по същество Стоянов вече го загуби. Номинацията му бе посрещната с открита враждебност както от хората около Иван Костов, така и от сините депутати. Обществената реакция също не беше от най-положителните, а някои коментари и карикатури в пресата и социалните мрежи бяха толкова подигравателни, че вероятно щяха да разтърсят такъв образец за инатливост и склонност към самоунижение като самата Венета Марковска...

Очевидно живеейки с мисълта, че в представите ни „Той е!” (така гласеше предизборният му слоган от 1996 г.) битува като легенда, „безспорният авторитет и морал” и „най-достойният член на СДС” би следвало да е разбрал, че реалността се разминава сериозно с неговите очаквания. Докато е обикалял света, зает с различни международни проекти, Петър Стоянов е пропуснал да забележи, че в ежедневните си опити за оцеляване неговите сънародници търсят конкретни решения и живи хоризонти, или пък въобще не му е хрумнало да си даде сметка колко са уморени от рециклирането на едни и същи схеми и лица.

Оттам опитът за завръщането му на тукашния политически терен стъпи главно върху клишетата, избълвани от Емил Кабаиванов, и на спомени отпреди 15 години. Без да „подгрее” появата си поне със спорадични подхвърляния на що-годе интересни идеи, бившият президент се спусна като Бога с машината и зае позата на спасител от неловката ситуация около Конституционния съд. По-важното - без да си направи труда да ни убеди, че е подходящ за ролята, която му се предлага, потъна мълчаливо в гримьорната си, докато редовите зрители останахме в салона да гадаем кога ще се вдигне завесата, ще излезе ли пак главният герой на сцената или тайнственият драматург ще ни изненада с поредния сюжетен обрат.

Впрочем онова, което отблъсна и най-искрените симпатии към политическото реанимиране на бившия президент, беше тъкмо презумпцията, че ние – гражданите/ гласоподавателите/ данъкоплатците, сме единствено публика. Нещо повече: този път демиурзите на чудотворните сътворения, изцеления, прераждания и превъплъщения в политиката, сбъркаха в убеждението си, че сме чак толкова безкритични и късопаметни.

Може би внезапната поява на Петър Стоянов нямаше да ни подразни, ако не беше претенцията за „безспорния авторитет и морал” и „най-достойния член на СДС”. Колкото и да сме свикнали да приемаме подобни етикети за чиста монета, в нас, оказа се, все пак е запазено чувството за справедливост (а вероятно и за самосъхранение), та затова си припомнихме:

- тълкувателното решение на КС за президентските избори през 2001 г., което елиминира Симеон Сакскобургготски като конкурент на тогавашния държавен глава. То беше написано от лично назначения от Петър Стоянов съдия в Конституционния съд при пет „особени мнения".

- факта, че в самото навечерие на парламентарните избори през същата 2001 година Стоянов обяви кандидатурата си за втори президентски мандат като... независима.

- обстоятелството, че веднага след изборите, които СДС загуби, президентът сравни синята идея с "разбитите авари", които следвало да помагат на хан Крум...

До последно, както издава „чичко Гугъл” (по бившата здравна министърка, която настоящият премиер срещна на един разклон), Стоянов очакваше подкрепата на НДСВ. И тя дойде, само че по много унизителен начин: по потайна доба на „Дондуков” 2 президентът очакваше Симеон да се появи като влъхва, за да му даде благословията си. Точно преди втория тур Петър Стоянов дори се отказа от собствената си самоличност, излизайки с плакат не със своя образ и със своето обръщение, а с образа и прословутото обръщение на Симеон Сакскобургготски от 6 април 2001 г.  На самите избори обаче царят-премиер му се подигра, като изобщо не отиде да гласува, оправдавайки се с разстоянието между двореца „Врана” и село Баня, Карловско, където се водел по адресна регистрация.

Продължението е още по-жалко и затова ще подкарам накратко: на 1 октомври 2005 г. Стоянов бе избран за лидер на СДС, което се изтълкува като реванш срещу бившия син премиер, сформирал собствена партия година и половина по-рано. Като такъв (а и като депутат) не направи и не предложи нищо значимо, а след поражението на СДС на изборите за Европейски парламент подаде оставка. Междувременно обаче Европейската народна партия заплаши Съюза на демократичните сили с изключване заради подписа на неговия председател под споразумение за създаване на евроскептичното и консервативно Движение за европейски реформи, чиято основна и първостепенна цел беше... „противопоставяне на европейската конституция”!

Уви, няма лечение срещу „власт simplex virus”, въздиша и Джеръми Паксман. Но все пак посочва някакъв изход:

Ако боледуващият е склонен да се погледне в огледалото, има шанс да се спаси. По-добре обаче да не го прави никога, отколкото късно.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional