«ЧЕТЫРНАДЦАТЬ МИНУТ ДО СТАРТА»

Една руска песничка, читателю, ме води  към ония времена, когато руския език беше задължителен и учителите  се опитваха да ни го натикат в главата на всяка цена. Дошло е време сега аз да  им го тикам обратно.

 Заправлены в планшеты

Космические карты,

И штурман уточняет

В последний раз маршрут.

Давайте-ка ребята,

Закурим перед стартом:

У нас еще в запасе

Четырнадцать минут.

Припев:

          Я верю, друзья,

          Караваны ракет

          Помчат нас вперед –

          От звезды до звезды

          На пыльных тропинках

          Далеких планет

          Останутся наши следы.

Когда-нибудь с годами

Припомним мы с друзьями

Как по дорогам звездным

Вели мы первый путь.

Как первыми сумели

Достичь заветной цели

И на родную землю

Со стороны взглянуть.

 Защо така – викам си – не можаха да ми натикат тая руска романтика, а вместо това ми смърдеше на руска пошлящина и на тяхната пресилена сантименталност, с която се гушат един в друг като овце, а на всичко отгоре се мъчат да я натрапят и на други? И тогава, и сега тия глупости ми приличат на репертоар от детската градина.

От интервюто на  редовия руски мужик  Николай Терин, прекарал военната си служба в съветския ракетен център Байконур, публикувано във вестник «Селска новина» от 4 ноември 2012 и озаглавено «Давайте, ребята, закурим перед стартом...» разбираме, че нещата съвсем не са безобидни и нещастниците, които са били охраната на центъра, са били подложени на такъв стрес и такава тотална тайна, че мнозина не са издържали нарочно изпитите, на които са ги подлагали, за да ги махнат от там.

«Каква ти песничка – казва Николай Терин – ние всички я мразехме». Вместо нея, казва той, войниците от охраната са имали нещо като свой фолклор от песнички, като например тая за взрива на  ракета Р-16, в който загиват маршала на ракетните войски и артилерията Митрофан Неделин, заедно с още сто и двадесет души от редовия и офицерски състав и необявен списък на най-висши научни специалисти. Това е най-голямото нещастие в историята на съветското ракетостроене. Близките до взрива загиват моментално, останалите са догонени от пламъците и отровните газове до оградата с бодлива тел, която не са могли да  прескочат. Разпознават опечения като кебапче маршал по медала му на герой на Съветския съюз, останал незасегнат от пламъците. «Какви ти цигари – продължава Терин – когато ние работехме с чист кислород, керосин, хелий и какви ли не силно избухливи и отровни вещества!»

Информацията за случая е засекретена моментално в специално досие и престоява в неизвестност до 1989. И за да бъде пълна картинката, ще ви приложа и пародия на песента, известна в Русия под заглавие «Пройдет много лет»:

 Заправлены ракеты, конечно, не водою,

И кнобку пусковую пора уже нажать.

Давайте, друг, в сторонку мы отойдем с тобою.

Ох, только,б  улетела! Не дай нам бог сливат!

Припев:

Я знаю, друзья, что пройдет много лет –

И мир позабудет про наши труды.

Но в виде обломков различных ракет

Останутся наши следы.

Пусть утром с перепоя не слушаются ноги.

Ракета улетела! Налей еще стакан!

Мы кончили работу, и нам пора в дорогу.

Пускай теперь охрипнет товарищ Левитан. (Левитан е певецът на «Четърнадцать минут...»)

Припев:

Гостиницы с клопами и пыльные дороги –

Все ето вам, дружище, пришлося повидать.

Пускай газеты пишут, что мы живем как боги.

Давай помнем газету и сходим погулять.

 Огради, проверки и маниакална тайнственост са неразделна част от съветския ракетен елит. Достъпът на каквато и да е публика или информация за ракетни опити е невъзможен, камо ли фотоапарати и камери. Телевизионни предавания на живо на излитане или кацане на космически летателни апарати са изключени. Открити дискусии или директни предавания, като например несполучливи изстрелвания на ракети, интервюта с космонавти или технически проблеми в Русия са неизвестни.

Положението обаче коренно се променя след въвеждането на разузнавателни спътници, чиято технология вече е усъвършенствана до там, че днес от космическа орбита може да се прочете номера на движеща се кола. По тоя начин катастрофите в съветската и руска програми стават известни на всички и се засекретяват само за вътрешна употреба, тоест само местното население да не знае. Верни на своя комплекс за малоценност, руснаците и днес не могат да преглътнат техническия си примитивизъм и нещастните случаи, произтичащи от него, с което компрометират редовно и своето космическо сътрудничество със Запада. За това свидетелства статията на агенция Франс Прес под заглавие «Каталог на неотдавнашните руски космически катастрофи». Ето и самата статия.

«25 август, 2011. Разбиването на ракетата «Прогрес», която трябваше да снабди с припаси международната космическа станция, беше само едно от ракетните нещастия в руската космическа програма. Тези случаи са особено неприятни в годината, когато се празнува 50-годишнината от първия полет на Гагарин. Следва хронологията на руските космически несполуки за последните няколко месеца.                                       

- 5 декември, 2010. Три спътника, изключително важни за руската навигационна система ГЛОНАС (руския вариант на американската GPS), се разбиват в Тихия океан  след изстрелването им с ракета Протон-М. Загубите се изчисляват на 4 милиарда рубли, или около 138 милиона долара. Според проведеното разследване е била допусната грешка в програмирането, която е допуснала грешно количество гориво в ракетата. Заместник министър-председателят Сергей Иванов по-късно заявява, че «е допусната глупава грешка със сериозни последствия»;

- 1 февруари, 2011. Изключително важният  военен спътник GEO-IK-2, който е трябвало да състави три-измерна карта на Земята, както и да определи прецизни военни цели, се оказва изведен в грешна орбита с ракетата РОКОТ;

Руски официален служител хвърля вината на «електромагнитно вмешателство, проведено от друга държава». По-късно се оказва, че е открит дефект в  ракетата. Според вестник Комерсант, ракетата е загубила ориентацията си по слънцето и е била напълно загубена.

- 30 март, 2011. На тая дата Русия отлага изстрелването на управляема ракета към международната космическа станция поради компютърна грешка и полета е отложен за 5 април. Така се проваля отбелязването на годишнината от полета на Гагарин;

- На 12 април Русия все пак отбелязва годишнината от полета на Гагарин с бляскав прием в Кремъл в присъствието на известни космонавти и астронавти (под космонавти се разбират руски космически екипажи, за разлика от американските астронавти, които са кацали на Луната);

- След особено големите космически несполуки Владимир Путин уволнява шефа на руската космическа агенция;

- 18 август, 2011. Спътникът Express AM-4,  предназначен да осигури дигитална телевизия, телефонни и интернет връзки за цяла Русия, е загубен понеже е пратен в грешна орбита. Проблемът отново е обяснен с дефект в ракетата. Цената се изчислява на 7.5 милиарда рубли, или 260 милиона долара;

- 24 август, 2011. Транспортната ракета Прогрес М-12М натоварена с тонове припаси за международната космическа станция, се разбива в Сибир малко след изстрелването си.»

Не се иска голямо въображение да си представим  какви са били несполуките на Русия и Съветския съюз преди да бъде вдигната тоталитарната завеса. Пълната зависимост на руските космически изследвания от диктата на руския военно-промишлен комплекс се дължи на пълната липса на граждански свободи и движение на капитала. Такива начинания като използването на ракети, проектирани и субсидирани от частни предприемачи с цел международен туризъм или научни изследвания, са напълно невъзможни в Русия. Безмерното изоставане на Русия в областта на електрониката, нано-технологията, биомеханиката и търсенето на нови енергии са само показател за резултатите от централизиран правителствен контрол върху всяка област на живота и преди всичко липсата на свобода на мисълта, неотделима от свободата на всеки отделен индивид. И Америка, и Европа днес са изправени пред нова епоха в космическите изследвания, тоест прехвърлянето от традиционни енергии на принципно нови такива, които Русия отново посреща с традиционния си манталитет на путински  кагебизъм, не по-различен от времето на Гагарин, когато фукарлъка им стигна до непоносим фалцет.

Може би затова песничката продължава да ми смърди на пошлящина и може би затова руснаците са й създали пародия.