ПРЕБРОЯВАНЕ НА БАЛЪЦИТЕ

Представителите на науката обществознание, или, както още я наричат, социология, трябва да оправдават съществуването си. Затова те периодически ни замерят с цифри. Този път повод за замерянето е предстоящото допитване до народа за развитието на ядрената енергетика.

Така научаваме, че само седем процента от пълнолетните граждани мислят целенасочено по въпроса дали трябва да се развива ядрена енергетика в България. 38 процента смятат, че по-скоро мислят, отколкото не мислят. 36 процента по-скоро не мислят. А останалите, предимно бедни, жители на селата и роми, т.е., цигани, изобщо не мислят.

И, както обикновено, социолозите ни поднасят числата и ни оставят насаме с тях. Налага се да поразсъждаваме какво означават те, или както се казва – да ги интерпретираме.

Това, че последната група лица, тази на неинформираните, съществува, знаем и без помощта на социологията. Когато човек мисли само какво ще яде утре, не му остава много време да мисли за развитието на ядрената енергетика. Още повече, че изобщо не знае какво означава това. Последното горе-долу е вярно и за предходните две групи. Нашата надежда са първите седем процента, които, общо взето, съвпадат с относителния брой на интелигентните хора във всяко едно общество.

Това, че те мислят по въпроса, е необходимо, но не достатъчно. От опит знам, че и аз мога да мисля целенасочено неопределено дълго време, дори цели три месеца - колкото остават до референдума – по някой въпрос. Например, по въпроса за същността на битието. Но предварително знам, че крайния резултат няма да има особена стойност.

За да мисли човек ефективно в някоя област трябва, освен интелект, да притежава и съответните знания и, не на последно място, опит в тази област. Седем процента от българските избиратели са около 400 хиляди души. Ще се съгласите, че в страната няма толкова квалифицирани специалисти по ядрена енергетика. Няма и 40 хиляди. Дори и четири хиляди изглежда оптимистично число. А в страната има между пет и шест милиона избиратели.

И какво излиза? Излиза, че практически всички, които трябва да вземат решение за ядрената енергетика в България, са некомпетентни по въпроса.

А сега нека си представим, че сме човечец, скътал някакви парици, и ни предстои да вземем решение дали да си купим нещо с тях или да ги вложим в някакъв бизнес, та да станат повече. Това е изключително важно решение. Ако то се окаже грешно, този човек ще се лиши от парите си и ще бъде запратен надолу по социалната стълба, може би завинаги. Преди да го вземе той ще го премисли хиляди пъти.

Основно правило при започването на бизнес, също така, е човек да има познания в областта, към която се е насочил. Не се препоръчва да основеш социологическа агенция ако не разбираш от социология, или да произвеждаш обуща ако не си обущар. Последното нещо, което нашия човек би направил, е да си избере област, в която е некомпетентен и след това да се допита до околните (некомпетентни колкото него) дали да развие бизнес в нея.

Точно това ни се предлага да направим в момента. Да поставим голяма част от парите си в зависимост от некомпетентното мнение на околните. Във високорисков отрасъл, дълготрайните последици от който са неясни дори за хората, обявили се за специалисти в него.

Референдумът, като политически инструмент, не е добър или лош. Добър, лош или безсмислен може да бъде начинът, по който той се използува. Също както с ножа можем да режем хляб, но можем да режем и глави. Или да си чоплим ноктите. В нашия случай можем да избираме между последните две възможности. Референдумът ще е лош инструмент ако постигне целите си. И безсмислен, ако се провали.

Последната възможност изглежда приемлива. Политическият цирк е все пак някаква разтуха за избирателя. Нямам нищо против политиката в стил О Хенри, бих се подписал под искане за референдум с въпроса: „има ли в действителност глобално затопляне, или това е инсинуация на зелените кхмери?” Или (тайната ми мечта): под искане минималната заплата да се увеличи на 2000 лева, а минималната пенсия –  на две трети от нея.

Недостатъкът в случая е, че това коства пари и още нещо. Безплатни референдуми няма. Говори се, че този щял да струва около 40 милиона. Редно би било да ги платят тези, които са го предизвикали, Например, подписалите искането за такъв. Няма да им излезе много – под стотарка на човек. В действителност, обаче, ще ги платим всички ние – съгласни и несъгласни.

По-страшно е още нещото. Ядрената енергетика не е материя, с която можем да си правим гаргара. Когато Чернобил гръмна през 1986, множество независими специалисти прецениха отново риска от такова събитие и стигнаха до извода, че до края на века трябва да очакваме още една катастрофа от мащаба на чернобилската. Те сбъркаха само с десет години. А може би и не сбъркаха, а само не можеха да отчетат обстоятелството, че след Чернобил строежът на нови реактори замря (в същност, в развитите стани спря напълно), което забави развитието на процеса до случая във Фукушима.

Затова трябва да оставим политическия цирк настрана и да се запитаме сериозно какво в същност целят предизвикалите този референдум, имам предвид не балъците, подписали искането, а организаторите на подписката. В същност, знаем какво, но не е зле да го преповторим.

Много дълго някои политически среди у нас поемаха ангажименти пред вътрешни и външни фактори, че ще направят възможно строителството на АЕЦ Белене. Подобни неофициални ангажименти, както сами се сещате, не се поемат безвъзмездно. Политическите услуги също са стока и струват пари. И сега тези фактори си искат или Беленето, или парите. Белене, обаче, го няма, а парите отдавна са изхарчени. И някои хора от съответните политически среди започва да ги втриса. Защото знаят най-добре как действуват онези фактори, когато са дали пари за нещо, а не са го получили. Чели сме го във вестниците. Луканов го гръмнаха за по-малко.

Предстоящия референдум е отчаян опит на тези хора да променят нещата. При това с нашите пари. Както в известната поговорка: "хем това-онова, хем пара вереджем”.

Учудващо е колко много хора в страната са готови хем да ги таковат, хем да си платят. Пледиращите в тяхна защита ще кажат, че те са жертва на заблуда. Реалистите ще отбележат, че самозаблудата е също въпрос на избор. Ние пък ще подчертаем, че те все пак са малцинство, с което общия тон на текста ни става оптимистичен. Обратно на казаното от Бърк, в нашия случай, за да възтържествува доброто, е достатъчно добрите хора да не правят нищо. В частност, да не участвуват в референдума.

После едни гангстери може да започнат да избиват други гангстери. Това било полезно, казва Негово Величество, защото така общия им брой намалявал. Не че му вярваме, но е приятно да си го представи човек.

Още от автора на www.kandimirov.com