„Разделяй и владей”

 Не знам дали има по-древен принцип в политиката от този в заглавието. Оцелял е хиляди години, защото е много ефективен. Намерил е отражение даже в построяването на ефективни алгоритми и в информатиката. Когато не можеш да решиш сложна задача, разделяш я на подзадачи, и с всяка се заемаш поотделно.

 Така се опитва да постъпи и Борисов в задачата си да се справи с традиционната десница. Защо ли? Ами защото се опитва всячески да се представи като лидер на дясна партия. А, за съжаление, тя нито е дясна, нито даже е партия. Защото, това което обединява членовете й, не е идеология, не е дясно виждане за развитието на страната, а съвкупност от лобистки интереси на хора, мнозинството от които са невежи, но послушни, именно защото са невежи.

Първата стъпка на Борисов в прилагането на разделението на автентичната десница беше разтурянето на Синята коалиция. Не вярвам някой да се съмнява в целта на действията на Борис Марков и онези от софийската организация на СДС, които волно или неволно, му съдействаха за това.  Разтурянето й беше цел на Борисов.

Сега настъпи часът на владеенето. След като изборът на Борисов за член на КС, Венета Марковска, се провали, и пред българското общество, и пред европейските институции, настана време Борисов да се възползва от разделянето. Но не прецени, че използва Каба средство, което сам си избра, за тази цел. Оказа се, че Кабаиванов също не разбира от демократични процедури за вземане на решения, а това не е позволено на други освен на Борисов. Кабаиванов се опита да прокара собственото си решение, наложено от Борисов, на депутатите си, а те пък взеха, че възнегодуваха, и правилно. И Петър Стоянов се отказа от номинацията. Чудя се, защо изобще прие да се обсъжда, защото не му приляга, но това е друга работа.

Като оплеска първата подзадача, Борисов, който не се отказва да владее десницата, реши да пробва и втората и  така подметна, че може и ДСБ да предложат кандидат. Само че, ДСБ и Синята коалиция имаха кандидат, който превъзхожда и по безспорен опит, и по достойнство, всички от вече избраните, да не говорим за Марковска. Но Борисов не го подкрепи. Това, което ме учудва, е наивността на Борисов в случая. Не знам защо си е мислел, че опитните политици на ДСБ ще се поддадат веднага, така, както Кабаиванов.

От цялата тази история се чудя кой все пак осъществи принципа „разделяй и владей”? Борисов не успя да намери необходимата „Кристалина Георгиева” за изход от ситуацията и много се изложи в кадруването в Конституционния съд. Кабаиванов показа, че с провинциални похвати не може да се управлява партия, независимо кой го е сложил на поста. Тогава кой запази достойнство? Кой спечели от това, че не се забърка в мръсотията? Отговорете си сами.