Премиерската безпринципност във футбола издава сигурност

Когато през лятото на 2009-та година политическа партия ГЕРБ спечелиха изборите за национален парламент беше ясно, че много случайни хора ще влязат в управлението на държавата. Повече от всякога....За три години и нещо по-късно, тази теза се доказа нееднократно. Примери колкото искаме. А колко скрити такива все още съществуват в различните ведомства и министерства не бих посмял да прогнозирам?

В такива условия и при непрекъснато издигащите се въпроси за решаване пред държавата, управляващите действат/ха на принципа: „Ако не знаеш как да постъпиш, действай по принцип (т.е. както биха действали и другите, всички други, в подобна ситуация)”. И така три години и нещо...?

Добре, но втренчвайки се в логиката на този „универсален” принцип, то ако знаеш какво правиш (как да действаш), винаги ли постъпваш безпринципно?

Много хора ще се съгласят, че това правителство (а и много други преди това) действа безпринципно в много отношения при решаването на дадени въпроси в различните области на обществения живот.  Аз ще се спра специално на безпринципността в спорта  (конкретно във футбола).  Наболяла тема сред привържениците на един от грандовете във футбола ни – ЦСКА.  А следователно е такава и за премиера на страната (като виден футболист), и заради задаващите се избори.

Тази сфера е изпълнена с толкова видима и доказуема безпринципност, че е най-подходяща за доказване на една такава теза, че премиерът ни „знае много добре какво прави (как да действа)”. За да не бъда голословен, ще изведа три безпринципни действия, които май са валидни за маниера му на поведение и управление през целия му мандат.

Повод ще взема от злободневната тема „Газпром и любимото синьо” и оправданията на премиера след това пред „червената” публика в Етрополе.

Първо, София - това е България!

„Който иска да прави пари (да дава пари), трябва да го направи където аз кажа.”

Е,  сключи се „Южен поток” . Едни милиард и половина лева минимум ще се изсипят в България. Ползите от този проект за руснаците ги оставяме настрана. И като при всяка подобна сделка, традицията казва, че чуждия инвеститор трябва да върне част от спечеленото в държавата от където е спечелил. И обикновено в сфери с най-висока обществена значимост и полза. Без да се допитва до никого, премиерът реши другия гранд, футболен клуб Левски да влезе в този офсет.  А защо точно там, а не в „червения” ЦСКА (както бе обещано)? Възможно обяснение е, че за да спечелиш едни български избори, за парламент, е задължително да спечелиш София. Е, кой отбор от двата гранда има повече привърженици (пардон електорални единици) там? За да не ми се обидят „червените”, ще приведа за доказателство на тази теза „стълпотворението” пред Български футболен съюз от пролетта, т.нар. протест срещу откровено незаконосъобразните действия на законния административен орган.  След като се дават луди пари за софиийското метро, софийската зала, софийските пътища, то защо не и за стадион и издръжка на един спортен клуб приближен на властта?

Второ, Законът, това съм аз!

Изявлението, тип оправдание, от страна на премиера, направено в Етрополе преди няколко дни, че „ЦСКА трябва да се стегнат и вземат в ръце, а не да мрънкат след като са получили половината общини за сметопочистване”, още веднъж показва, че или законите в тази държава се погазват ежедневно и то от самите законотворци, или, че премиерът ни е отново популист-лъжец. Защото каква е причинно-следствената връзка между концесиите на общините за сметопочистване и фирма Титан (а оттам с финансирането на футболен клуб ЦСКА)? Нали имаме Закон за обществените поръчки, има конкурси? Как това, че тази фирма е собственик на „червените” й е помогнало да бъде предпочетена пред другите фирми със сходна бизнес дейност? Ама, да се замислим колко фирми са „сложени” да правят пари законно, обслужвайки политиката на управляващите в различните сфери на социално-икономическия живот? А ние например ще търсим справедливост в отношението на властите към двата най-големи отбора в страната. Но като знаем, че те са повече от клубове, те са политически символи....пак добре, че има законна опозиция!

Трето, Държавата, това съм аз!

От самото, вече цитирано, изявление пред етрополци  излезе и друга истина. Че бизнеса, дори частния такъв (да, бизнеса се дели на държавен и частен!), е натискан  от правителството с цел реализиране на партийните схеми и игри, особено сега в предизборни условия. Предприятие от мащаба на Асарел е изнудвано да дава пари на различни отбори, само и само да има електорална справедливост чрез  омиротворяването на „червена” България. Какви ли средства ще се изземат от бизнеса, този който дава прехрана на хората, за други „справедливи” каузи, само можен да гадаем.

И в края, къде е 4-тата власт? Къде са сериозните медии в тази страна? Те са тези, които трябва да търсят отговорност от премиера на страната за думите и делата му. Те кого обслужват проблемите на хората или тези на правителството с хората? Да не би обществото да е собственост на този, който е избран от него? Защо сериозните медии се държат така. Да не би да се задава още една безпринципност „Медиите това съм Аз”?