За връзките с министри, тропането по врати и големите пари

На 3 Декември, 2012 година Общото събрание (ОС) на БАН ще избира председател. Предложеният от Събранието на академиците и член кореспондентите единствен кандидат, акад. Стефан Воденичаров е представян, като човек който имал връзки с министри, щял да тропа по техните врати и към БАН щели да потекат потоци от големи пари. По този повод би било полезно да припомним следните епизоди от историята на световната и българската наука на тези, които ще го избират и на тези, които очакват към БАН да потекат големи пари.

*

В световната наука

Историята сочи, че тесните връзки между държавната наука и изпълнителната власт в държавата завършват рано или късно с големи грешки и беди. Например.

В държавата-град Атина големите връзки на Платон са станали причина за фатална грешка, в резултат на която атиняни прокудили най-талантливия си мислител и учен-Аристотел. Това станало след продължителен спор между школите на Платон и Аристотел. С решаването на спора се заела изпълнителната власт на демоса. С тайно гласуване демосът взел решение в полза на Платон, който бил по-възрастен и имал повече връзки с изпълнителната власт. Огорчен от решението, Аристотел заминал за Македония, където станал учител на Александър, бъдещият велик владетел и разпространител на елинската култура по света. Минали години и времето показало че, атиняните са сгрешили в решаването на спора и заблудени от връзките на Платон са прокудили най-големият и най-мащабният си мислител и учен-Аристотел.

Подобна грешка става и в средновековна Европа. Там тесните връзки на науката с Испанската инквизиция са станали причина за големи беди и погроми. По заповед на инквизицията били отричани и забранявани най-големите научни открития. Най-видните учени, сред които е и Галилео Галилей са били осъдени и отстранени от научна работа. Други, като Джордано Бруно са били изгорени на клада заедно с научните им трудове. Минали години и науката и Инквизицията сами осъзнали и признали, че тесните връзки между тях са станали причина за грешки със скъпо струващи последици.

Подобна грешка става и в Хитлеристка Германия. Там прекомерно тесните връзки на науката с изпълнителната власт са станали причина за беди и погроми, които са по-големи и от тези по време на Инквизицията. Елитни учени от калибъра на Алберт Айнщайн са били преследвани и прокудени. През фаталната „Кристална нощ” на 9-10 Ноември 1938 година десетки научни лаборатории са били разбити в Германия, а учените са прокудени или изпратени в концентрационни лагери.

Подобна грешка става и в СССР. Там тесните връзки между сталинистите и науката завършват с погроми на научни кадри и структури, които са по-големи и от погромите в Германия и Испанската инквизиция взети заедно. В продължение на 20 години (1933-1953) в СССР са били репресирани, изпращани на каторга и ликвидирани хиляди от най-видните учени и преподаватели.

Подобна грешка е била на път да стане и в науката на САЩ. Там сенаторът Джозеф МакКарти се опитвал в продължение на няколко години (1950-1956) да създаде същите тесни връзки между науката и изпълнителната власт, каквито били установени в Германия от хитлеристите и в СССР от сталинистите. За реализирането на тази цел той изготвил и внесъл в Сената списъци с имената на учени, писатели, журналисти, артисти и други интелектуалци, които според него са комунисти и трябва да се елиминират и ликвидират професионално. Това негово искане не е реализирано и науката в САЩ е спасена от погроми благодарение на съвместните действия на политици, учени, журналисти и най-вече на независимата съдебна система, към която се обърнали за защита репресираните от МакКарти. Заедно те не само отхвърлят репресивните идеи на МакКарти, но и предлагат връзките между науката и изпълнителната власт в САЩ да се определят на същия принцип по който се определят и връзките и дистанцията спрямо огъня. Да не са много близки и топли за да няма опарване, изгаряне и изпепеляване и обратно. Да не са много далечни и студени за да няма измръзване, замръзване и ампутиране. Това златно правило се прилага и днес в Америка. Там изпълнителната власт, представяна от президента назначава ръководителите на големите държавни научни организации от сорта на Националния фонд за научни изследвания и Националния институт по здравеопазване, но назначаването става само след като предложеният от президента кандидат е одобрен в Сената от представителите и на двете политически партии-на Демократите и на Републиканците. Тяхното одобрение е гаранция, че назначеният от президента ръководител на науката няма да има тесни връзки с никоя от партиите и ще работи за цялата държава, а не за тези които са на власт в момента. До голяма степен успехите на американската наука се дължат и на стриктното прилагане на това златно правило. То пази автономията, традициите, престижа, кадрите, структурите и финансирането в науката и не позволява на никой да ги руши и нагажда за свой собствен, групов или партиен интерес.

Сега същото това златно правило се прилага в една или друга степен и в един или друг вариант и в науките на много други държави, които са извлекли поуки от историята и са разбрали, че прекомерно тесните връзки между науката и изпълнителната власт могат да бъдат и много опасни. Сред тях са и Германия и Испания и дори Русия, която работи по неговото въвеждане от 1990 година, когато започна разпадането на СССР и смяната на тоталитарната власт.

*

В българската наука

Въпросът със същото това златно правило не е решен в науката на България и ние сме сред онези изостанали в развитието си държави, в които хората на науката продължават да вярват, че има келепир от тесните връзки с изпълнителната власт. По тази причина в българската наука има все още твърде много учени, които са вперили очи в келепира и сами по собствено желание се стремят преднамерено и целенасочено да издигат и да избират за свой ръководител този, който има най-големи връзки с изпълнителната власт. Така бе в миналото. Така е и днес, когато през 2012 година за председател на БАН е подбран и предложен един единствен кандидат, който имал най-големите връзки с министрите и бизнеса. Очевидно този подбор и предложение са били направени от колеги, които не познават историята на българската наука. Ако я познаваха, те щяха да знаят че:

Първият председател на Българското книжовно дружество (БКД), акад. Марин Дринов е бил преследван и прокуден от България заради прекомерните му връзки с изпълнителната власт. Това става през 1884 година, когато няколко години преди това изпълнителната власт в България е била поставена в ръцете на руските генерали, начело с Йохан Казимир Густавич Ернрот (1881) и Леонид Николаевич Соболев (1882-1883). По това време акад. Дринов е безспорно сред най-големите учени и най-добрите ръководители и организатори в България. Като такъв той ръководи не само науката, но участва съвсем заслужено и в работата на Великото народно събрание, в създаването на Държавния съвет и в управлението на София, която по негово предложение е избрана за столица на България. Вместо заслужени почести и благодарност, той получава през 1884 година упреци и обиди от новата изпълнителна власт, която го третира като враг на България. Тези неоснователни упреци и обиди го принуждават да напусне България и никога повече да не се завърне в нея. Заедно с него на преследване и погром са били подложени и изградените от него научни кадри и структури. Сред прокудените е и професор Константин Иречек, който е написал и публикувал в академичен стил пръвата Историята на България. По покана на акад. Дринов той пристига в България и работи като учен и министър на Народното просвещение. Огорчен от събитията през 1884 година той заминава за родната си Австро-Унгария и остава там завинаги.

И вторият председател на БКД, Васил Стоянов, създава проблеми на себе си и на науката заради прекомерно близките си връзки с едни и прекалената си отдалеченост от други в изпълнителната власт. Той поема поста след прокуждането на акад. Дринов и 14 години управлява БКД по начин, описан в историята на БАН като „самозванец„ и „узурпатор”. През 1989 година той е отстранен от поста с метеж. Неговото управление донася в науката изключително тежки погроми на кадрите, структурите и финансирането. По тази причина името му днес не се споменава в тържествените чествания и портрета му не виси в големия салон на БАН, въпреки че той е бил най-дълго (около 30 години) член на ръководството на БКД, половината от които е изпълнявал и длъжността на председател.

И третият председател на БКД, Васил Друмев, създава проблеми на себе си и на науката заради прекомерно големите си връзки и близост с едни и прекалената си отдалеченост от други в изпълнителната власт. Прекалената му близост със силните на деня го прави не само председател на БКД през 1898 година, но и два пъти министър-председател на България-през 1979 и 1886. Когато падат от власт неговите политически приятели и идват други силни на деня, той е преследван и заточван в Петропавловския манастир през 1893 година и осъждан на „вечно заточение” в Гложенския манастир през 1894 година. Заедно с него на преследване и погром са подлагани и изградените от него кадри и структури в науката, просветата и черквата, където той е бил Епископ Браницки и Митрополит Климент Търновски.

И четвъртият председател на БКД, който е и първи председател на БАН, акад. Иван Гешов създава проблеми на себе си и на науката заради прекомерно големите си връзки и близост с едни и прекалената си отдалеченост от други в изпълнителната власт. Подобно на акад. Дринов, акад. Гешов е безспорно сред най-големите учени и най-добрите ръководители и организатори на своето време. Като такъв, той ръководи не само БКД и БАН, но участва активно и в управлението и на други ведомства в държавата. Тринадесет пъти е бил депутат, от които два пъти е бил и Председател на парламента-през 1901 и 1913. Десет пъти е бил министър, включително и Министър-председател на България-през 1911-1913 години. От този пост той реализира идеята БКД да бъде модернизирано, трансформирано и превърнато в Българска академия на науките (БАН). През 1909 година плаща със собствени пари на кредиторите всички дългове на БКД и го спасява от ликвидация. През 1924 година подарява на БАН къща за милиони. Вместо признание и благодарности, той получава упреци и обиди от изпълнителната власт на земеделците начело с Александър Стамболийски. Те третират акад. Гешов и неговият екип в управлението на БАН като врагове на България. Секретарят на Академията Ст. Бобчев е арестуван и хвърлен в затвора. За да не бъде затворен, акад. Гешов напуска България и се крие във Франция до смъртта на Стамболийски през 1923 година. През това време на преследване и погром в БАН са били подложени и изградените от него научни кадри и структури. По нареждане на министър Омарчевски е била спряна и държавната субсидия за наука.

По същите причини, проблеми и погроми поразяват още много пъти науката в България и нейните ръководители. Това се случва всеки път когато, изпълнителната власт се сменя или има някакви политически събития от национален и дори от международен мащаб. Тогава БАН и науката плащат скъпо и прескъпо за това, че са имали тесни връзки със този, който се е оказал лузер в политиката.

Така е през 1945 година, когато изпълнителната власт на монархията е сменена с тъй наречената „Народна власт”. Тогава председателят на Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ), акад. Богдан Филов, който е бил и министър-председател е осъден на смърт. Осъдени и отстранени от научна работа са и всички членове на Управителния съвет. БАНИ е ликвидирана, реформирана и преименувана в БАН.

Така е и през 1962 година, когато в страната се вихри тъй нареченият процес на „Култ към личността”. Тогава председателят на БАН, акад. Тодор Павлов е свален от поста и поставен под домашен арест във вилата му в Панчарево. Заедно с него на критики и реформа е подложена и Академията.

Така е и през 1968 година, когато в Чехия студенти, преподаватели и интелектуалци правят нежната революция на „Пражката пролет”. Тогава уплашени и у нас да няма революция от ЦК „затягат колана” на БАН и Университета. Председателят на БАН, акад. Любомир Кръстанов и академията са критикувани остро по различни поводи. Той изпреварва събитията и си подава оставката преди ЦК да оповести решението за неговото отстраняване.

Така е и през 1989-1991 година БАН, когато социалистическата система се разпадна внезапно и неочаквано. Тогава двама от председателите на Академията стават изкупителните жертви. Те са академиците Ангел Балевски и Благовест Сендов, които успяха в годините на желязната завеса да отворят път за краткосрочни и дългосрочни специализации на българската учени в страните от Западна Европа, Америка и Япония. Вместо признание те получиха наказания. Акад. Балевски е наказан задкулисно с отнемане на званието му„почетен председател на БАН”. Акад. Сендов е освиркан и изгоден от Общото събрание на БАН с дюдюкания. Управляваната от тях Академия е обявена за тоталитарна и подложена на реформа, която се точи и днес.

Така е и през 1996-2008, година, когато изпълнителната власт в страната премина през ръцете на четири правителства- на социалистите, на демократите, на монархистите и на тройната коалиция. Тогава, по същото време в БАН е прокарана тезата, че за науката ще е много по-добре, ако има за ръководител не някой виден учен, а човек който има връзки с изпълнителната власт и чрез тях ще набавя пари от бюджета на държавата. С тази теза и мотив четири пъти за председател на Академията е избиран член кор. (в последствие и академик) Иван Юхновски. След всеки избор той нарамва торбата и ходи да тропа по министерските врати и да проси пари. Пари обаче няма защото: Правителството на социалистите обещава, но не дава. Правителството на демократите се дразни от просията и министър-председателя, Иван Костов критикува учените, че не използват ума и труда си за да си помогнат с парите и пита иронично „къде е българският Бил Гейтс”. Правителството на царя и монархистите си затвори очите, запуши ушите и не видя, не чу и не разбра финансовите проблеми на науката. Правителството на тройната коалиция реагира, но не със нужните на БАН пари, а с моркова и тоягата. Моркова е даден от министър-председателя, Сергей Станишев на академиците, които получиха пари, като депутати. Тези пари се вземат от оскъдния бюджет на БАН, което разбуни останалите учени. Тоягата е стоварена от ресорния министър, Даниел Въчев върху председателя на БАН, акад. Юхновски. Възниква голям скандал, в хода на който председателя си подава оставката броени дни след като години наред е дялкал Устава на БАН и подготвил хитро скроена система, която да го направи пожизнен диктатор в науката. Така, със скандал и пълен провал в намирането на пари завърши 12 годишното управление и на този председател.

Така е и през 2008-2012 година, когато неочаквано на власт идва нова политическа партия-ГЕРБ. В нея парите за наука се управляват от двама ресорни министри. Единият, Сергей Игнатов е руски възпитаник с ориенталски профил на образование-Египтолог. В неговото ведомство Албена Вуцова, Рангел Гюров, Христо Петров и други източват, плячкосват и прахосват парите на Фонда за научни изследвания с ориенталска безотговорност. Другият министър, Симеон Дянков е с финансово образование от САЩ и в отношението си към БАН прилича твърде много на легендарния събирач на такси, чичо Сам от Америка. В тази сложна ситуация председателя на БАН, акад. Никлла Съботинов и неговият екип не можаха да намерят нито верния академичен тон за диалог, нито точната дистанция в отношенията между науката и изпълнителната власт. Неспособни да намерят решение те люшкат БАН от една крайност в друга. В едни момент те са сервилни и меки като памук, правят дълбоки поклони, изпращат благодарности и топли приветствия към министър-председателя и правителството. В друг момент те се извъртат на 180 градуса, заемат непокорни бойни пози, спуснали черни знамена и надянали примки на шията повеждат учените на шумни протести и стачки. В трети момент те пак са кротки и благи и смирено тропат на вратите на президентите Георги Първанов и Росен Плевнелиев и искат от тях закрила и пари. Както е известно и тези лутаници и налудничави управленски похвати не дадоха очакваните резултати и вместо повече пари БАН получи орязан бюджет.

 Така ще бъде и след 3 декември 2012 година, ако Общото събрание на БАН избере за председател учен, който ще управлява науката не с установените академични норми и правила, а ще търси пари като ползва личните си връзки и чука за пари на министерски врати. За да не се случи това, би трябвало управниците в БАН да анализират собствените си грешки и проблеми със изпълнителната власт (която също има огромни грешки и трески за дялане) и да се намери решение на проблема, създаден и раздухван години наред от бившите председатели на Академията, Юхновски и Съботинов. Вместо научен анализ Събранието на академиците и член кореспондентите позволява на Юхновски, Съботинов и техните протежета Александър Попов, Ангел Балтов и други да ровят и да задълбочават проблема, като предлагат за председател на БАН да бъде избран акад. Стефан Водиничаров, който е бил председател на ОС на БАН, когато са ставали някои от описаните по-горе налудничави и скандални събития.

За да няма недоразумение тук бих жела да кажа, че не познавам кандидата за председателския пост, акад. Воденичаров. Не съм го виждал, не съм говорил с него и нямам нищо лично против неговата кандидатура. Не зная дори, дали неговите връзки с министрите и бизнеса са истински и дали той е уредил чрез тях големи заплати на служителите от собствения си институт или не е. Не зная и дали министрите са му обещали повече пари за БАН, ако той стане председател или това са предизборни измишльотини. Не зная и дали науко-метричните му показатели са наистина толкова ниски, колкото ги описват по форумите. Не зная и дали е вярно или не твърдението, че той е надписвал и присвоил от парите на Фонда. Това което зная е от описаните по-горе епизоди от историята на българската и световната наука. Те показват, че идеята да се спасят БАН и науката на България с връзки, тропане по министерски врати и потичане на потоци от пари са поредната илюзия и лудост, която ако бъде допусната, БАН не само, че няма да излезе от кризата, но може и да изпадне в още-по голяма криза и да се закрие.